« Отговор #1832 -: Nov 19, 2023, 21:42 »
@ray, имам предвид, че до последно трябва да се опитваш да водиш преговори. Да се разбереш с другия, но когато осъзнаеш, че е безсмислено и няма да стане, не бива да имаш и колебания, дали да хванеш оръжието.
За това, колко сила да приложиш и дали да е щадяща, зависи единствено от разбиранията ти за добро и зло.
Не мога да съдя в момента например Нетаняху за зверствата, които извършва в Газа. Не мога да съдя и фашистите в Украйна, задето избиваха собственото си население толкова години. Това са им разбиранита и гледните им точки. Не мога да зная, аз как щях да съм на тяхно място. Но мога да им видя сметката, ако имам нужното в ръцете си. Да, в Украйна имаше опити от страна на Русия за преговори. Не се получиха по редица причини. В Газа и дума не може да става за това, защото Нетаняху е решил да прочисти всичко там и не го интересува, колко хора ще избие. Нито с нацистите в Украйна, нито с Нетаняху можеш да водиш разговор и да се разбереш. Те просто не те слушат. Това стана ясно и то не от вчера. Решението е едно. Отстраняваш ги.
Времето, когато си могъл да покажеш компетнтност с украинците Путин го изтърва. Това, което трябваше да добави към мирното споразумение, което може би щеше да сложи край на всичко още края на март миналата година, беше да предложи на Зеленски гаранции за него. Лични. Възможност да се измъкне от ситуацията и да отиде някъде да си харчи парите. Ако това беше направено, не ми се вярва, че Б. Джонсън щеше да го навие да продължава.
С Нетаняху некомпетентност няма как да покажеш, защото Израел е пряко поддържана от Вашингтон с пари и оръжие, а те си имат конкретни цели и интереси там. А и той е фанатик. С фанатици не можеш да преговаряш.
Имаше шанс само в Украйна според мен.
Ако си много компетентен, няма да се стигне до насилие. Ако и другата страна иска същото. С хората почти винаги можеш да се разбереш. Три пъти съм се бил през целия си живот. Защото съм много кротък и спокоен, а също и търпелив, малко непукист, отървал съм се от гордост и достойнство. Пречат да направиш това, което е необходимо, когато се наложи. Та, тези три пъти са били само поради две причини. Единия път просто спрях един глупак, който си мислеше, че може да ми посегне. Просто не успя да ме удари и срещна само ръцете ми. Отказа се. Не съм го ударил нито веднъж. Другите два пъти, заради идиоти, които просто не искаха да спрат да се ебават с мен и да си правят шегички и мръсни номерца. С приказки не можах да ги накарам да спрат. Ами набих ги. Единия от тях се оказа лайно и след време пак започна с ебавките, но само го попитах, дали помни, какво стана предния път и спря. С другия станахме приятели. Бях го питал веднъж, защо се отнасяше така с мен, а той отвърна, че не знаел. Щото можел ми каза. Вика, ти сами си мълчеше, не правеше нищо, не отвръщаше… С две думи, държал съм се като жертва. Последното не ми го каза, така аз си го преведох.
Май имаше и едни цигани с които се бих, но то не беше бой. Там вече нямах милост към тях, защото бяха много и единствения начин да не пострадам сериозно аз, беше физически да ги отстраня. Май счупих нещо на на някои от тях и половината накрая се отказаха. И то не май, а със сигурност, защото като се случи, просто го усещаш с твоето тяло. С тези не защото нещо не се разбрахме, а намерих нещо на земята и го взех ( а те пък решиха, че е тяхно и единия така ми налетя, че щеше да ме целуне ). Та там нямаше време за приказки. Е, май общо са четири пъти. Това обаче не искам да си го спомням, защото ме е срам от мен самия. Тогава не мислех много, какво правя. Но доколкото имам спомени може да съм прецакал сериозно някой от тези идиоти.
Но като казах, че с повечето хора може човек де разбере, не го казвам просто така. Няколко пъти съм бил в много опасни ситуации. Включително и срещу огнестрелно оръжие. Оня тъпанар обаче се беше приближил толкова, че можех да го стигна, преди да може да помръдне и да стреля. Но имаше свидетели. Също се съмнявам и че е имало и куршум в цевта, защото не зареди. Освен, ако тъпанара не ходи със заредено оръжие. Но и с него се разбрах с приказки. При един случай срещу нож, който първия път успях да му отклоня китката, докато замахва и вече се оглеждах за какъвто и да е предмет, когато го видях, че нещо се колебае. Май това отбиване на ръката му го беше разколебало. Ами усмихнах му се и той леко се усмихна и си прибра ножчето. Моите "приятели" се разбягаха, щото тях пък ги бяха подгонили неговите приятели отново с ножове. Като се върнаха, само ме погледнаха и минаха покрай мен. Щото може би видяха, че с него сме ОК. Това са двата случая, дето съм бил на косъм да утрепам някой или може би пък той мен.
Бих употребил насилие и в друг случай и то до степен, отсрани да изглежда като жестокост. Просто да дам урок на някой нещастник. И бих го бъхтил, докато не видя страх в очите му. Едно от нещата, които не понасям е, да тормозиш друг, само за да си поддържаш егото. Ненавиждам го.
Прилагали са насилие срещу мен. Когато се случи, човек не бива да се колебае и миг, а да отвърне. Но трябва да има конрол над емоциите си, защото загубиш ли го, се стига до жертви. Трябва да се откажеш и от себе си в такъв момент, защото иначе има опасност страхът да вземе превес и да сгрешиш фатално. Ако се откажеш от живота, не можеш да изпиташ и страх и не можеш да направиш и засечка. Може и да ти звучи като небивалица, но работи. Може и да ти се струва невъзможно, но за мен не е нещо особено. Имаше един момент в живота ми, когато не ми се искаше да съм жив. Когато си минал през такова нещо, страхът и уплахата са просто инстинтивна реакция на тялото ти, която не прави нищо друго, освен да вдигне адреналина и да намали времето ти за реакция.
Та, @ray, насилието си има своето място и момент. Но всеки му, според разбиранията. Ако имах до себе си нужните хора, с нужната подготовка, ако имах и аз нужната подготовка, просто щях да ида на място в Газа и да им разкажа играта на израелците и накрая щях да стигна и до онзи нещастник Нетаняху. Или пък направо с него щях да се заема. Тези кадри, които видях в интернет. Ако онзи ми е пред очите няма да мисля и секунда. Просто ще му пусна куршума. С него няма и да пробвам да говоря. Той има цел, която е ясно видима. Прочистване на Газа. Без оглед на жертвите. За четиридесет дена е избил повече деца отколкото са загинали през всички войни на Земята за три години.
След всички тези глупости, отново бих казал, че насилието е последната възможност на некомпетентния.
Тези неща се случват, защото сме нехайни. Повечето хора не си дават сметка за дългосрочните последствия, когато казват нещо или извършват нещо. Ако си внимателен с хората, ако ги слушаш, ако покажеш, че не се мислиш за нещо повече от тях, ако си справедлив и почтен, ако се отнасяш с уважение към тях, въпреки недостатъците им, те ще предпочетат да те имат до себе си, не да ти се противопоставят.
Но отново, Израел и "избраните" от Господ са особен случай.