Аз ако ви кажа как започна всичко при мен ще паднете от смях:
Значи първо видях някакви Правеци на приятели и много се запалих. Съответно нашите нямаха парици за такива неща и аз си ходих по приятели да играем игри.
После се оказа, че баща ми (до преди година той не знаеше какво е това компютър) навремето не знам откъде и как бил купил някакви компютърни книги описващи различни аспекти от работата на Правеците - от архитектурата им и това как работи процесора до това как да програмираме на Правец. В допълнение имаше и книга на Бейсик. Е хора ако ви кажа, сега тука дръжте се да не паднете, че ей така от четене на тези книжки (представете си без да имам компютър) и фантазиране, че имам компютър, ама толкова ми се прииска такъв, че по едно време сериозно започнах да сънувам как имам компютър и си пиша някакви команди на него, и когато се събудих първите секунди се оглеждах къде ми е компютъра докато схвана, че всъщност съм сънувал и отново ставах нещастен, че си нямам компютър. Общо взето голям смях беше.
После дойде Интернета и 1998-99г. някъде като се появиха Интернет клубовете се запознах и с това животно. И там първите стъпки бяха голям смях, ама както и да е.
След това, когато компютърите станаха достатъчно евтини накарах някак си наште да ми купят такъв мисля, че това беше към 2004г. И оттам се почна голямата зарибявка и т.н. Съня ми от детството стана реалност и аз бях много щастлив
Към 2006г. взех да се зарибявам по Линукс (не помня откъде бях разбрал за него) и първия ми опит беше тотално омазване на всичко. Инсталирах някакъв Линукс от CD докато бях под Вин и той омаза всичко. След рестарт нямаше Вин, ама нямаше и Линукс. После се оказа, че е трябвало да прочета как точно се инсталира този Линукс, и че инсталатора не е за ВинХП, обаче кой да чете. Следтова 2мес. се мотах да търся начин да си спася данните и през това време не смеех да инсталирам нищо, за да не ги загубя. Е наркрая ги спасих слава Богу.
После падна голямо четене в Интернет като едно време с книжките за Правец, големи подготовки бяха. Влизах редовно тука и си четях този сайт и форума просто да знам за какво става въпрос. И още повече се зарибих да си инсталирам Линукс. Всичко ми изглеждаше някак си магично в него и много красиво.
Накрая си инсталирах Дебиан и така влезнах в света на Линукс и аз. Първите стъпки с Дебиана бяха много трудни - то беше киснене в конзолата (в началото не знаех никакви команди) докато си подкарам графиката, после звука. И накрая като понавлезнах достатъчно вече толкова бях свикнал с конзолата, че не можех без нея (което естествено се оказа много полезно). И сега винаги си държа отворена една конзола в графичната среда.
Май това е накратко - бяха забавни години. Винаги ще си ги спомням с усмивка
.
