Ми като нема - нема. Винаги ми е било по-лесно да ползвам хранилище отколкото "да правя магии" ( и да не е моя отговорността).
OFFTOPICПонеже най-често чета новините на руски (opennet без www ми е особено удобен и бърз), то малкия ми син заявява, че се мисля за руснак. Част от другите му наблюдения са, че само щракам някакви бели букви в черен
сиемди. Тази дума я научих от него, никога не съм казвал така на cmd.exe. И ми трябваха няколко секунди да осмисля, какво ми говори. А в действителност става въпрос за yakuake. На всичкото отгоре твърдеше, че това било незаконно. По есето на RMS, може би някой ден ще бъде.
Но най-вероятно сина ми си мисли, че чупя wep/wpa.
И изобщо много е учуден, как така вместо да ползвам „толкова лесното“ щракане по разни иконки, само чета и пиша. Компютрите и Интернет не били за това. Интернет бил да гледаш клипчета в тубата и картинки в Spybook.
Човека дори не осъзнава, че тия неща ги правя под друга ОС, от тази, която им преподават в училище. Майка му знае за съществуването ѝ и я ползва, от както се познаваме. Веднъж при едно от тези му умозрения, се опита да му го обясни. Той не я разбра.
Когато ставах баща в началото на века, не подозирах, че, когато синовете ми започнат да излизат от детството и навлизат в юношеските години, че ще водя с тях подобни разговори. В моя идеален свят, никога нямаше да са виждали Windows. Нямаше да са виждали и Spybook, въпреки, че той тогава не съществуваше. И нямаше да са играли собственически игри. Обаче се случи обратното.
Не успях да предпазя децата си от обществените зарази. Вече са достатъчно големи, за да осъзнавам, че въпреки стремежите ми и усилията ми, те ще повторят моите, житейски (не говоря за компютри) грешки и няма да се възползват от шансовете, които им осигурихме и които с майка им не сме имали.
Не знам дали е успокояваща мисълта, че грешките просто трябва да се преживеят. Но в светлината на тези събития от битието на грешнаго Гофи, вече не съм изненадан, че тази сутрин бях обвинен в съседната тема от един нахалник, че съм казал нещо неясно, като бях пределно точен. Гледах го с широко отворени очи, но позамисляйки се за собственото си семейство, започнах да се успокоявам, че света просто си е такъв. И това само, защото даде една кратка бележка на руски.