Linux за българи: Форуми

Забележка: това е леко провокативна тема. Но е наложително, когато за много хора убунту=линукс.

Искам да попитам - колко от вас помнят какво беше в началото на десетилетието? Колко от вас си спомнят елементарни команди? Колко от вас сега прекарват в конзола? Постоянно ли ви е стартиран X сървърът? Колко от вас си спомнят KDE 1.0, 2.0, 3.0?

Че ме е обзела една носталгия от едно време, когато:

1. Повечето от моите познати и аз ползвахме Slack-ове. Red Hat-ове, Mandrake-ци, подобни неща съществуваха, но рядко инсталирахме и тествахме.

2. Когато конфигурирането на xorg.conf ставаше ръчно и всички въвеждахме Modelines, HorizSync, VertRefresh... Но... ГРЕШКА! Какво приказвам аз? xfree86.conf

3. Когато повечето от нас се гневяхме от опитите да се въвеждат шарении и ползвахме неща като fvwm, blackbox, а мазохистите - twm?

4. Когато беше нормално да си пуснеш BitchX а и ако има човек до теб, да наклониш тактично монитора, а ти да затракаш по клавиатурата, за да блеснеш и да те помислят за умен?

5. Когато програми като Skype просто не съществуваха, а когато ни изгонят от някой IRC сървър, търчиш да правиш собствена IRC мрежа?

6. Когато Нетскейп беше още жив ... ех, мъка, мъка...

Аз помня Слак 10.0 (май беше около 2003), когато ми го инсталира и единственият софт бяха няколко програмики по сървърите на Оптиспринт :( Голямо писане беше докато си оправя X-са и мрежата :D
А за IRC-то, няма да коментирам. Колкото потребителя толкова сървъра :D

Аз помня Слак 10.0 (май беше около 2003), ...

Аз какво да кажа като помня (и съм инсталирал) Слак 2.3? :D

Az все още имам инсталиран slackware 9.0 на gateway-a. Не е спиран от както е инсталиран.

Стари кучета сте вий, на мене първия ми компютер беше с виста.

Имам X пуснат почти през цялото време, но освен браузър използвам само xterm от графичните програми. Допреди 6 месеца използвах графична среда, която използвам от 1995 (AfterStep 1.0), но ми омръзна да конфигурирам acpi историите на ръка защото поне в дистрибуцията, която използвам те не работят без графичната среда.

Иначе хубаво се хвалите откога ползвате Слакуеър, но засега май съм победител -- Slackware 1.1.x. Петдесетина 5 1/4 инчови дискети :Р

Не знам защо никой не иска да ме разбере. Ползвам e16 и ми харесва! Удобен е, бърз е... Нямам нужда от мощен хардуер.

offtopic: всъщност не се ли казваше е17 а не е16?

Аз нямам никаква носталгия. Помня как половин час теглех през модема някаква библиотека, която ми трябва за компилацията на нещо...и накрая се оказва че ми трябва друга библиотека, която се тегли сума ти време и се компилира още толкова....оттогава заобичах пакетните системи.

Да не говоря, че браузърите бяха отврат, намирането на документация като хората из интернет беше отврат.

Иначе винаги съм ползвал гном или КДЕ, другите са ми доста неудобни :) Поне когато съм ползвал графични среди, доста дълго съм избягвал да ги ползвам.

Аз си мисля,че тогава все още Konqueror вършеше някаква работа.

Аз помня!Именно това ме зариби като бях на 14 годиники. До по миналата година  2007( началото) бях с компютър на 500 MHz и само конзолата ме оправяше. Справях се прекрасно със Слак и Федора 2. Сега вече не ползвам конзолата толкова, даже малко ме дразни, защото според мен "ние трябва да контролираме конзолата, а не тя нас!" и да има както не-конзолни програми така и конзолони. Защото е мега глупаво "щом едно нещо става от конзолата, за какво му е графичен интерфейс".
Сега тук ще изложа мое мнение, което е обосновано на МАЛКО опит, и си е изцяло мое, .т.е ще се опитам да счупя правилото, че "мнението е като гъза - всички го имаме, но не всички го показваме."
Има една дистрибуция, която претендира да е най-лесната, най-потребителски ориентираната. Става въпрос за Убунту. Е щом е така, обяснете ми защо най-много проблеми тук се разискват относно Убунту? Не я позлват чак толкова пъти повече хора от колкото другите дистрибуции. Оптивам се да кажа, че не е нормално на мен да ми е по слесно да се правя със Слак отколкото с Убунту. И най-вече не разбирам как ще е по-потребителски настроена като има по малко инструменти за конфигуриране на системата?
От друга страна истински адмирирам идеята на Убунту общността и всячески се опитвам да помагам на хилядите доволни потребители.
Моля прочелите моя пост да не ме критикуват върде строго. Това беше от мен :)

wtf

Колко от вас си спомнят елементарни команди? Колко от вас сега прекарват в конзола? Постоянно ли ви е стартиран X сървърът?

