1993-1994 - Правец 16, 640 k RAM, 20 MB хард, Lotus 123, pe2, e3, pctools, DOS 6.22
игри - SokoBan, Popcorn, LoadRunner, Double Dragon и естествено Karateka, която ми омръзна на 3-тото пускане.
...
Ей с това съм почнал и аз
Само че, когато аз имах Правец 16, на мода бяха 286-ците. Моите приятели имаха SVGA карти (800х600 май) и съответно игрите за 286 не вървяха на мойто CGA дживотно. После дойдоха 386 SX, DX, 486 и така аз все си седях на Правеца. Чак като излезе първият Пентиум, тогава си купих нова щайга и почнах директно с Уиндос 95/98.
От старите игрички има доста култови, например Принцовете на Персия, Digger, Goody и т.н.
А игрите са прекрасен начин за борба със стреса и натоварването, просто се потапяш в друг свят и след няколко часа отново си готов за работа. Единствения недостатък е, че изморяват очите.
Една от най-култовите игри на които съм фен, това е
Tomb Raider 
Прекрасно замислена игра, доста интересна и обсебваща. Жалко, че машината ми към момента не може да носи новите версии, също така много жалко, че е проектирана само за Уиндос
но това в света на игрите не е необичайно.
А първата ми среща с Линукс беше много неприятна. Почнах с три диска на RedHat 7.1 купени от книжарницата. Не помня кога беше, 1999-2001 там някъде. Не знаех какво държа в ръцете си и действах по уиндоски маниер и съответно омазах всичко. Помня, че една вечер бях побеснял от яд, тогава хвърлих дисковете в стената и се заклех повече Линукс да не пипна! И така една седмица
След това, вече по-спокойно, купих още един диск на Мандрейк 8.2 почнах да ръчкам, да експериментирам,
купих си книжка "Ръководство за Линукс" на O'Rеilly, два тома на издателство Софтпрес. Още ми седят в библиотеката и от време на време влизат в употреба, нищо че има Интернет, форуми и т.н.
След това си свалих Слакуер, голяма играчка беше там. Много добро дистро, много стабилно но с един недостатък, който не можах да прежаля - пакетната му система не поддържаше зависимости.
В крайна сметка минах на Debian та чак до сега. Просто не съм изпитвал нужда да си сменям дистрото.
А самата ми миграция към Линукс (която е непълна, без да се лъжем
) стана някак по принуда. Първо омазах Линукса и дълго бях забравил за него защото нямах време да се занимавам. После, така на майтап, си сложих пак един Дебиян колкото да има. След това моят верен Windows XP, който се държа стабилно цели 3 години, най-накрая хвърли кърпата и то в много неподходящ момент. Изведнъж изникнаха 3 вируса и един троянски кон, а анти-вирусната нищо не можа да направи по въпроса. Последваха три-четири рестарта и накрая съвсем спря дори да зарежда.
За щастие Линукс-а беше на линия и успях да си свърша работата в срок. После пък мина известно време преди да преинсталирам Уин-а и тогава разбрах колко всъщност е удобна графичната среда под Линукс (в частност КДЕ). Както се казва "Боже, как съм живял без това до сега!"
Свикнах да ми е широко около врата и сега никой не може да ме върне на Уин
Разбира се Уиндос-а го преинсталирах по някое време, но към момента го ползвам само като GAME конзола и за поддръжка на стария ми скенер на паралелен порт (а за Acer - 10 години без да си купувам техни продукти
).
Иначе времената бяха много романтични
С първите квартални LAN мрежи, с "ъпгрейда" от 98 на XP, със сините екрани на смъртта, с коаксиалните кабели, Age of Empires, Brood War, IPX/SPX и т.н.
-----------
P.S. От къде мога да си намеря колекция на BSD (Blue Screen of Death), искам да си сложа един за фон.
