Здравейте, вече цял ден се опитвам да инсталирам SME Server 7, което е модифициран CentOS. Boot-ва ми диска, избирам си език, избирам си инсталация от CD-ROM устройството (другите опции са от хард диск, FTP, HTTP и още нещо имаше). И следващото нещо, което виждам е "Unable to find any devices of the type needed for this installation type" с опции да му посоча драйвер, да заредя драйвер от дискета или да се върна назад.

Нито един от драйверите от списъка, който ми дава не подейства (пробвах ги всичките). Според мен нещо не си открива CD устройството (в моя случай DVD). Закачих му едно второ чисто CD-R устройство - същата работа. Внимателно съм прегледал джъмперите за мастер и слейв и всичко е точно (то ако не беше нямаше да ми буутва диска). Устройствата са си стандартни IDE-та, нищо необичайно.

Проверих сваления файл с checksum и направих втори диск на 4-та скорост - същата дивотия!

Къде може да бъркам? Чичко гугъл не казва почти нищо по въпроса. Има и други с подобни въпроси, но до сега читав отговор не съм прочел.

Ще се радвам на бърза реакция, че вече затрих един ден в безпочвени опити и съм до под кривата круша... '<img'> Благодаря предварително.

http://linux-heaven.eu/
Нещо са го хакнали сайта, не работи.

Докато се намери решение, децата ще пораснат. 

Прочете ли правилата преди да задаваш въпроси?

[systemctl enable --now fstrim.timer]

Нака, какво е това нещо за чудо и приказ което си написал, ама това е само едно SSD.

Нямам убунто а центос. Щях да пиша в другата тема, но това което трябва да се изпълни след инсталацията е само: (иначе не се пуска автоматично (при центос))

systemctl enable --now fstrim.timer

---------------------------
това ще стартира fstrim -а всеки понеделник в 00:00:00 EET.
Ако компютъра не работи, тогава ще се стартира следващият първи път когато компютъра заработи.

за са видиш кога за последно е изпълнен  fstrim -а

systemctl list-timers

Разбира се всеки път когат ти се прииска може и ръчно да го пускаш. Няма лошо.

fstrim -а

Аз се отказах от опцията  "discard" в /etc/fstab
Но много е важно а се добави noatime за да не пише всеки път когато чете.

ето моят /etc/fstab
cat /etc/fstab

#
# /etc/fstab
# Created by anaconda on Tue Dec 24 03:43:48 2019
#
# Accessible filesystems, by reference, are maintained under '/dev/disk'
# See man pages fstab(5), findfs(, mount( and/or blkid( for more info
#
UUID=9b48a507-46c0-44ed-8bc0-30a5c65739d5 /                       ext4    defaults,noatime                     1 1
UUID=0a2e51b3-51ac-480b-a117-5596ee2957b2 /boot                   ext4    defaults,noatime                     1 2

LABEL=HOME2000          /home                   ext4    defaults,noatime,data=journal        1 2
LABEL=SWAP2000          swap                    swap    defaults                             0 0



----

искам да си сложа едно SSD 120gb

Ако можеш слагай си 512gb в краен случай 256GB. Не толкова за мястото, ами колкото е по-голям диска толкова по дълъг живот има. Без пари са. А в линукс подръжката на ССД-тата е пълна.

Лугачка работа, кой ще се занимава с това. Който си го знае - знае.

Пак се скарахте за нещо умряло. Българска работа.

Леко съм разочарован.

Очаквах някой да каже: чакай бре, ти си завършил Маркетинг за някакво магьосничество си говорил в него като степен, а сега ни правиш на балами, че не можеш да продаваш.

Е, добре завършил съм го. Завършил съм го при най-добрите в България. Но не съм го работил дори минута.

Освен това с маркетинга са свързани много митове и първия от тях е, че е наука. Това, което ни преподават е наука, но извън учебното заведение нищо, което ще видите, дори отдалечено не прилича на наука.

А ни преподават наистина наука. Когато съм около инженери (не е често), обичам да им събирам очите. Те говорят, как не сме можели да сметнем интеграли. В УНСС сигурно не могат да сметнат рождената си дата, но това не важи за всички икономически ВУЗ. Добре де. Днес не мога да смятам интеграли. Но на младини можех.

Инженерите учите пет математики и много обичате да се закачате с икономистите как учим само две, като в тях са транспортните задачи дето са за изпит за полицаи. Първо да кажа, че ако полицаи може да решава транспортни задачи, то аз бих спал по-спокойно. Второ. Наистина учим само две математики. Но това не означава, че до края на следването си сме скъсали с математиката и тя повече не ни спохожда. Нищо такова. Срещаме я на всяка крачка.

