е, въпрос на вкус е
аз лично не предпочитам dist-upgrade. доколкото знам, поддръжката на Centos 6 (а предполагам и на RHEL 5) ще е поне 10 години, така че веднъж на 10 години мога да си направя труда да инсталирам отново -- иначе се губят навици и умения
тука съм готов да поспоря. Първо няма много умения в една инсталация, по скоро в настройктие но като правиш преинсталация обикновено си прехвърляш конфа като за по лесно. Отделно че след 10 години като изтече времето на съпорт тогава Debian/Slac-а ми ще са на 10+ години без преинсталация и не претендират за гръмкото име enterprise Не е много enterprise да спираш преинсталираш и прочие не може да се избегне ама все пак идеята е да се сведе това до минимум.
Ами давай тогава -- много обичам да предизвиквам флеймове
Това за знанията и уменията е казано фигуративно -- приеми, че говоря за навици и умения при конфигуриране на системата (макар, че понятието „резервни копия“ също ми е известно).
Второ, за престоя на някой сървър за преинсталация -- ако имам сървър, който е работил 10 години без проблеми, при изтичането на поддръжката на дистрибуцията, която ползвам, най-вероятно той вече ще е хардуерна антика и най-логичното ще е да бъде сменен с нов такъв. От там нататък е ясно как се процедира.
Да не говорим, че една минимална инсталация на Red Hat EL 6/Centos 6/Scientific Linux е по-малко от 30 минути. Още толкова сложи за качването на специфични пакети, които ти трябват допълнително. И ако имаш резервно копие на /etc и всичкото останало конфигурационни файлове, може за час и половина да имаш възстановена система, годна за работа и то направена на ръка. А ако си по-окумуш администратор и си създал скриптове за тази работа, даже може да успееш и за по-кратко време да си готов (imho).
Освен всичко друго, dist-upgrade е перфектната ситуация за демонстриране действието на някои от законите на Мърфи.
Та така, както казах -- въпрос на вкус