Много. Не прекарвам никого :) Естествено че постоянно.

1. Повечето от моите познати и аз ползвахме Slack-ове. Red Hat-ове, Mandrake-ци, подобни неща съществуваха, но рядко инсталирахме и тествахме.

Че слаковете още се ползват, както и ред хетите и мандрейковете, но със сменено име.

2. Когато конфигурирането на xorg.conf ставаше ръчно и всички въвеждахме Modelines, HorizSync, VertRefresh... Но... ГРЕШКА! Какво приказвам аз? xfree86.conf

Х-а все още има проблеми с автоматичните настройки на някои неща, така че не може да мине без "бъркане" по конфигурационния файл.

3. Когато повечето от нас се гневяхме от опитите да се въвеждат шарении и ползвахме неща като fvwm, blackbox, а мазохистите - twm?

Каква е тая дискриминация бе :) Аз ползвам fluxbox на новия си убер-модерен кош. Графичния свят не се изчерпва с КДЕ.

4. Когато беше нормално да си пуснеш BitchX а и ако има човек до теб, да наклониш тактично монитора, а ти да затракаш по клавиатурата, за да блеснеш и да те помислят за умен?

И сега те мислят за умен като тракаш по клавиатурата.

Е щом е така, обяснете ми защо най-много проблеми тук се разискват относно Убунту? Не я позлват чак толкова пъти повече хора от колкото другите дистрибуции.

Не си прав. Виж статистиката от distrowatch.com - Убунту се ползва 2 пъти повече от всички останали дистрибуции.

Но честно да си призная изпитвам много силна носталгия към някои определени неща от това време. Имаше някакъв романтизъм имаше неща които никога няма да се върнат, и това определено не включва само моята свидна младост :)

Предполагам всеки като си изживее тези весели години ще намери причина да вярва, че нещо много важно и много хубаво си е заминало безвъзвратно де, хех :)

Леките наркотици например ми понасяха, дори в ексцесивни количества. Това има огромна връзка с моите линукс преживявания.

offtopic: всъщност не се ли казваше е17 а не е16?

e16 e предшественика на е17 ;)
Имаше една джиджава тема, в която се отваряха прозорците като врати и говореше някаква мадама какво правиш c мишката...

А някой да си е пускал интернета така: ifup ppp0 и модема почва да набира.

Иначе за xorg.conf  все още трябва редакция на ръка. Има твърде много неща и варянти вътре, която една gui програма не може да знае.

Какъв ти ifup, нямаше такива неща по мое време. Интернета се пускаше с pppd :P

Ами аз сериозно с нет и по за дълго Сусъ 10.0, щото с
Слака му  затрих лило още на третата седмица и полсе години години нищо.Пусто опустял колко пъти съм пускал йаста под конзола заради проблеми. Откакто съм открил дебианските инструменти и пакети обаче, други дистра само разглеждам. Макар вече и Дебиан да не ползвам.

Помня какво беше преди и се радвам на прогреса, който виждам.

4. Когато беше нормално да си пуснеш BitchX а и ако има човек до теб, да наклониш тактично монитора, а ти да затракаш по клавиатурата, за да блеснеш и да те помислят за умен?

Oooo shit!

Звучите много романтично всички. Аз пък изобщо не ща да си спомням. В момента ми е мнооооого по-добре, че не си губя времето с непродуктивно ръчно писане на какво ли не. Иначе ако тръгнем да се захласваме, а помните ли перфокартите, а? Аз съм ги виждал in action, като бях във втори клас. Още тогава усетих, че не ме кефят  ;D

Хубави спомени, но без производителност.
Много обичам дори и сега сам да си правя настройките със конзолка защото всичко ми е ок и тъпите графични конф. инструменти не могат да ми скапят настройките , графичната я ползвам само за тежки програми като се налага графика иначе съм си на конзола пиша софт яко.
Виждал съм и съм работил на какво ли не включително перфокарти и перфоленти както някой споменаха, 12" дискети и много други, но винаги ще ми останат любимите неща тези кото сам съм си ги направил със собствени сили, включително и текстовите конфигурации.

Не само помнят, но и се налага да живеем с миналото:)))))))))))))

# uname -a
Linux fcuker 2.4.11-sgi306rp13 #1 SMP Tue Oct 9 14:14:32 PDT 2001
ia64 ia64 ia64 GNU/Linux

# uptime
 16:19:26 up 1992 days,  5:56,  1 user,  load average: 0.01, 0.02, 0.00

Леките наркотици например ми понасяха, дори в ексцесивни количества. Това има огромна връзка с моите линукс преживявания.

