Според мен световната (че и българска в частност) тенденция е точно обратната. Тръгва се от скъп продукт с огромна надценка. Хващат се малко, но платежоспособни клиенти с грамадни маржове между производствена цена и цена на придобиване.
Жоре, това е само според българския меринджейски гении! Във физическото производство, за да произведеш скъп продукт трябва доста добра техника за която трябват пари за да си я доставиш и въведеш в експлоатация, преди да произведеш този скъп продукт! Тези паралии хора, които биха купили твоя скъп продукт, преди това са имали и други скъпи продукти и имат някаква представа за качество на изработка с която да сравняват. Освен това, само качеството на изработка не е достатъчно, а имат и още куп други капризи, които няма как да ги знаеш, защото никой няма да си отвори тайните на бизнеса си, ако преди това нямаш някакъв опит в този бизнес, а предишния ти опит няма как да не е бил с по-евтини продукти.
В софтуера, нещата стоят мааалко по-различно! Ти може и да си най-добрия програмист, за който невъзможни неща неща няма, но всеки софтуер трябва да отговаря на нуждите на някаква потребителска група. Тук идва основната разлика, че малките фирми от всички видове търговия и производство имат доста по-различни изисквания от тези на големите фирми. Във всеки един бизнес, не компютрите са технологията, а технология е последователността на процесите, а софтуера само един компонент от цялата верига. Голямата фирма, когато купува от теб софтуер, тя очаква от теб, че ти си наясно с технологията на съответното производство и добрите практики и с парите си за софтуер, тя купува и по-добра технология, защото при внедряването на този софтуер ти споделяш с нея тези добри практики. Та, тук вече идва и момента, че на този супер-дупер добър програмист, някой трябва да му каже какво и как да го направи, защото нали се сещаш, че той няма как да знае всичко!??? За това има освен програмисти и прожект менажери и тяхната роля не е никак по-малка или по-второстепенна от тази на програмиста! Бих казал, че дори е най-важната!
За протокола само ще спомена, че моите най-големи умения са свързани с менажирането и зад гърба си имам вече един много успешен проект! В далечната 1998-ма година с бившата ми съпруга започнахме семейно производство с пари на заем от приятели, а после и от банки, като последните ни кредити бяха с 16% годишна лихва и за 10 години постигнахме позната в цяла България марка и авторите на едни от най-големите в бранша с който всички се съобразяваха. 2008-ма година се разведохме и производството остана за бившата, а аз тръгнах по собствен път в същия бранш. Покрай ипотечната криза доста колеги фалираха, а други се спасиха само с ликвидация, но производството на бившата ми все още работи! Макар и 9 години без мен да стои на малко по-ниско ниво по обем на производство и продажби от колкото като бяхме заедно. Мисля, че самия резултат говори съвсем ясно за моите заслуги в това производство! В момента всичките ми клиенти разширяват производството си на фона на липсата на работна ръка и нямам нито един, който да свива производство и да върви към фалит или ликвидиране.
Моя личен бизнес, а също и този на колегите с които работим в по-тесни отношения също се разширява. Малко, но не стои на едно място! Но не мога да отрека, че не съм вземал и грешни решения от които съм губил или са ме връщали на зад и това с което съм се захванал сега не мога да гарантирам на никого, че ще е наистина печелившо
. Риск печели - Риск губи!!!!!