Верно е, ама при пътеводителя сълзите са от смях
Класика
Друг любимец (13) ми е Р. Хайнлайн - отричан и от двете страни на желязната завеса ...за едните бил твърде голям милитарист, а за другите капиталист
Запознах с него доста по-късно, в родната казарма и то точно със
Звездните рейнджъри - за съжаление и по нея не може да се направи хубав филм - никога..
Само тези които са служили на родината могат истински да я разберат.. и една случка по действителен случай, в казармата бяхме на извънредно учение-изненада което ни хвана неподготвени т.е. ние бойците недоспали, а старшината яко наквасен, но ние както винаги бяхме готови да го покрием, а и едва ли някой щеше да засича по машините да проверява екипажа, особено па ако си върши добре работата. Та значи седим си ние вътре в затишието преди битка, тримата - без да броим спящия шофьор отпред и лейтенанта с него. Отзад старшинката с мъка се крепи на седалката и се опитва да изглежда трезвен. И изведнъж, на набора откъде му хрумна, да го пита - Ами ако всичко това беше наистина? Ей, никога не съм виждал човек толкова бързо да изтрезнява, направо със свръх светлинна скорост, и каза думи които се помнят доживот, за неща за които ние до този момент хич и не бяхме се замисляли. - Ако е истина... Няма да пуснем нито един да премине. Ние го бъзикаме, че едвам седи на тая седалка, а той - Само ме вържете за седалката, да не падам - ако се наложи. Аз имам жена и деца там отзад (зад огневата линия т.е. в селото - родното му място, той не беше от кариерата ами си беше местен селянин, здрав българин, 130 кила гладен, само дето не му понасяше нещо алкохола). Та така той изтрезня, за част от секундата и него ден не пуснахме нито един да премине. После 5 дена отпуска за награда и тъй се напихме... че пак се върнахме там откъдето започнахме...