Мога да кажа само WTF ?! :)

Не се майтапя бе :) Тогава можех да научавам много неща, сега не мога. Тръгнах да отхвърлям възможните причини и стигнах до извода, че нещата се коренят там.

Къде там? В спирането или в миналото употребяване? :Р

Много провокативен въпрос :)

Шегувам се, нямам нищо против леките наркотици.

    А това помните ли ? http://arenabg.com/details.php?id=2cf1402daadf0d0dd3289c6fc58a16c3c79991fe   ;D

Не само помнят, но и се налага да живеем с миналото:)))))))))))))

# uname -a
Linux fcuker 2.4.11-sgi306rp13 #1 SMP Tue Oct 9 14:14:32 PDT 2001
ia64 ia64 ia64 GNU/Linux

# uptime
 16:19:26 up 1992 days,  5:56,  1 user,  load average: 0.01, 0.02, 0.00

Еха, 5 г. uptime! :)

Никога няма да забравя момента, когато нямах драйвер за звуковата карта, и тръгнах да пиша по някакви драйвери за подобен модел карта... в крайна сметка се появи някакво пукане, но до там..... и посе знаете ли какво направих? редХат 6.нещоси, сндконфиг... и от списъка си записах моделите подържани карти и тръгнах по магазините... Намерих някакъв креатив, беше доста скъп за времето си, но си го купих... ех, времена..... определено ми беше по-интересно. Най-вече защото правех всичко това за себе си, а сега това ми е работата..... ако можеше да се върне времето с 10-тина годин назад... ех, мечти....

Искам да попитам - колко от вас помнят какво беше в началото на десетилетието?

Помня много добре. Помня и началото на предното десетилетие (90-те) много добре. Тогава се опитваха да ме обучават на Правец 8, която машинка ми се виждаше необосновано сложна и безсмислена. Дотолкова, че след 1991-а не пипнах компютър до 1999-a, когато имаше вече нормален ГПИ, с който можеше човешки да свършиш нещо полезно.
Ама аз съм си леймър така или иначе и не го крия.  Компютрите никога не са ми влизали под кожата.  ;) Иначе си ги ползвам.

При мен като беше някъде 94-та, 95-та години, майка ми ме водеше на един Правец 16, за да играя една игра с един заек, дето трябва да се пазиш да не те убие. Иначе заекът много яко се храчи, докато те убива. Това сериозно. По-късно някъде пак по това време докараха 486-ците и си пусках Windows 3.11 с командата Win. Едва още по-късно почнаха да инсталират Windows 95 и 98. Мислех си, че са голяма работа.

Но тогава още нямах компютър. Първият ми компютър беше към 2002 г. Тогава и първият му опит да инсталирам Linux завърши с прецакване на Lilo-то. После тръгнах да ровя в BIOS-а, а питай ме що.

Накрая си купих една книга "Ръководство за Linux" и така започнах

Аз 94-та имах 386-ца с 40 мб харддиск. Играех на една култова игра старконтрол (ах, спомени) и се опитвах да пиша глупости на турбо паскал. За линукс не бях и чувал, а когато пък чух не бях силно очарован.

Още помня първия път като играх Doom ....(носталгия)

Турбо Паскал е класика. Проблемът е, че го изучавахме в училище доооста по-късно, когато беше вече тотално остарял.

Хех, 94-та (или началото на 95-та) бях с 486SX 25MHz, цели 105MB hard disk. Тогава все още работех като програмист на Windows (започнах да пиша професионално за Линукс през 1997). Освен с драскането на малки програмки се занимавах и да кирилизирам LaTeX, да му добавя сричкопренасяне на бъларски и т.н. Разбира се, нищо не съм пращал никъде, копие на промените имам само на една магнитна лента, която не се прочете като опитах преди 3 години (специално купих някакво древно четящо устройство от ebay) :)

Етооооооооо!

http://en.wikipedia.org/wiki/Star_Control_II

ГЕНИАЛНА ИГРА, ВЕЧЕ ОТДАВНА НЕ ПРАВЯТ ТАКИВА!!!

MOD формат за музиката в играта (нещо нечувано през това време - забавно, дори и с PC Speaker-a работеше!). Доволно добра 320х200х256 графика :) Геймплей дето за времето, когато това е правено (1993-1994) беше просто революционен. И като се замисля, беше доста силен стимул да уча английски тогава, ерго игрите може да бъдат много полезни.

