Това е отговор на въпроса защо няма драйвери за Линукс и защо няма потребители... Аз бях запален от идеята отворен код, но сега разбирам каква утопия е това. Аз ще сложа Windows,Имам лицензира дори в къщи. Не че на някой му пука. Не че нещо ще променя с това.. Дано един ден Линукс стане операционна система и за нас по-мързеливите и глупавите дето ни мързи или не можем да си напишем сами драйверите и не можем да справим със сигурноста на OS.
Всичко хубаво от мен. благодаря за съдействието на всички които ми помагаха през годините.
Lipa, пожелавам ти щастлив живот! И този път истински, не се шегувам. Шегувах се с теб в предния си коментар. Нищо, че не използвах нито дума. Подигравах ти се най-вулгарно.
Сега съм сериозен.
Знае ли, през живота си съм претърпял много провали, защото съм крайно глупав. Много пъти съм искал да стигна до най-крайното решение. Не знам, дали няма да го сторя някога. Но все още съм тук. Все още дишам. Значи място има за всеки. Дори за смотаняците.
В изпроводяк ще ти кажа една от историите си на неуспеха в живота. Още от началото на деветдесетте (когато разбрах за съществуването му) исках да си поиграя с Юникс. Тук имаме хора, които са си играли на него на осмици през осемдесетте. Но аз тогава си играех само с Бейсик. До това имах достъп. Само за това знаех.
Нямаше как да не попадна на ГНУ/Линукс. 98-ма е сакрална година за мен. Тогава едновременно срещнах и творението на Линус, 3,11 и Интернет. Едновременно. Но щяха да минат поне още пет години докато не реша, че 98se/XP не са моите неща. И още няколко щяха да минат преди да изтрия XP от чисто новия си Атлонски изполин.
Сигурно щях в крайна сметка да мина на ГНУ/Линукс заради идеите на Столман. Но не се случи така. Просто забелязах, че седя все по-дълго в него, за да оправям бакиите на другата си ОС, която все по-често се чупеше. И все по-малко намирах смисъл да презапускам компютъра на другат си ОС, като тази беше по-красива, беше по-лека, вършеше всичко сама и аз единствено трябваше да се наслаждавам на живота.
Минах само на ГНУ/Линукс от мързел. Това е истината. Никакъв Столман не ми повлия. Още по-малко ми е повлиял Реймънд. А него четох преди Столман.
Но днес търпя последиците от това си решение. Когато седна на по-популярна ОС се чувствам като с отрязани ръце. Не мога да сторя нищо. Боря се със седмици с най-елементарни проблеми. Казват ми — смени си кодировката в конзолата. Аз седя и гледам. Не знам, как се прави. Бъркам по регионалните настройки, бъркам по настройките на самия прозорец на cmd, не се сетих единствено да погледна в глобалните променливи. Не намирам. Не знам де да търся. Не знам, какъв въпрос да задам.
Знаеш ли, че за един компютър ми отне три месеца планиране и премисляне, как да го обезаразя и как да си остане чист??? Знаеш ли, че самото чистене отне повече от седмица, след като изготвих плана?
Трябваше да се сблъскам с вирусологията, за да схвана най-после изтъпленията в sd по повод на сменяемите устройства. Със страшна, сложна като ядрена физика технология опитват да решат проблем, който не съществува за нашата ОС, а за други.
Изобщо плащам много скъпа цена, че избрах неправилната ОС. Но не се и оплаквам. Вкъщи съм щастлив и мързелив. Е на работа ми е гадно, ама то, ако една работа не е гадна, що за работа ще е това? Ще ѝ казват удоволствие, а няма да я наричат работа.
Попътен вятър пич!
п.п. Дано следващия път, когато се срещнем да си помъдрял или поне разбрал за разлика от мен, що е туй homo sapiens. Аз години изгубих и не го срещнах. Но и да имаш моя неуспех, не се притеснявай. И аз много шамари съм ял и още ям гайлето, мож' пък поне това те пропусна.
Хайде със здраве!