Петата част инж. я наричате „избрани гадости от математиката“. Смятате се, че сте избрани, защото никой освен вас не я учи. Мъчи ви. Явявате се амнайсет пъти на нея. Но тя е вашата гордост. Заклинание за добро щастие. Кабалата дето само инж. я разбират.

Нали?

Имам изненада. Помните ли, че в нея има един доста новичък дял. На около 60 год. е. Той се казва „Теория на игрите“. Гадна материя. Познайте, какво учим маркетолозите усилено! Да. Тази теория на този луд учен (според масовата култура на киното) е нещото, което седи в основата на това, което учим. Теоретичния маркетинг започва и завършва с нея.

=*=

Някой по-прозорлив, а тук всички сте такива, веднага би ме обвинил, че хвърлям лафове и мажа очи. Добре де. Мен наистина са ме учили да продавам и съм продавал, нищо, че не това ми е била длъжността. Макар един самороден талант като 4 кБ да ме бие отмах.

Продукта. За инженера той е най-важен. Съгласявам се веднага. За мен като клиент е същото. Поредната изненада. Това не е общия случай.

Продукта е много важен, но е само една четвърт от работата на маркетолога. И всъщност е в подчинено положение. Продукта трябва да задоволи ниша. Каква е тая ниша?

На пръв поглед е лесно да се обясни. Но не е това, което си мислите. Нишата не е съвкупно желание на преобладаващия клиент за стока/услуга, която задоволява някаква потребност. Нищо, че точно това определение пише в учебниците. То е като Тери Пратчет. Мир на праха му! Не гледай, какво ти пиша, а какво ти казвам.

Нишата се създава. Това е целенасочено действие. Ще се опитам да го обясня на понятен език, макар да ми е трудно да пиша логично.

Забелязали ли сте, че в последните да кажем пет години, умнофоните непрестанно изтъняват?

По-добри ли са по-тънките телефони? По-здрави ли са? По-надеждни ли са?

Нищо от изброеното. Физически не е възможно. Вие сте тия дето са учили Физика до припадък.

Тънките телефони са „по-яки“. Това го пише с дебели букви в учебниците от пет десетилетия. Добре де, не е с курсив. И не пише телефони. Пише „потребителски стоки“. Просто Апъл четат!

И после хвърлят една дебела бала със зелена хартия, за да те убедят в това. И това работи. Изпробвано е в практиката. Хиляди пъти се е получило доказателство от емпирични данни.

=*=

Ако продукта е само част, кои са другите?

На първо място е цената. От целия „микс“ това е единственото, което не ти струва пари. С ценови стратегии можеш да играеш всякак. Това, което не са научили хората (и за жалост почти всички икономисти), е, че цената отдавна не е счетоводната „нормална печалба“. Тя не е производствена цена плюс 10, 15, 20%. Нищо такова. ю

Мога да ви изненадам. Ще ви изненадам. Можеш да продаваш на загуба и пак да си на печалба. Просто трябва да изчислиш, от къде ще дойде тя. А може и обратното. Може да те произвежда Фокскон за жълти стотинки, а от година на година да надуваш цената до безкрай.

И това са само две от стотици възможни стратегии.

=*=

Усетих, че започнах сериозно да дотягам, затова няма да ви занимавам с пласмент и производство, останалите „P“-та (това е латинско „П“) от микса. Макар леко да ги заченах.

Ще обърна внимание на нещо, което по принцип не се разисква на широко в учебниците, но е нещо, което прави клиента доволен и държащ на марката. Защо не се разисква? Защото не помага на продажбите. И не носи печалба. Носи само добро име. А това не е изчислим дивидент и по-добре да го нямаш.

Сетихте ли се? Точно така. Обслужването. Всяко обслужване. Продажбено, след продажбено, гаранционно, абонаментно, всяко, за което се сетите.

Защо всички професионални линуксари се прекланят пред Ред Хат, дори да не са им клиенти? Защо съжаляват, ако не са им клиенти? Защо всички искат да са им клиенти?

Добре де! Ами, ако е така, защо го няма? Няма го, защото то не плаща сметката. По правило човека ползващ обслужването, не е същия взимащ решение за плащане. А, ако случайно е същия, то му се осигурява обслужване, сетихте ли се? До момента на плащане. Ако след това има проблем, няма проблем. Ще бъде покрит. Със следващата кампания, клиента отново ще бъде принуден да плаща. Всичко е тип-топ.

=*=

Това бяха „кратките“ ми бележки по питането на Наката.

Аз влизам тук вече веднъж на два месеца, ама да питам go_fire кога работиш бе пич, то голяма лакардия правиш.

Но това е, защото Интел умишлено задържат технологиите.