А и като се замисля, че по сюжета на играта спокойно може да се напише една хубава sci-fi книга...еххх :)

(http://starcontrol.classicgaming.gamespy.com/sc2/sc2scr/melee04.jpg)

(http://starcontrol.classicgaming.gamespy.com/sc2/sc2scr/snap7.jpg)

(http://starcontrol.classicgaming.gamespy.com/sc2/sc2scr/starco15.jpg)

(http://i279.photobucket.com/albums/kk145/FamousApe/LP%20UQM%20Chapter%202/UQM02002.jpg)

(http://firsthour.net/screenshots/star-control-2/star-control-2-ur-quan-alien.png)

Аз ако ви кажа как започна всичко при мен ще паднете от смях:

Значи първо видях някакви Правеци на приятели и много се запалих. Съответно нашите нямаха парици за такива неща и аз си ходих по приятели да играем игри.

После се оказа, че баща ми  (до преди година той не знаеше какво е това компютър) навремето не знам откъде и как бил купил някакви компютърни книги описващи различни аспекти от работата на Правеците - от архитектурата им и това как работи процесора до това как да програмираме на Правец. В допълнение имаше и книга на Бейсик. Е хора ако ви кажа, сега тука дръжте се да не паднете, че ей така от четене на тези книжки (представете си без да имам компютър) и фантазиране, че имам компютър, ама толкова ми се прииска такъв, че по едно време сериозно започнах да сънувам как имам компютър и си пиша някакви команди на него, и когато се събудих първите секунди се оглеждах къде ми е компютъра докато схвана, че всъщност съм сънувал и отново ставах нещастен, че си нямам компютър. Общо взето голям смях беше.

После дойде Интернета и 1998-99г. някъде като се появиха Интернет клубовете се запознах и с това животно. И там първите стъпки бяха голям смях, ама както и да е.

След това, когато компютърите станаха достатъчно евтини накарах някак си наште да ми купят такъв мисля, че това беше към 2004г. И оттам се почна голямата зарибявка и т.н. Съня ми от детството стана реалност и аз бях много щастлив :)

Към 2006г. взех да се зарибявам по Линукс (не помня откъде бях разбрал за него) и първия ми опит беше тотално омазване на всичко. Инсталирах някакъв Линукс от CD докато бях под Вин и той омаза всичко. След рестарт нямаше Вин, ама нямаше и Линукс. После се оказа, че е трябвало да прочета как точно се инсталира този Линукс, и че инсталатора не е за ВинХП, обаче кой да чете. Следтова 2мес. се мотах да търся начин да си спася данните и през това време не смеех да инсталирам нищо, за да не ги загубя. Е наркрая ги спасих слава Богу.

После падна голямо четене в Интернет като едно време с книжките за Правец, големи подготовки бяха. Влизах редовно тука и си четях този сайт и форума просто да знам за какво става въпрос. И още повече се зарибих да си инсталирам Линукс. Всичко ми изглеждаше някак си магично в него и много красиво.

Накрая си инсталирах Дебиан и така влезнах в света на Линукс и аз. Първите стъпки с Дебиана бяха много трудни - то беше киснене в конзолата (в началото не знаех никакви команди) докато си подкарам графиката, после звука. И накрая като понавлезнах достатъчно вече толкова бях свикнал с конзолата, че не можех без нея (което естествено се оказа много полезно). И сега винаги си държа отворена една конзола в графичната среда.

Май това е накратко - бяха забавни години. Винаги ще си ги спомням с усмивка :).

Аз пък играех Cannon Fodder.

И аз съм я играл :) Това от ония игри с малките човечета, имаше и megalomania и sensible soccer :)

Никога не ми е било интересно да играя на игри. Писането на код е много по-интересно от която и да е игра :)

Егати, дръпнах я и я емулирах с dosemu. Сега само чакам някой от екипа на сайта да одобри скрийншота и ще видите за какво иде реч!

Cannon fodder rocks!

Аз отдавна не играя, но кога бях малък си играех и имам добри спомени от тогава :)

Ама след това игрите ги развалиха и ги направиха индустрия малко като киното и всичко се осра :(

Например преди не много време се пробвах да играя half-life 2 под wine...абе има атмосфера, но много бързо омръзва, след 1-2 часа здраво ми писна. Едно време когато хората са правили игри без да ги ритат за крайни срокове, без да е било индустрия, са правили някакви чудеса с геймплея...абе грозна игра, обаче тотално се вживяваш...сега яко графика, звук, ефекти, но всичко ти изглежда доволно комерсиално и изкуствено, така и не успява да те въвлече.

Ма може би си е само мое наблюдение и се дължи на голяма доза носталгия към детството, не знам.

Хаха, помня че по едно време си купувах списание Computer само и само заради ревютата на игрите. Впоследствие понеже имаше още пишлемета дето имаха компютри си разменяхме дискети...така и не разбрах откъде идват игрите с игрите от тези ревюта (предполагам от разни BBS-и и по други незнайни канали). Дори си спомням за случаи където едната дискета е имала грешка и една картинка е повредена, но играта не забива, просто графиката е кофти...и целият град играеше тази версия на играта. Абе странни времена.

