Хм! Не съм на мнение, че някой, пък бил той и добронамерен, трябва да се грижи за мнозинството/за хората. Както даде приер с "добрите" царе.
Дръж едно малко дете непрекъснато за ръчичка, давай му в устата и му бърши дупето и то никога няма да може да се научи само. Хората прекрасно могат да се грижат за себе си и сами, сами могат да взимат решение, как да живеят. Няма нужда, никой да им казва. Но са научени, че не могат да се справят с това. Трябва лидер, трябва някой да им каже, кое е добро за тях.
За мен това нещо наречено демокрация, което си мислят толкова хора, че е най-добрия метод на управление е просто друг вид диктатура. Дори да имаше абсолютна демокрация, без депутати, които да гласуват, а да се гласува пряко за всяко нещо, тоест да имаш три и половина милиона гласа за или против, както например е бройката при нас, дори да са длъжни да гласуват всички, защото да не гласуваш, означава отказ от поемане на отговорност. пак ще се получи така, че петдесет процента плюс един глас, могат да променят живота на всички останали. Дори да не са съгласни. Това не е демокрация, а диктатура на мнозинството.
Случаят с представителността е още по-лош. Значи едно лице представлява един избирателен район и уж, хората там. Първо, не представлява всички хора. Второто е, че от тук нататък той изпълнява политиката на партията, която го е издигнала, а интересите на региона, който представлява остават на заден план, ако изобщо са били в намеренията му. Видинския край. Колко депутата от там са били в парламента и колко от тях са станали да говорят за проблемите на района си и да настояват за търсене на решение за положението там? Колкото правителства, толкова и депутати. Промяна? Няма. За крепостническото положение на хората по Родопите също не се говори. Там е феодално управление. И това е обществена тайна, но никой не повдига края на чергата, че да не замирише.
В момента никъде няма пряко управление, а представително и непрекъснато се говори за корупция, за злоупотреба с власт и положение. Това е във всяка една държава. Не мисля, че има аизключение.
Законът не е изпълнителната част на обществото като мироглед. Погледни, как се приемт и гласуват законите и ще видиш, че не е така. Как може, депутат или конгресмен, или както се нарича, да гласува по закон, който засяга да речем банки, лихви, кредити и прочее финансови инструменти, ако няма икономическо образование. И тоя дава вота си, без изобщо да знае, за какво става въпрос, какви ще са последствията от закона.
Не зная, съвременната юридическа система, на какво се базира. Може и да е от римско време. Зная от къде е тръгнала най-опасната болест по човечеството. Някой да се разпорежда с останалите и да "управлява". Хората да се подчиняват на авторитети, без да се замислят със собствените си глави, прав ли е този човек или греши. Или може би лъже. Само защото името ти го знаят повече хора и това автоматично те прави нещо повече? Дава ти право да изказваш мнения по различни въпроси, дори да не разбираш нищо, чак и да взимаш решения, засягащи толкова хора? Шо за абсурд! И лошото в днешно време е, че изказванията ти могат да достигнат до всеки. Някога хората са казвали, Бог високо, цар далеко и са живяли живота си. Но в днешно време "царете" са в дома ти. Само трябва да натиснеш едно копче. Та ей такива и дружките им, ще предлагат закони и после ще говорят за върховенството на закона. Законите само вредят. Те не гледат, кое е правилно и кое, грешно. Затова престъпници се измъкват, други имат оправдание да вършат злини, защото закона не го забранява или го е пропуснал, или някой е изпуснал две запетайки в него и един предлог и това лекинко ти дава възможност да се наиграеш. Законно почти се превърна в синоним на правилно. Хората спир да ги интересува редно ли е, да се случва нещо, освен, ако не ги засегне лично. Проглеждаш едва като усетиш ножа. Преди това си сляп.
Хората не се подчиняват на закони и не живеят според тях. Никой не го прави. Законите не са спрели злините, които си причиняваме, няма и да ги спрат. На практика какво е закона. Най-просто механизма какъв е? Ако сбъркаш, те чака глоба, обществено полезен труд, затвор, понякога и смъртно наказание, зависи къде се намираш. Това не прилича ли на управление чрез страх?
Ма почвам да се уморявам. Тези теми можеш да ги разстягаш колкото си искаш. Какво се случи на практика. Отнеха правото на хората сами да определят, как ще живеят. Сами, всеки един от нас. Отнеха правото ни да взимаме решения за бъдещето си, да грешим и да се учим от тези грешки. Дундуркат ни. Но както казах и преди това, ако не се пуснем от ръцете на тати и на мама, няма да се научим. Е, сега тати и мама ги избираме през четири години, даваме им титли, чакаме да сготвят вечеря, да ни завият като си лягаме и се надяваме, че утре ще е още по-хубав деня. Ма, нъцки. Обърни внимание на децата. Много малки, те вече имат желания и ги отстояват по начина по който могат. Искат да докоснат всичко и да пробват всичко и въпреки, че им забраняваме да го правят доста често, те въпреки това го правят. Нищо не може да те научи така, както собствения опит. Това ни бе отнето. Бавно и леко, без да се усетим. Полицията е просто Торбалан.
Автор
Тема: читанката и пр. проблеми (Прочетена 30244 пъти)