Изпечатай

[nask00]

За първите 16 часа от проекта си в KickStarter хорицата събраха 2 милиона долара... - http://www.kickstarter.com/projects/ouya/ouya-a-new-kind-of-video-game-console
Винаги съм си мислил, как им хрумват такива идеи на хората, не само това, има мн. интересни проекти в кикстартера...познавам доста кадърни и изобретателни хора тука (в БГ), които незнам поради каква причина няма как да развият потенциала си. Според мен голяма роля за това играе начина на живот тук и в по-развитите страни, с смисъл като мислим през по-голямата част от времето си като вземем заплата колко пари трябва да дадем за тая и оная сметка, за храна и за някакви най-обикновенни житейски неща и дали ще остане някой лев след това да си позволиш да отидеш някъде навън (ресторант,кино, whatever) някак си не ти остава много от мозъчни ресурс да бъдеш креативен, а и не само мозъчен, защото каквото и да си говорим, за да можеш да мислиш/правиш някакви неща малко или много трябва да имаш някаква независимост от тея дребни житейски проблеми..незнам дали е така, може да греша, но това е моето мнение...

[bot]

...познавам доста кадърни и изобретателни хора тука (в БГ), които незнам поради каква причина няма как да развият потенциала си.

 За да си развиват потенциала в България хората трябва да се отърсят от манталитета си.  Дай ми пример от историята, в който някой българин е направил велико откритие или разработка в България. Преди години се опитах да създам няколко контакта с български фирми, но се сблъсках с бюрокращина, мързел, егоизъм, грубо отношение...  Другото, което е, хората трябва да забравят думата "България" когато се опитват да рекламират продукта си - за останалия свят тази дума звучи като "Афганистан" или някоя друга изостанала държава (каквато по мое мнение си е). Е, ще трябва да прежалят егото си и да се лишат от титлата "изобретателен Българин" но така или иначе нямат шанс за успех ако парадират с националната си принадлежност. Имиджът на България е осран тотално (и безвъзвратно) и единственият бизнес, където това име трябва да бъде споменавано е туристическият. Ако българин реши да стъпи на световните пазари, то най-лесният и бърз начин е да регистрира LTD в Англия - става лесно, бързо, и стува по-евтино от регистрация на ООД в България.

[backinblack]

Аз мисля, че проблема идва от възританието в ранна детска възраст!
Ето например, нашето поколение което 89-та поемаше живота си в свои ръце сме възпитани по старо му, да бъдем самостоятелни. Родителите ни ходеха на работа на смени и ние сами си учехме уроците. Който е със слаби оценки, задължително ходеше на занималня.
Аз бях тройкажия, но като се приберяхме от училище със сестра ми, първата работа беше да седнем да си попрочетем уроците за следващия ден.
А сега, прибират се, хукват и като се прибере мама, се почва ученето. Детето получава високи оценки, но то вече свиква да разчита постоянно на друг и няма воля да постигне нещо сам. Днес разчита на мама, а утре на държавата и държавата му и виновна за всички неуспехи.
Аз имам доста роднини в САЩ и Канада.
Братовчед ми, завърши висше строително тук мостостроене. Докато учеше, започна работа в голяма международна фирма. Завърши и влезе в казармата и хората му пазеха мястото. Казармата беше вече 9 месеца и след уволнението се върна във фирмата. Изпратиха го на обекти в Дубай, после в офиса им в Единбург, но той искаше да живее в Канада. Фирмата му имаше и офис там, но нямали нужда от неговата специалност там, но имали нужда от него. Той им каза, че ще смени фирмата от която е много доволен и те от него, но ще отиде в Канада. Ходи на няколко интервюта в други фирми и през това време, неговата фирма реши да го премести в Канада, за да не го изгуби.
До ден днешен работи за същата фирма и вече 7-8 години от както е в Канада. Родителите му са обикновени хорица. Баща му шофьор и гледаше и животни в лично стопанство, а майка му, учителка.
Сестра му, малко по-голяма, завърши и тя висше, омъжи се за добро момче с доста прилични доходи, роди 2 деца и до ден днешен, все за нея подходяща работа няма .
Имам други роднини, които 97-ма заминаха в щатите със зелена карта. Децата им бяха много малки. Ами възпитанието им е съвсем друго. Родителите първите 5 години бяха по над 12 часа на работа почасово чистеха офиси и те са научени вече също да работят и сами да се реализират в живота.
Имам приятел съученик от основното. Вече на 43 години. Завърши висше икономическо някакво, но компютрите му бяха хоби. Започна да работи като фриленсер от къщи си и замина в последствие със зелена карта. Като си говорихме с него и му викам, добре де, ти с твоята работа, спокойно си работиш на световни цени, а живееш с далеч по-ниски разходи тук. Защо ти беше това заминаване? А той ми отговори - не всичко е пари. Работата не се чувства, когато я няма простотията тук. Не искам децата ми да растат в тази обстановка на мутри и българско възпитание.
Имам и друг приятел който имаше сервизче, а жена му, малко шивашко производство. Спечелиха зелена карта, отидоха и едвам изкараха първите 5 години и се върнаха и не искат да чуят за там. Приказката му за там е: Да си го живеят американците този живот. Ние тука сме си по-добре!
Та, не държавата ни е виновна, а начина по който си възпитаваме НИЕ децата!