Едно време всичко беше по-добро. И небето беше по-синьо, и тревата по-зелена и снега по-бял и жените по-красиви. :) :P

Ха!
1989 - 1992 приятелите ми ходеха на кръжоци по компютри и учеха BASIC ама на мен ми се виждаше някак си пропаднало и не се вясвах на такива неща. В училище където учех основно имаше Правец 8.

1993-1994 - Правец 16, 640 k RAM, 20 MB хард, Lotus 123, pe2, e3, pctools, DOS 6.22
игри - SokoBan, Popcorn, LoadRunner, Double Dragon и естествено Karateka, която ми омръзна на 3-тото пускане.

На Lotus 123 и е3 правех неща дето тия с виндовз 3.11 и Excel 6 и Word 6 още се учеха. Ама после гУИ-то превзе 90 % от всичко.

Аа и харда му имаше някаква сложна и странна компресия и разполагах с около 60 MB.

Правец 16-ката още си го пазя на тавана!

Мммм имаше едно Stac дето компресираше файловата система on-the-fly. Майкрософт го откраднаха и си направиха doublespace. После онези ги осъдиха...и това май е първото успешно дело срещу Майкрософт. Майкрософт заведоха контрадело задето били използвали недокументирани функции ахах. Накрая Майкрософт ги купи и така се приключиха нещата.

Не си спомням точно как се казваше (а го знаех), но май е точно това което казваш.

Стекера беше голяма работа :-) Правеше един огромен файл на диска, който представляваше компресираната информация. Чувал съм легенди как някои са го триели този файл, понеже не знаели за какво е.
Добре, че поне дос имаше undelete, на който трябваше да вкараш първия символ от името на файла, за да можеш да го възстановиш :-)
А първата ми среща насаме с уиндоус беше когато бях към 4-5 клас, на току що купения 386 лаптоп на 20мхз и с 60 мб хдд . Знаех, че има инсталиран windows 3.1, но не знаех как се пуска. Сетих се да напиша "help", но не разбирах много английски. Пробвах различни команди, една от които беше del window :-)

Ха!
1989 - 1992 приятелите ми ходеха на кръжоци по компютри и учеха BASIC ама на мен ми се виждаше някак си пропаднало и не се вясвах на такива неща.

А, ето за какво говорих! Точно в тоя период получих алергия към BASIC-а и програмирането в частност.  :D

1993-1994 - Правец 16, 640 k RAM, 20 MB хард, Lotus 123, pe2, e3, pctools, DOS 6.22
игри - SokoBan, Popcorn, LoadRunner, Double Dragon и естествено Karateka, която ми омръзна на 3-тото пускане.
...

Ей с това съм почнал и аз ;) Само че, когато аз имах Правец 16, на мода бяха 286-ците. Моите приятели имаха SVGA карти (800х600 май) и съответно игрите за 286 не вървяха на мойто CGA дживотно. После дойдоха 386 SX, DX, 486 и така аз все си седях на Правеца. Чак като излезе първият Пентиум, тогава си купих нова щайга и почнах директно с Уиндос 95/98.
От старите игрички има доста култови, например Принцовете на Персия, Digger, Goody и т.н.
А игрите са прекрасен начин за борба със стреса и натоварването, просто се потапяш в друг свят и след няколко часа отново си готов за работа. Единствения недостатък е, че изморяват очите.
Една от най-култовите игри на които съм фен, това е Tomb Raider  :) Прекрасно замислена игра, доста интересна и обсебваща. Жалко, че машината ми към момента не може да носи новите версии, също така много жалко, че е проектирана само за Уиндос :( но това в света на игрите не е необичайно.