А може и да не могът повече.

Напълно вероятно е. Още около 2010 год. трябваше да видим 5 ГХц, но сме ги „виждали“ само на течен азот. Май официално над 3,8 не е произвеждано.

Че технологията на „фотографските плаки“ е на предела си, се говореше още 90-те. От тогава се измислиха доста хитрости и стигнахме до заветните 7 нанометра. Но, както училите повечко физика тук хора обяснихте, не може да се слезе много под това, защото си говорим за подложка от един, два атома, а „бягството“ на електрони е ужасяващо. На всичкото отгоре почва да се намесва и квантовата неопределеност.

НО ДОРИ само в съществуващата технология има резерви и то доста. Истината е, че Интел прекалено много са инвестирали в 8*86 (CISK). Останалия свят също е силно обвързан с него. За тяхна чест да кажем, че те се опитаха да направят нещо по въпроса с Итаниум, който беше принципно нов. Но паднаха в своя собствен капан.

Според мен те самите не са решили още, какво да правят. На мен, като страничен наблюдател, всяко решение ми изглежда грешно.

Може би все пак квантовите компютри ще са спасението. Другия вариант е да почнем почти от начало. Но това ще е катастрофа за всички. Каквото и да е решението за следващите десетилетия, то трябва да дойде в следващите десет да речем. Ще бъде интересно.

Ай стига де 5-10 пъти . Приемам че е хипербола.
Паметта наистина се вдигна повече от 2 пъти. Ама цените на процесорите са си същите, на дъната пак също. Хардовете са много паднали. Захранванията са скъпи...

Добре с десетте пъти попреувеличих, но и до тях ще стигнем. С петте обаче почти не съм.

Може би дъната наистина са нещото, което си е запазило цените (да се надяваме и качеството в ерата на RoHS и премахването на почти всичко, което не е чип, чак до кондензаторите, които също вече са твърдотелни).

Процесорите определено са си вдигнали цените над пет пъти. Интересно е за отбелязване, че преди процесорите с вградена графика, бяха най-евтини. Имаше за по осемдесет лева. Това бяха и най-бавните. Вградената графика беше бюджетно решение и кажи-речи всеки бягаше от нея, дори хората, които не играем игри или тези игри се ограничават до неща като Kpat, дребни аркадки, симулатори на стари платформи от детските и юношеските години.

Сега е точно обратното. Почти не можеш да намериш процесор без вградена графика. А евтини модели на практика няма. Днес долната граница на цените е тази, която беше горна преди. Не говоря за сървърни решения, а потребителски. Днес горната граница на потребителските е на практика сървърни, ама продавани под друга марка. И вероятно не са минали изпитанията за издържливост.

Твърдите дискове нямам наблюдение да са паднали. През 2013-та (бях все още на високата заплата) си купих външен диск 2 ТБ. В момента цената му е същата. И трудно се намира. Вече има и шест терабайтови модели, преди пет години стигаха до три-четири, но реално цените не мърдат.  А шестте са на някаква умопомрачителна цена.

Това, което ме изненадва е, че лаптопските дискове им се срива цената. Те паднаха под настолните модели. А бяха повече от два, три пъти по-скъпи за равни обеми. Какво стана с фино и трудно производство?

Мина и поредното консолидиране, отпаднаха още играчи. И стана така, че вече няма марки и модели, на които да се довериш. Всички могат да са дефектни и не добре направени, дори да са изправни. Показателите им се влошават.

Междувременно стана и друга революция. Навлязоха големите влашки прикрити като дискове. Те от ден на ден растат, а цените им падат. Не са стигнали по размери традиционните дискове (малко им остава), но по бързина са ги оставили далеч назад. Нищо не се върти, няма претърсване. По-надеждно. С това падат цените и на нормалните влашки и карти, а обемите им растат.

Чак след като се случи тази революция разбрахме, защо ни пробутаха SATA. PATA беше повече от достатъчна за традиционните дискове дори тези на 10-15 х. оборота. Гадовете са знаели, какво ни готвят и затова рязко вдигнаха скоростите на пренос.

Пък и твърдите дискове наистина бяха най-слабия компонент, които задържаше общата производителност най-много. От поне 15 год. чакам да навлезе FeRAM (магнитна, енергонезависима памет) и да премахнем дисковете изобщо. Макар хората с ГНУ/Линукс да страдахме минимално от това. Подочувам, че Интел вече ги пробват в реално производство. Явно най-после узряха и излязоха от лабораториите.

