Изисква такива дялове, каквито изисква и Linux. Имаш същата свобода на действие с разхвърляне на системата в няколко дяла, както и под Linux.
Но, ако не си запознат с темата и в Linux, ето нещо набързо. Не е нужно да правиш дяловете предварително - инсталаторът на системата си има инструмент за целта, до който ще достигнеш в един момент от инсталационните стъпки. Системата се нуждае от поне един дял, върху който да се разположи. Този дял се нарича root и неговата точка за монтиране е "/" (без кавичките). Ако изберем схема от един дял, то създаваш един дял с цялото пространство от твърдия диск, което искаш да заделиш за системата, и му задаваш точка на монтиране "/". Толкова със задължителното - root дялът е единственият задължителен дял.
Ако имаш малко RAM памет, или ако смяташ, че RAM паметта няма да ти стига, но нямаш възможност да сложиш допълнителна RAM памет, то ще е добре да направиш и един swap дял. Swap дялът представлява виртуално разширение на RAM паметта върху твърдия диск - този дял се използва като резервна RAM памет (но имай в предвид, че е много по-бавна от реална RAM памет). Размерът на swap дяла трябва да бъде по твоя преценка, но, ако ще използваш системата за десктоп, препоръчвам ти сборът от RAM+swap да не е по-малък от 512MB, а също така ти препоръчвам swap дялът да не е по-голям от 1-1,5GB, тъй като големият swap създава някои допълнителни забавяния в системата.
Ако искаш да разхвърляш системата на различни дялове, имаш свободата да го направиш - можеш да създадеш отделен дял с точка на монтиране /usr, друг отделен дял с точка на монтиране /home, и т.н. След монтирането си, тези дялове ще застанат като подпапки в root дяла, изграждайки стандартната структура на системата, така че системата ще си се инсталира нормално, и ще функционира така, както ако всичко беше на един дял (имам в предвид в структурно отношение). Предимствата на разхвърлянето на системата са две:
1. ако нещо се случи с единия дял, губиш само тази част от системата, но данните от останалите дялове се запазват;
2. в някои случаи можеш да постигнеш по-висока производителност - говорим за малко увеличение, и то само в някои случаи.
Отрицателната черта на разхвърлянето на системата е само една - ако не прецениш добре размера на отделните дялове, може някои дялове да си останат почти празни, а в други да се чудиш как да се побереш. При схема от един дял всичко е на едно място. Така че мисли добре, ако избереш схема с повече от един дял, върху които да се сложи системата. Още повече мисъл ще дръпнеш и, ако разхвърляш системата не само в най-горно ниво (в отделни дялове да имаш /usr, /home, /var и там каквито други папки решиш), но ако разхвърляш и папки от второ и по-долно ниво (например в отделни дялове да сложиш /usr/bin, /usr/lib/, /home/user и т.н.).
Естествено, можеш да си сложиш и допълнителни дялове, които няма да са част от системата, а ще ги ползваш като допълнителни за съхранение на някакви файлове, но те са ясни.
Относно файловите системи. Инструментът в инсталатора (fdisk) има списък с различните файлови системи, които можеш да използваш за дяловете, но ето
тук можеш да видиш въпросния списък. За дяловете, които ще са част от системата (root дялът, както и останалите системни дялове, ако си избрал схема с повече от един дял), използвай файловата система с ID 165. За swap дяла използвай ID 184. За дялове, които няма да са част от системата, а ще ги ползваш за съхранение на други файлове, прецени сам, спрямо твоята ситуация. Ако тези несистемни дялове ще се ползват само от FreeBSD-то, можеш пак да ползваш ID 165. Можеш да ползваш и ID 67. Чети какво пише в инсталационните стъпки на инсталатора, мисли и действай - не е трудно
Автор
Тема: Какви дялове изисква Freebsd (Прочетена 2475 пъти)
Feb 28, 2003, 17:34