Значи вие двамцата да разбираме, че сте разбрали как работи светът и сте станали богати, а единствената ви причина да пишете тука е хоби (всички останали са лузъри и си хвърлят парите на вятъра).
Спеца си спи спокойно щото вярва в китайското чудо (едно време беше съветско), а капитализма е временно зло.
Истината е проста - т.е. две истини: светът се движи от алчността и страха да си без кинти. На никой не му дреме дали някой печата пари или лъже, ако можеш и ти да засмучеш някой лев, което води до втората истина: ако имаш доста свободни кинти не ги държиш под тюфлека (каквито вие очевидно нямате) щото там те намаляват. Та като имаш такива кинти се опитваш да ги увеличиш, щото няма да си вечно млад. Единия от начините е да инвестираш във фондовите пазари и си купуваш/продаваш акции. Тези операции не са за привилегировани или за няколко големи корпорации - правят го всички които имат приходи по-големи от разходите - т.е. почти 80% от американското/канадското население (щото там нямат Бойко да им обещава пенсии и заплати) и тези операции се правят от агенти като Бъфет (щото всеки няма лиценз да го прави сам). Естествено, че от тези покупки продажби не винаги се печели, но ако си диверсифицираш вложенията в различни инструменти/сектори си подсигуряваш кинтите поне да не намаляват.
Много хора инвестират в пенсионни фондове и получават дивиденти от това, но откъде си мислите, че идват тези дивиденти - познахте - пенсионните фондове са играчи на фондовите пазари (така процента на участниците нараства до поне 95%). В Германия, Англия, Франция,Италия, Испания, Япония,... най-вероятно е същото (иначе защо ще имат борси и индекси)
Но както казах БГ е поне 50 години назад от средното ниво по света, и тези неща ще станат "новост" като му дойде времето.
И в Швейцария ако си мислете, че стандарта им на живот е от продажба на часовници и шоколади - пак си помислете. Дори мангалите разбраха, че от петрол само не се живее. Както и как така китайчоците мразят Америка, големи длъжници са им, мразят долара, капитала и пр., а продължават да наливат трилиони там (виж. по-горе).
Хубавото на тази система, че колкото и калпава да е осигурява кинти на компаниите да са иновативни и да се развиват, а калпавите си потъват в историята (няма ли компании - няма икономика).
Златото не е никакво постоянно решение, защото ако всички инвестират в него, няма да има индустрия (най-големия консуматор на злато за практически нужди) и никой друг няма да го търси да го купи и цената ще иде в киреча (сега наблюдаваме същото с черното злато - нефта).
Няколко мисли породени след прочитане на горното.
1. За алчността и реалността (ресурса в нея). Тук за мен въпроса е в това че алчността няма граници/ограничения, докато реалния ресурс в света все пак е ограничен.
И следва, че рано или късно, но неизбежно алчността ще "изяде" света, тоест това едва ли е трайна/стабилна парадигма.
2. За страха, страха е вероятно единственото което едновременно и стимулира алчността (кара те да трупаш без спиране), но и я ограничава (борбата за ресурса) побеждава по-силния.
3. За "инвестирането" - тези мисли може би е добре да ги цитираш на хората живели по време на "Голямата депресия" (нещо реално случило се), дали ще се съгласят ?
4. Виж, че точно след тази депресия САЩ (като държава) започва да изкупува златото от населението/гражданите и така от 1934 до 1974, когато това ограничение е частично вдигнато.
Тогава защо САЩ и всички други страни трупат 'златен резерв", вероятно е за производствени нужди (за какво друго), хехехе

И накрая, това колко дълго ще живееш (до старините) е изцяло "Божа работа", както и това дали точно твоите деца/наследници ще харчат парите ти