Че дисковете трябва да си ходят, подсказват и споменатите влашки прикрити като твърди дискове. Твърдия диск вече не изпълнява собственото си предназначение: пазител на информацията. Във всеки момент можеш да останеш без нея, дори да е изваден от компютъра и заключен в каса. А, ако случайно го и ползваш, умира много по-бързо. Старите влашки поне нямаха проблем с четенето, само със записа. Новите и това вече е проблем.

Паметта. Тя също поскъпва. И задържа размерите си. Задържа се и технологията. За мен има две причини. Първата е, че хората вярват, че сегашните обеми са достатъчни и бързината също е наред.

Първото мога да приема за вярно. Над четири гигабайта, не знам, за какво мога да ги ползвам. А ако не са включени всички тия анимации и джиджавки, и два е добре.

Второто е вярно само привидно. Това е защото не знаем, колко абсурдно бързи са всъщност процесорите и как само в един процент от времето вършат нещо, защото през цялото останало време чакат данни.

Ако паметта заработи на честототата на процесорите, още днес ще имаме смазваща революция в производителността, която ще стигне за следващите сто години. Без да е необходимо да се измислят нови хитрости при процесорите. Какво правят основно Интел, освен, че слагат още процесори? Ами същото. Увеличават вградената памет в процесорите.

Втората причина, която мисля, че влияе лошо на паметите е графичните платки. Там се ползва много и по-добра памет. А техните цени растат бурно. Нормално е и производителите на памети да искат да намажат.

И като казахме, останаха видео-ускорителите. Кутии и захранвания няма да коментирам. Джет спомена, че китайците имат проблем с металите и от там идват проблемите.

При графиката моите десет пъти вече са си напълно верни. Най-скъпия модел на nVidia, Voodoo и ATI струваше по 300 лв. Сега няма проблем да извадиш и повече от 3 000 за върхов модел. Вярно е, че и чисто физически включват да речем три пъти повече елементи.

Тук масово се твърди, че за последното са виновни два факта. Според мен по-маловажния е „копането“. Това за мен е лудост и все някога трябва да свърши. Подточка на „копането“ е, че днешните ускорители не са ограничени само до графика. Могат да се използват за много други неща. В тях е и науката. Щом говорим за наука, значи имаме предвид феноменални бюджети.

По-важната според мен причина, която влияе на тези пикове в цените, е така наречената игрална индустрия. Тя надмина киното отдавна по мащаби. В шоу-бизнеса са по-големи само телевизията и футбола. Всичко останало, включително тениса, голфа, книгите, периодиката (включително комиксите), са далеч назад. Може да не е очевидно, но футбола и телевизията освен, че са свързани, също използват много графична мощ. Колкото повече, толкова повече мед за мечо Пух или зрителя.

Значи трите най-големи индустрии в шоу-бизнеса използват много визуални елементи, за които си трябва апаратура. Само третия елемент още не е напълно интегриран в първите два, но това от ден на ден се променя.

=*=

Тъкмо се чудих, каква е ползата от мрежовото сканиране, а такава се оказа, че имало. Не като да не се чудя отдавна. Явно просто трябва да го видя, за да го разбера. Сигурно работя в прекалено примитивна обстановка.

Това е пълна лудница, какви са тези писания, какво е това чудо. Жена ми и без да разбира от компютри, подкара мрежови скенер без да се замисля. Тук са бетер мислители и дървени философи.

Юнак, това HOWTO ако го предложиш на секретарката на предприятието, тя ще те уволни, не собственика. При условие че ВСЕКИ скенер вече има опции за директно сканиране в pdf и изпращнето му по мейл, качване в папка или в облака, ти да хабиш човекочаса в мъдренето на такива неща, не си ползотворен за предприятието. Сега очаквам и да го автоматизираш в скрипт и секретарката да го налива в конзола. В други времена живеете болшенството тук.

Да сведем глави и да кажем: Бог да го прости. Амин.

neter с теб Коледа е направила чудо, от къде позна че няма нищо с груб. Наистина когато вляза през путито отдалечено в debian-a като обикновен потребител, и като започна да натискам дългия клавиш и debian Jessie се рестартира.Това не знам дали е голям бъг, и дали си заслужава писането на дълги команди.

Аз пробвах, при влизане през Пути с обикновен потребител направо рестартира сървъра( силно казано сървър, компютъра) като почна да чаткам бутона. Как да сложа тези пачове.

Laskov, драма в този форум винаги се получава когато не може да се реши даден проблем, просто автора на темата го заплюват за некадърник, и той естествено повече не се появява.

Само аз ли забелязах че сайта беше паднал няколко дни. Сигурно само на мен ми е интересно къде беше изчезнал така.
Ако проблема е технически, предлагам да се премести например на Novahost, откакто тръгнах със smshosting, за няколко години не е бил никога down. Пък и най-малкия план е достатъчен за 5-6 посещения.