« Отговор #59 -: Oct 26, 2021, 22:20 »
Риск е във всеки случай. Но то и да живееш е риск и може накрая и да умреш.
Това беше на половина шега.
За да продаваш нещо и да се издържаш от търговия, трябва да си добър търговец. Наистина добър. Останалото е хазард. А е хазард, защото шанса да намериш стока, която да се продава в достатъчни количества и да не се продава другаде, е нищожен. В днешните времена е почти невъзможно да си уникален. Но не е и нужно.
Ето ти един парадокс... Почти навсякъде продават хляб, който е меко казано боклук. Навсякъде го продават. И все още това нещо се продава. Хората го купуват.
Сега ще кажеш, ма то без хляб не може. Ами може. В чужбина почти не ядат хляб. С една порция обяд се нахранваш. Ма там храната все още има хранителна стойност. Тук за да ядеш нормална, истинска храна, трябва да си я отгледаш или да ти я отгледа някой, на който вярваш. Достатъчно ли е това, хората да купуват хляба, който не просто, че не им дава нищо, а ги и разболява малко, по малко?
За да не е хазард, трябват много пари, хора, плануване и още пари и хора. Погледни ги хитовете, които се катерят по музикалните класации. Имат ритъм, грабват за момент с него, но нямат нищо друго. Нямат душа. Не могат да те отведат другаде, да ти разкажат история, да те вдъхновят или да те утешат. Единствената им цел е да те накарат да забравиш за момент лудницата, в който живееш. За момент. Точно като дозата хероин.
От друга страна, музиката, която те докосва е част от самият човек. Някой е опитал да излее това, което му е в душата. Част от самия него е. Радостите му, болката и всичко, което не може да изрази по друг начин. Търговията е изкуство. Точно по същия начин, както и музиката. А е изкувство, защото работиш с душата на човек. Ти му показваш част от теб и се опитваш да го накараш и той да сподели част от себе си. И ставате близки. Вече се познавате. Ражда се доверие, а това идва и с приятелство.
Та, вариантите са два. Да направиш блокбъстър, за което са нужни пари, хора, планиране, хора и още пари, да те познава всеки в града само след две седмици до месец, да продаваш същите неща, където продават навсякъде, но да можеш да хвърляш пари, да убеждаваш хората, че твоята стока въпреки това е по-добра.
Вторият вариант е, каквото и да продаваш, да го направиш по твоя начин. Магазина да е част от теб. Да се чувстваш добре ти в него. Да се чувстваш, като у дома си. Магазинът с нещо да изразява теб, същността ти и погледа ти върху света. Това ще е уникалното в него и никой няма да може да го повтори, защото никой не може да повтори теб. Който и да посреща клиентите, все едно посреща гости в дома си. С усмивка и топлина. Да ги накараш да се почувстват дорбе, само защото са влезли при теб. Да можеш бързо да разбереш, от какво имат нужда и да им помогнеш да изберат. Да видят и разберат, че искаш да си тръгнат доволни и усмихнати. Че ти пука.
Третия вариант от двата възможни. Да направиш нещо, което прави всеки друг и да се надяваш на късмет. Но затова трябва да си хазартна личност и да разчиташ, че ще имаш късмет. Ако си се разхождал и пазарувал по Графа, сигурно си забелязал, че почти всеки магазин за дрехи прилича на останалите. Или тези за обувки. Видял ли си един, видял си ги всички. Скука.
Защо ти говорих за музика, за изкувство, за хора и отношенията им... За да погледнеш в себе си и се надявам, да си го направил. Отговорите на всичките ни въпроси са вътре в нас. Зная, клише е, но е самата истина. Конкретно на този? Трябва само да си спомниш, какво ти е липсвало и не си могъл да го намериш. От какво си изпитвал досада или раздразнение. Какво те е накарало последните няколко пъти да си кажеш "егати тъпаците, не можахте ли по-добре да го направите". Ако ти си се почувствал не добре при пазар на нещо или услуга, повярвай ми, не си сам. Повечето хора разчитат, че като наредят стоката и инсталират касовия апарат, ще тръгне и вече са търговци. Не са. Търговец ставаш тогава, когато си стиснеш ръката с тази на клиента. Когато го накараш да поиска да ти стисне ръката. И следващия път да дойде заради теб и заради начина, по който си го накарал да се почувства, не толкова заради това, което продаваш.
И да се върна в началото на това предълго и скучно словоизлияние. Риск е, във всеки случай. Много по-вероятно е да се провалиш, отколкото да ти потръгне. деветдесет и осем пъти от сто най-вероятно ще се провалиш. Но заради останалите два си заслужава всичкото време, пари усилия и нерви. Няма по-хубаво нещо от това, да се работи с хора.
Споменах хляба не случайно. Не малко мултимилионни бизнеси са тръгнали от простата досада и от желанието ти дори, да си направиш живота или, ако щеш и едното гледане на телевизия дори, по-удобно. Та, хляба го споменах, защото наистина е боклук и го правят от глутен и разни набухватели. Това нещо, както казах, няма хранителна стойност, а наистина ти вреди на здравето. И започнах да си правя хляб. Без мая, защото и тя е кофти. Дълго време го правих просто със сода. Ставаше много хубав. Направи се сдържах, да не изям половината с едното сядане. Ма това е трудна работа, защото си ставаше плътен и една филийка ти стига. От съвсем скоро си правя квас и е дори още по-добре. И не е нещо сложно или отнемащо време. Хляба се забърква и омесва за пет минути. Ако някога ми се наложи, мога и с това да се издържам.
Автор
Тема: Автомобил на лизинг. Условия. Какви са подводните камъни? Премерен ли е рискът? (Прочетена 18749 пъти)