« Отговор #336 -: Jul 22, 2017, 12:16 »
Ние в техникума имахме осмаци на корем. От почти всички видове бяха, но нямаше от най-старите ИМКО 1. Повечето бяха Ц и М. Когато бях първи курс, купиха две шестнайски и бяха много горди. Спомням си, че имаше само две дискети с М$ Дос 3 (още не бях виждал 5). Аз реших да форматирам едната. После цял час с един приятел я възстановявахме през другата.
Осмиците половината не работеха. Не бяха баш половината, ама си бяха на доизживяване. Никой не му пукаше, включително на даскала. Той беше млад и си имаше много лични проблеми. Училището и особено учениците не го интересуваха.
Затова аз диагностицирах, къде, каква част не работи и разменях части, докато докарам нещо работещо. Да ги поправям не мога. Никога не съм учил електроника. Така половината можеха да се върнат към живот и аз го правех.
Съучениците ми ме гледаха странно и натякваха да не съм бърникал в компютрите, че даскала щял да се кара. Ама, като след това машината светне и изкара промпт ме гледаха като черен магьосник със зяпнала физиономия.
За разлика от училище, в техникума кабинета беше непрекъснато отворен и можеше да се ходи по всяко време. Понеже вече беше демокрация, то и на никой не му пукаше за нищо. Но пак тесла.
Една групичка багабонти окупираха компютрите всеки път, когато бяха свободни. Щях да го преживея, но те наистина бяха групата на побойниците, които нищо не учеха, ами и окупираха компютрите, за да си играят, а не за нещо полезно. Спомням си, че особено любима им беше „Артилерия“.
Така или иначе и в техникума нямах достатъчен достъп до компютри. Учехме ЕИТ два пъти седмично и то само до втори курс. Интересно, че изпитването ни беше на хартия, включително за BASIC, не само теорията. От тогава знам. Не можеш ли да напишеш нещо на хартия, значи не го знаеш.
Аз като самостоятелен човек трябваше да направя нещо за достъпа. Вече не можех да ходя на пионерски дом. Нямаше зали. Нямаше ги и приятелите ми с компютри. Бяха си останали в родния ми град. И го направих. Купих си компютър.
Което ме подсеща за дискетите. Имаше известно (малко) количество дискети по книжарниците, но повечето беше пиратстване от ръка на ръка. Макар никой от нас да нямаше представа, че напада пътнически кораб, ограбва всичкоб ценно и избива екипажа му. За нас си беше споделяне. Не бяхме и чували за Столман.
Моята първа дискета беше „Змията хапе“. Оригинал. Е по-късно се оказа, че държавата е пиратствала вместо мен. Бях едва на шест, първи клас. Купих си я с джобни.
Тук и една друга дискета, която за мен се оказа мит. Доколкото помня се казваше „Еротика“. Нямам никакво предположение, какво точно има на нея. Така и не я видях работеща. Дълги години слушах митове за съществуването ѝ, но така и не я видях. Странното е, че накрая съученик на сестра ми ѝ я подари. Още я пазя. Но не можех да я пусна. Вече нямах достъп до осмици, а на шестнайска не знам възможно ли е да се подкара. Поне аз не знам, как. И така си остана.
Тя ми беше единствената дискета с метална лента в нулевия сектор. Предполагам това е някаква защита срещу презапис. На тия дискети готиното им беше, че срязваш с ножица едно малко квадратче, обръщаш я и изведнъж имаш двоен размер. Безплатно. На по-късните дискети тоя номер не беше възможен. Там пък завиждахме на тези с флопита от IBM (често срещани, като пилешки зъби). Те можеха да записват двойно повече информация.
Но да се върна на 5,35" дискети. Купих си от кварталната книжарница две кутиики. И ходих до едно държавно предприятие да ги обера.Те понеже имаха супер-мощните (имаха копче турбо) 386, че и цветни, не всичко можеше да върви при мен. Ама вече не бях на PC-DOS 16 (3,3), а на M$ DOS 5. Това си беше значително надграждане. Вече имах и NC, най-удобната програма на планетата, все едно си с друга ОС. Имах eagle edit. Имах и други неща. Е игрите не ставаха. Те бяха цветни. Което случайно можеше да се пусне на шестнайстката ми, пък беше по-бавно от костенурка.
Все още не беше дошъл първи курс, но като студент, та още първия месец да се запоная с чичко Линус, W 3,11/95 и Интернет, чудото, което щеше да преобърне света. За първи път щях да видя и Пентиум, извънземното нещо. До този момент дори не го бях чувал. А двойката чукаше на вратата.
Ех, спомени. А бе, какво ни става? Ще дойде някой младеж и ще си каже — к'ви са тия дядовци, какви ги дрънкат? Що за дивотии са това?