А първата ми среща с Линукс беше много неприятна. Почнах с три диска на RedHat 7.1 купени от книжарницата. Не помня кога беше, 1999-2001 там някъде. Не знаех какво държа в ръцете си и действах по уиндоски маниер и съответно омазах всичко. Помня, че една вечер бях побеснял от яд, тогава хвърлих дисковете в стената и се заклех повече Линукс да не пипна! И така една седмица ;D
След това, вече по-спокойно, купих още един диск на Мандрейк 8.2 почнах да ръчкам, да експериментирам, купих си книжка :) "Ръководство за Линукс" на O'Rеilly, два тома на издателство Софтпрес. Още ми седят в библиотеката и от време на време влизат в употреба, нищо че има Интернет, форуми и т.н.
След това си свалих Слакуер, голяма играчка беше там. Много добро дистро, много стабилно но с един недостатък, който не можах да прежаля - пакетната му система не поддържаше зависимости.
В крайна сметка минах на Debian та чак до сега. Просто не съм изпитвал нужда да си сменям дистрото.
А самата ми миграция към Линукс (която е непълна, без да се лъжем  :( ) стана някак по принуда. Първо омазах Линукса и дълго бях забравил за него защото нямах време да се занимавам. После, така на майтап, си сложих пак един Дебиян колкото да има. След това моят верен Windows XP, който се държа стабилно цели 3 години, най-накрая хвърли кърпата и то в много неподходящ момент. Изведнъж изникнаха 3 вируса и един троянски кон, а анти-вирусната нищо не можа да направи по въпроса. Последваха три-четири рестарта и накрая съвсем спря дори да зарежда.
За щастие Линукс-а беше на линия и успях да си свърша работата в срок. После пък мина известно време преди да преинсталирам Уин-а и тогава разбрах колко всъщност е удобна графичната среда под Линукс (в частност КДЕ). Както се казва "Боже, как съм живял без това до сега!" :) Свикнах да ми е широко около врата и сега никой не може да ме върне на Уин :)
Разбира се Уиндос-а го преинсталирах по някое време, но към момента го ползвам само като GAME конзола и за поддръжка на стария ми скенер на паралелен порт (а за Acer - 10 години без да си купувам техни продукти >:( ).

Иначе времената бяха много романтични :) С първите квартални LAN мрежи, с "ъпгрейда" от 98 на XP, със сините екрани на смъртта, с коаксиалните кабели, Age of Empires, Brood War, IPX/SPX и т.н. ;D

-----------
P.S. От къде мога да си намеря колекция на BSD (Blue Screen of Death), искам да си сложа един за фон.

Как няма да го помня!!! WFW 3.11 и един Monkey Linux на 386 DX 40 с 16 мегабайта рам и 40 мегабайта твърд диск... И с конзолата си проверявах пощата в ISP-то. След това едно приятел ме светна за мейла в Hotmail и lycos. Търсачката се казваше тогава http://astalavista.digital.com абе момчета!!! Вий на дето отивате, ние от там се връщаме!!!  ;)

Не ви говоря за 1982-1984 когато... бах 2-ри, 3-ти клас и компютрите бяха истински т.е. APPLE II  -> http://oldcomputers.net/appleii.html

Как няма да го помня!!! WFW 3.11 и един Monkey Linux на 386 DX 40 с 16 мегабайта рам и 40 мегабайта твърд диск... И с конзолата си проверявах пощата в ISP-то. След това едно приятел ме светна за мейла в Hotmail и lycos. Търсачката се казваше тогава http://astalavista.digital.com абе момчета!!! Вий на дето отивате, ние от там се връщаме!!!  ;)

Не ви говоря за 1982-1984 когато... бах 2-ри, 3-ти клас и компютрите бяха истински т.е. APPLE II  -> http://oldcomputers.net/appleii.html

Недей така, аз съм правил тестер за бойни глави основан на Епъл 2, както и съм управлявал предачна машина, ех....

Стекера беше голяма работа :-) Правеше един огромен файл на диска, който представляваше компресираната информация. Чувал съм легенди как някои са го триели този файл, понеже не знаели за какво е.

Няколко пъти съм го размазавал, обаче рестартирам през дискета, пускам pctools и му възстановявам името или там нещото което съм омазал. :)

тва не го ли дъвкахме вече един път...
помниш ли... помниш ли..
помня че исках да се науча, а нямаше кой да ми покаже поне малко
и всичко трябваше да си науча сам...
имаше един келеш дето не щеше да казва как се печата от ВИКИ(колко от вас знаят кво е ВИКИ)....
идиотска му работа!!!!

Starcontrol I & ][
ГЕНИАЛНА ИГРА, ВЕЧЕ ОТДАВНА НЕ ПРАВЯТ ТАКИВА!!!

А и като се замисля, че по сюжета на играта спокойно може да се напише една хубава sci-fi книга...еххх :)

че то нямаше ли ...книга не но мисля филм: Farscape
http://www.imdb.com/find?s=all&q=farscape&x=0&y=0
и аз бая дълго се чудех откъде са ми толкова познати героите, "живите" кораби и някои цитати от сорта:
има ли смисъл да казвам кои бяха любимите ми корабчета ..от онези с трите ръчки ..и като дръпнеш и третата вече беше прекалено късно :) но пък беше забавно ееех...
П.П. Earthling vs Spathi наистина беше "класика в жанра" - никой не можеше да ми хване  spathiите  ;D

..и tarator-а не е прав "Едно време всичко беше по-добро. И небето беше по-синьо, и тревата по-зелена и снега по-бял и жените по-красиви." - специално при игрите комерсиализацията уби "почти" всичко - надали някога пак ще видя игра като supaplex напр. даже и продължение нямаше , а сега какво - продължения, продължения до безкрай - сякаш не могат да измислят нищо ново...
а пък за жените въобще няма какво да говорим  :'( а с тях какво направи комерсиализацията ..мъка-мъкааа