[nask00]

Аз мисля, че проблема идва от възританието в ранна детска възраст!
Ето например, нашето поколение което 89-та поемаше живота си в свои ръце сме възпитани по старо му, да бъдем самостоятелни. Родителите ни ходеха на работа на смени и ние сами си учехме уроците. Който е със слаби оценки, задължително ходеше на занималня.
Аз бях тройкажия, но като се приберяхме от училище със сестра ми, първата работа беше да седнем да си попрочетем уроците за следващия ден.
А сега, прибират се, хукват и като се прибере мама, се почва ученето. Детето получава високи оценки, но то вече свиква да разчита постоянно на друг и няма воля да постигне нещо сам. Днес разчита на мама, а утре на държавата и държавата му и виновна за всички неуспехи.
Аз имам доста роднини в САЩ и Канада.
Братовчед ми, завърши висше строително тук мостостроене. Докато учеше, започна работа в голяма международна фирма. Завърши и влезе в казармата и хората му пазеха мястото. Казармата беше вече 9 месеца и след уволнението се върна във фирмата. Изпратиха го на обекти в Дубай, после в офиса им в Единбург, но той искаше да живее в Канада. Фирмата му имаше и офис там, но нямали нужда от неговата специалност там, но имали нужда от него. Той им каза, че ще смени фирмата от която е много доволен и те от него, но ще отиде в Канада. Ходи на няколко интервюта в други фирми и през това време, неговата фирма реши да го премести в Канада, за да не го изгуби.
До ден днешен работи за същата фирма и вече 7-8 години от както е в Канада. Родителите му са обикновени хорица. Баща му шофьор и гледаше и животни в лично стопанство, а майка му, учителка.
Сестра му, малко по-голяма, завърши и тя висше, омъжи се за добро момче с доста прилични доходи, роди 2 деца и до ден днешен, все за нея подходяща работа няма .
Имам други роднини, които 97-ма заминаха в щатите със зелена карта. Децата им бяха много малки. Ами възпитанието им е съвсем друго. Родителите първите 5 години бяха по над 12 часа на работа почасово чистеха офиси и те са научени вече също да работят и сами да се реализират в живота.
Имам приятел съученик от основното. Вече на 43 години. Завърши висше икономическо някакво, но компютрите му бяха хоби. Започна да работи като фриленсер от къщи си и замина в последствие със зелена карта. Като си говорихме с него и му викам, добре де, ти с твоята работа, спокойно си работиш на световни цени, а живееш с далеч по-ниски разходи тук. Защо ти беше това заминаване? А той ми отговори - не всичко е пари. Работата не се чувства, когато я няма простотията тук. Не искам децата ми да растат в тази обстановка на мутри и българско възпитание.
Имам и друг приятел който имаше сервизче, а жена му, малко шивашко производство. Спечелиха зелена карта, отидоха и едвам изкараха първите 5 години и се върнаха и не искат да чуят за там. Приказката му за там е: Да си го живеят американците този живот. Ние тука сме си по-добре!
Та, не държавата ни е виновна, а начина по който си възпитаваме НИЕ децата!

Ами да, то тва цялото нещо е много комплексно, не опира само до държавата, ами до възпитанието, немотията и разни ей такива, аз а соц-а не ми се горвори, там сме изостаналите поне с 10 години от развития свят да не е и повече.
Също пък познавам и контактувам с достатъчно хора от всякакви поколения за да знам, че възпитанието си е възпитание, но има хора, които също са с възпитанието от тея години ама расъждават по-иначе.Според мен възпитанието те оформя донякъде като човек, кой се влияе повече, кой не, но доста повече те оформя допира ти до външния свят и житейския ти опит, така че е много относително.
Аз също познавам добре "реализирали" се хора тук и в чужбина, по-възрастни, но пък и на всичките тея успешни хора, едно време техните са имали материалната способност да ги издържат и изучат, което и по онова време също не е било много лесно за всички.Сега виж кво стана и в университетите, има и свястни хора, но има и доволно много, където мама и тати са ги изпратили, видиш ли да се изучат, и яко кинти навсякъде, после тея хора, понеже в нормална фирма не ги взимат, ама видиш ли, те имат 4 висши образования отиват да работят в ДА или някакви пак държавни агенции разни, има разбира се и хора, които успяват да се реализират и със знанията си, но според на много малко.Много сме покварени и вашето и нашето поколение, трябва да се израсте тая пропаст според мен.Просто почти нищо не работи нормално

[backinblack]

Преди 5-6 години имах работничка в офиса, оперативен счетоводител. Работата и беше, на конфигурирана складово счетоводна програма, да следи нещата, да се засича с клиенти и да събира и изпраща стоката, а също и да внася произведеното в склада.
Родителите и бяха обикновени хорица със средни заплати, а момичето учеше задочно информатика и почти изцяло сама се издържаше. Получаваше заплата от мен и в извън работно време даваше частни уроци по математика. Приятеля и имаше сервизче и се познавам лично с него от основното училище, но тя беше горда и разполагаше само с това което тя е изработила.
Нерде икономика, нерде информатика, но за по-малко от 1 седмица, тя научи нещата в счетоводната програма и ми стана на 100% производителна.
Преди това, няколко с икономическо образование млади момичета не можаха да се справят, щото родителите продължават да ги издържат и те си търсят работа колкото за оправдание.
Напусна ме защото забременя, но до последно до преди да роди, наглеждаше работата на новата докато я усвои както трябва, за да мога аз да си върша другата работа.
Преди да и свърши майчинството, ние се разведохме, производството остана при бившата и тръгнаха нещата на долу.
Хубаво е всяко семейство да има кинти, но е лошо това угаждане което всички които имат финансова възможност прилагат!