За можене, може!
Но си има цена.
Например, как може ние гражданите да сринем едно дружество за енергоразпределение.
Еми нещата са толкова прости, колкото и трудни за реализация
Пример: Цяла западна България спира да ползва по какъвто и да е начин ток за 6 месеца.
Всеки един ще си каже - ама ти луд ли си?
Да ама въпроса е - достатъчно луди ли сме ние обществото, за да си върнем енергоразпределителното дружество?
И като се замислите - 6 месеца без ток, не е толкова зле, на фона на това, че цените ще паднат и ще фалираме едно енергоразпределително дружество.
Преди как сме живели без ток и е имало режим на тока...
Не е толкова трудно, но зависимостта, която имаме вече, просто ни лъже, че видиш ли, ние не можем без ток.
Да ама не, ние просто сме едни тъпи говеда. За всичко си има начин и не може нещо да не може!
Въпроса е каква цена сме готови да платим и дали ще има полза от заплащането на тази цена.
Толкова ни е закърняло мисленето вече, че ние сме стигнали до фазата - "Аз искам да имам ток, независимо от това дали мога или не мога да си го позволя", вместо "Защо искам да имам ток, който не мога да си позволя и как да направя така, че да мога да си го позволя".
Ако ме разбирате какво искам да ви кажа - елемента с мисленето вече липсва в една много голяма част от българите.
А какво е мисленето - способността на едно човешко същество да си задава въпроси и да си отговаря сам, но логически и смислено.
И извода е че всички тези прословути години просто изкривяват логиката на българина и крайна сметка това води до тотална липса на мислене - закърняване.
Ако сега беше зората на тока и тепърва тока навлизаше в ежедневието ни, идеята да седим без ток 6 месеца, нямаше да звучи е абсурдно.
Но и ако не се държахме като овце през тези години, сега няма да има нужда да седим без ток 6 месеца, нали?
Още един пример: Накрая ще се окаже, че след като гласа на протестиращите не се чува, цените на тока си продължават нагоре и т.н. И ще се окаже, че е по-добре да се стигне до масови безредици, стотици загинали и т.н., вместо да седим 6 месеца без ток, да фалира енергоразпределителното дружество, след което всичко да зависи от нас народа, а не от някой с чужда националност или т.н.
И накрая се оказва, че решението за по-младите е чужбина, а за по-старите е да гласуват за по-малкото зло (докато могат и не измрат от студ примерно)...
Така, че това сме ние - една нация, която не може да мисли и/или само знае да се оплаква, но не и да мисли логично/рационално/смислено/"нормално"