П.П.П. Добре че още има .. намират се и некомерсиални "колективи" - ако някой иска може да го срещна тъдява
http://www.casualcollective.com/games/Minions

Имаше вестник "Направи сам" и в него публикуваха поредица статии за BASIC. Първият компресор на инфо беше направен за компресиране на изображения. Понякога "компресираните" файлове се получаваха по-големи от оригинала. ... Правец -82

А това земния кораб срещу онези spathi-та верно е епична битка. Друго забавно е да гледаш как играят pkunk (онези пеперудки) срещу arilou (летящите чинии) само че да ги играе компютър срещу компютър на awesome. Голямо преследване, голямо пукане, летящата чиния се телепортира, онова пък се преражда, въобще голяма забава.

Мене пък ме кефеха как бяха измислили някои раси. Любими ми бяха ония носорози, които бяха тъпи като гъбено семе, напомнят малко на родните юбер-националисти. Постоянно налитат на бой . Таман някоя култура им се развие и се появява ново течение, става революция, смазват се от бой и се връщат 500 години назад. По едно време се появила култура, която твърдяла, че този начин на развитие е грешен и че традиционните им ценности водят до саморазрушение. Това била култура номер нещо си. Тя изтраяла само един ден защото бързо се появила нова култура традиционалисти, които направили една голяма война и ги избили. Впоследствие най-големите теоретици на тази култура били убедени, че предишната култура греши защото вследствие на войната са се върнали само 300 години назад, а не 500, както се твърдяло.

(http://starcontrol.classicgaming.gamespy.com/happycamper/gifs/thraddash-sitting.gif)


Другите ми любимци бяха едни психопати, доразвили капитализма до свидни висини - цялата им цивилизация се управлява от една корпорация, като бащите например вземат процент от това дето го заработват децата им, защото са им дали живот. Когато обаче някой индивид от тия се разболее, остарее или стане по някакъв начин безполезен го пращат в електроцентралата и го изгарят, за да получават енергия. Даже корабът им се зареждаше с енергия по тоя начин, жертваха по един член на екипажа си ахах.

(http://starcontrol.classicgaming.gamespy.com/happycamper/gifs/druuge-complex.gif)

Мдааа, Star Control 2 беше страхотна игра. Сещам се фоновата музика докато летиш в космоса, имаше нещо което те омагьосваше, дори сега като се сетя и ми се свива стомаха.

И сега един въпрос... Ако се сещате играта за да я пуснеш трябваше да напишеш името на планета или звезна система, това беше защитата срещу копиране, обаче всичките въпроси не бяха повече от 10 така че след 4-5 опита винаги успяваш да я пуснеш. Обаче не се сещам името на звездата която се пишеше. Някой да помни?

На всички фенове на SK2, препоръчвам да играят Space Rangers 1&2, тази игра е копие на Star Control 2 и е направена страхотно не е някакъв комерсиален буклук, напомня до 80% на Стар Контрол 2 и има някой допълнителни неща.


P.S.
OMFG думата беше VELORUM

Музиката може да се смъкне оттук:

http://wiki.uqm.stack.nl/Star_Control_Music

в modtrack формат, нещо доста забравено в днешни дни :)

А ето я играта за линукс :) Същата почти 1:1 с оригинала (с минимални разлики)

http://sc2.sourceforge.net/downloads.php

Интересни времена бяха  :D
Много хора ще им се стори абсурдно но едно време ПАДАШЕ цял интернет доставчик с ATH0.
Да не гововим в IRC.DAL.net какви чудеса вървяха....
А като излезе КДЕ 2 какво хубаво ми се струваше.

Минало минало :)

Абе миналото си беше яко. Помня че първата машина с която си играех сериозно беше едно K2 на 266 mhz днес гордо изпълнява своята задача като любимият ми Linux router. Колко пъти съм го омазвал за да изтествам нещо на него само то си знае. А и първият път когато ползвах модема му (ISA, на един и същи IRQ с мишката) си спомням че всичко зависваше и сваляше с невероятните 0.5 КБ днес и ми отне 5 часа и 30 минути да сваля песен с размер 5.25 mb. Е после открих настройките в БИОС-а за IRQ-тата и нещата се оправиха цели 3кб-та. Днес когато ми се наложи да ползвам 3G интернет се мръщя защото е само 60 КБ  WTF. А колко отваряния на системата имаше само за да преинсталираш. А магическите boot дискети. Сигурен съм че още имам някъде такава. Тогава почнах да ползвам Knoppix от LiveCD а по-късно направих тази машина на Debian Etch рутер. Даже темата я има някъде из форума. А само преди седмица намерих старият backup на диск-а правен с Norton Ghost колко трудно ми беше да намеря версията с която е правен този файл. И с няколко магически трикове на VMWare-a си вастанових всички файлове от този хард. И естествено логовете от IRC който ме върнаха в едно съвсем друго време когато всичко беше по-хубаво. А игрите ех игрите компютърните клубове лан партитата на Doom и Quake изобщо романтика.

