« Отговор #372 -: Feb 13, 2022, 11:09 »
Гледах един БГ филм. Хареса ми. Даже много. Тънкия момент е да нямаш никакви очаквания, да не си предубеден...
Навремето на 2-ри салон на кино "Комсомол" даваха "Морската котка" (котка някаква беше, със сигурност), съветски шпионски филм, как да не отида да го гледам, там нашите налагат другите... Имаше и бюфет да се подкрепиш, но заради него нямаше места къде да седнеш и да чакаш докато стане време за гледането. Затова подходих логично - отидох от другия край, където беше първи салон, положих морна снага и зачаках... По едно време вратите се отвориха, лелчето взе да къса билетите, викам си "айде, да не ти истине килимчето" и влязох. Нямаше много хора и се ширех с кеф. Мина прегледа, мина втория преглед, по едно време почнаха да рекламират "Фаталната запетая"... ама нещо много се проточи тая реклама... В един момент се усетих, че не е реклама, ами баш си върви филма... И така, изгледах го без да искам. Никога (тогава) не бих отишъл да го гледам - български филм, какво да очакваш. Мнението ми за него ли - много, много, много добър филм. И тогава, и сега. Просто трябва да си живял "тогава", за да го разбереш.
По-късно (пак случайно) си взех и книгата, по която е сценария на Запетаята...
Подобен беше "сценария на гледането" на "Параграф 22". Отидох с нагласата да гледам филм за Виетнамската война - пък то кво излезе... Смисъла го "хванах" чак накрая. Съответно - по никакъв начин ме можех да разбера тия, дето не харесват филма... Направих грешката - прочетох книгата, разбрах критиците. Разбрах, че нямат достатъчното въображение да гледат независимо на едното и другото, по нашенски - ни'стаат.