« Отговор #1761 -: Aug 14, 2021, 12:51 »
Въпросът е, каква цена сме готови да платим за това, да сме цивилизовани. Не обичам насилието и мисля също, че то води до още насилие. Но не се колебая да го използвам, когато реша. При мен е въпрос на решение. От гняв мога да ударя някого, но това е. След това спирам. Ако реша да употребя насилие, мога да стигна и до крайности. В повечето случаи бих удрял повече или нанасял повече вреди само за да дам урок. И точно поради тази причина бих употребил насилие срещу "елита" и "ВИПа". Защото се самозабравят. Насилието ще постави обица на следващите, които ще искат да управляват и да се правят на спасители на нацията. Недосегаемостта ги направи не просто насилници. Недосегаемостта ги освободи от почти всякакви задръжки. И това засяга няколко милиона души. Защо аз да имам задръжки? Народът е казал, каквото повикало, такова се обадило. Нямаше диалог, нямаше проучване, нямаше изследвания на медиците и всякакви други специалисти, нямаше анализи. Просто го направиха. При данни, които ясно показваха, че няма епидемия. Според нашите закони, според определението на СЗО и всякакви други. Нямаше. И въпреки това го направиха. Тъй наречената епидемия им даде в ръцете безпрецедентна власт над хората. Властта корумпира. А абсолютната власт не само корумпира абсолютно. Тя е разрушителна. Незачитаща никакви ценности, традиции, разум, закони. Тя е като да дадеш в ръцете тояга с набити в единия край пирони на озверял за кръв варварин. Историята е показала, до какво се стига, когато имаш абсолютната власт в ръцете си. Бесилки, гилотина, набиване на кол, разпъване на кръст или на дибата. Аз ли трябва да се правя на цивилизован. Може, но когато насреща си имам хладен разум, данни, анализи, изследвания и тестове, положени усилия, за да се реши проблема, Нещо рационално. Тук няма такова нещо. Обявено е, че има епидемия и бам - ще в изатворим. Без никакво обоснование. За нашето здраве било. На практика, съсипват живота ни, бавно ни убиват, убиват мечтите, убиват човешкото у хората - бавно. С какво това е по-различно от истрел в главата? И при това положение, защо аз трябва да се сдържам и да се правя на цивилизован?
Да си цивилизован означава как гледаш на света около теб, как го възприемаш, как изразяваш вътрешния си свят. Изкуството, музиката, способността да се насладиш на шума на вятъра в дърветата или на морските вълни. Да гледаш залеза и как се изменя светлината и цветовете, докато не постигнеш абсолютен покой и мир в душата си. Да благодариш за всяка една приятна емоция, всеки ден, за това, че те има. Да можеш да се усмихнеш на човека до теб, дори когато те боли или ти е криво за нещо, за да го ободриш. Да си радостен, когато можеш да даваш. Да слушаш, да чуваш, да разбираш. Това е да си зивилизован. Да си човешко същество.
Но е важно, когато се наложи, да посегнеш и към меча. Хората са го казали - искаш ли мир, готви се за война. Опитаха се да ни научат, че мира е даденост и че ние само трябва да тичаме и да ги избираме, за да е всичко наред. Но не. За мира, за живота, за всичко, което изброих ред и половина по-нагоре трябва да си готов да воюваш и ако е нужно, да проливаш кръв. А колебанието само удължава настоящето.
Готови ли сме да платим със собственото си изчезване, само за да сме цивилизовани. Мисля, че японците са разбирали чудесно това. Били са изключителни воини, но и надарени с фин усет за красивото и са се опитвали да го изразят и да се усъвършенстват в това. Еднакво способни с меча, но и с четката и мастилото.
Автор
Тема: Започна се... (Прочетена 198676 пъти)