освен и аз да кажа. почнах '94-а с правец 8c -moon patrol, aztec, spy vs spy ....и великия ARCHON! Говорите за Стар Контрол, но Арчон също има велик геймплей.

..иначе съм правил около 3 мин. анимация с Take 2, и после за Правец 16 - FantaVision (фанта.ехе, сигурно кока-кола от там са го взели)

ех.. при мен е значително по-късно от периодите на правец и т.н... 2006 година ми взеха ПС-то и 3 месеца по късно вече бях свалил 5-те диска на сусе 10 и го инсталирах при това не омазах нищо. Сега като се сетя че възприемах системата по коренно различен начин от сега.. тогава се кефех яко въй линукс въй линукс..нещо различно, коренно различна система от уин, различен вид, начин на работа, макар че нищо не разбирах ама лека по лека се оправях.. спомням си как цяла нощ компилирах на сусе-то mplayer.. :P , наскоро си намерих първите теми във форума където съм търсил помощ.. да се върна back in time :P и пак не задавах много и тъпи въпроси - въх сега ги прочетох пак мале какви работи съм писал :D . А пък сега.. си го възприемам кажи речи като нещо нормално, пък и го научих, свикнах му и с вида също и не ми прави особено впечетление. еех..

Първата ми компютърна конфигурация, събрана през септември-октомври 2000 г., имаше следните параметри:
CPU i486, 33 MHz, DX|RAM 8 MB|VGA <= 8 MB|FDD 3.5"|HDD WDC 325 MB
Скоро беше обновена до i486 DX2 66 MHz|RAM 16 MB|. И на двете конфигурации, доколкото си спомням, имаше Windows 95 OSR2 на твърдия диск.
С последната спомената конфигурация карах до лятото на 2002-ра. Тогава конфигурацията придоби следния вид:
CPU i586 266 MHz|RAM 32 MB|VGA nVidia 16 MB|SND AvanceLogic, ISA|LAN Kingston 10/100 MBit|CD CD-RW|FDD 3.5"|HDD Quantum 2.5 GB (този твърд диск бе закупен през декември 2001 година). За кратко сложих Windows 98SE, а като RAM паметта достигна 64 MB и повече - Windows ME.
В резултат на гръмотевични бури твърдия диск бе съсипан :(.
До февруари 2007-ма конфигурацията имаше 128 МB RAM, а твърдия диск беше сменен с WDC 20 GB. Правех опити за слагане на Windows XP и някои успяха, но предимно ползвах Win ME.
От февруари 2007-ма компютъра придоби следните компоненти: CPU i686 AMD Duron 900 MHz|RAM 160 MB|VGA - същата|SND - onboard|LAN, FDD, HDD-същите|OS WinXP.
Последната конфигурация (от 23.05.2009) е следната: CPU i686 Intel Celeron 2.6 GHz|RAM 256 MB|VGA SiS, onboard|SND,LAN - onboard|DVD-RW BENQ|FDD 3.5"|HDD - WDC 20 GB (с Puppy Linux 3.01 вътре :) ), ExcelStor 80 GB (с WinXP).
Започнах да се интересувам от Линукс през 2005-та година, когато баща ми даде диск с VS Live.
Пробвах да инсталирам Tilix 2.0, през август 2006, но се отказах поради бавния прочит от оптичното устройство.
През август 2007 пусках Puppy Linux 2.14, за който разбрах от download.bg и си го инсталирах на флашка. Оттогава насетне следващите версии на дистрибуцията все си ги инсталирам там :), като веднъж 2.17.1 я инсталирах и на WDC. Всичките инсталации на Puppy са frugal (икономични), с малки кратковременни изключения.
От октомври 2007-ма на USB флашката си държа Puppy Linux 3.01, икономична инсталация, която все присъстваше във всичките флашки, които съм сменил.
Аз също имам носталгични спомени към времето от 90-те години на миналия век, вкл. и компютрите тогава. Ето защо използвам дистрибуция, която сравнително лесно мога да я пригодя да изглежда като Win95/WinME :)

Ае добре ве какво толкоз му харесвате на този слак , никога не сам го слагал него няма и да го сложа , така и незнам каква е причината поради която няма да го сложа , ама няма ...  може би от едно време му излезна името slack slack , linux "hacker"  и тн  но мен лично ме дразни ..

слак та слак

Слака е същия като едно време.