« Отговор #1193 -: Jun 03, 2022, 10:34 »
Това явно е местна особеност на София заради планината или нещо друго.
В повечето градове не е така. Врабчетата са повече и по-приспособими от гълъбите. Гледал съм го многократно. Докато гълъбчето се накани и тръгне пеш към това, което ще кълве, врабчето прелита като изтребител, кльоцва и веднага отлита. Гълъбите са и доста плашливи. Трябва доста време да ги храниш, за да те приближат. Всяко твое малко движение ги панира и отлитат. Ако има храна, бързо се връщат, но врабчетата са по-бързи.
Оказва се, че да нахраниш гълъб е трудна задача. Освен това трябва да е буквално на трохи. Например тези пуканки тип „Зайо байо“, „Слънчо“, „Стар“ много ги озорват. Не се справят с тях.
Някога, като бях дете в моя град хранеха гълъбите на площада и имаше хиляди гълъби. Бяхме кат овенеция. Общината всяка сутрин им изсипваше един или два чувала зърно. А още преди това (не го помня) на площада е имало и специална сграда за тази цел. Тогава се чувстваха в безопастност и лесно даваха на малки деца (като мен) да си играят с тях. В новото време отдавна практиката по хранене на гълъби е прекратена. Те са далеч по-малко и поради реалната липса на храна в града (все пак не сме поле), не знам как оцеляват зимно време. Но успяват някак си.
Сови пролетно време и ние имаме. После изчезват някъде и се появяват отново на следващата година. Но те живеят на много високи дървета с корона (което значи, че не харесват тополи) и акат доста, от което хора се оплакват.
=*=
Преди много години имаше една комедия с този от „Ченгето от Бервъри Хилс“, че в момента му запецнах името. Играеше измамник, който е решил да става депутат. Преломния момент беше, когато при него дойдоха деца болни от рак, защото училището им е построено в близост до далекопровод. А беше построено там, защото земята е евтина. Така, както филма беше забавен, се превърна в тъжен и социален.
