В Сърбия картинката беше леко обратната. Великосръбския шовинизъм, както създаде Югославия, така я и разруши. Последните остатъци бяха Косово, Войводина и Черна гора (мисля две и пета се отделя). От всички възможни републики, неосъществената република Косово беше най-далеч културно и всякак от Сърбия, макар на тяхна исконна територия. Там се намира Марково поле (онзи същия Марко, ама Кралевити, а не Поло — те си го броят за свой) и това е нещо като тяхната Добруджа, демек от там им е тръгнала държавата.
Така, че там шовинизма беше особено разпален, а за да е пълна лудницата, тамошните албанци не бяха малко диви и и не си поплюваха. Ако някога в Европа е имало нещо близко до Ал Кайда, то това са косовските албанци.
Та невинни в ситуацията нямаше. Единствения изход беше да се разделят, като очевидно не могат (не искат) да живеят заедно и това се случи. Специално бомбрдировките бяха закъсняли с почти десетилетие и бяха напълно ненужни. Към онзи момент Сърбия вече изнемогваше и на практика се беше предала.
Та паралели с Украйна не могат много, много да се правят.
Напротив, паралели могат да се правят на база етническата обстановка.
По време на Студената война САЩ и Европа покрепят съществуването на Югославия, като политически балансьор между двата блока на Балканите, но при разпадането на СИВ става излишна тази и роля в международните отношения, запада спира финансовите инжекции към нея и последва разпада.
Но докато отделянето на Словения е било лесно, защото е била етически чиста,
за Хърватия е било по сложно зарази част от сърбите, които я населяват.
И в двете републики започва процес на прочистване на държавния апарат и силовите служби от сърби.
Но в райони с концентрирано сръбско население централната власт на Загреб е отхвърлена, защото местните управления отказват да изпълняват нарежданията и.
По подобен начин протича и установяването на управление върху Косово, където държавните служби и власти се окупират от сърбите, а албанците са почти напълно изключени от политическия живот.
Между другото след спечелването на социалистическата партия и преизбирането на Милошевич се появяват в опозиция националистически партии в Сърбия.
От основно значение тук е и югославската армия, която е била четвъртата по големина в Европа по онова време, и едва ли на командването е допадало такова развитие.
При изброените факти, как може да не се прави паралел с националистическите и неонациски формирования в Украйна, които са прозападно настроени, правителството в Киев е вече прозападно също, спрямо населяващите източни територии ДНР, ЛНР, които са проруско настроени и отхвърлят управлението на Киев
На повърхността е конфликта на етноса и самоопределянето на самото население.
А на друг пласт стои конфликтът за пазари и ресурси, понеже източните области са добре индустриализирани, с тежка промишленост в тях, която очевидно е тясно обвързана икономически и исторически с руските интереси.