В Линукс, ако системата ти вижда диска, няма как програма да не го види.
В тази връзка, няма как photorec да не го види. Подозирам, че има някакво разминаване тук. В Линукс няма "устройства" и в тази връзка дискове или дялове на диск.
Всичко се представя като директории и файлове. Дисковите устройстав са обикновено /dev/sda /dev/sdb и т.н. до /dev/sd?
Дяловете на всеки диск са представени с цифра: /dev/sda1, /dev/sda2 и нататък.
Ако прецакания дял е например /dev/sda1 и искаш да направиш негов клонинг на диск монтиран да речем в /media/някакъв_диск, изпълняваш с администраторски права:
dd if=/dev/sda1 of=/media/някакъв_диск/disk_clone.img bs=64k conv=sync,noerror
Внимавай да не объркаш от кое четеш и къде пишеш, че можеш да затриеш данни по погрешка. DD не пита, като започне, както WIndows пита за всяко нещо. Предполага се, че знаеш, какво правиш.
На
if даваш устройството ( в случая с Линукс изглежда като директория или файл, както виждаш ) от което ще четеш.
На
of даваш мястото, където ще се записват данните. В случая това е файл с име disk_clone.img. Можеш да си го кръстиш, както пожелаеш.
bs е за забързване на цялата операция.
conv опциите предоставят малко повече контрол. Като например да се игнорират грешките, ако не може да се прочете някой сектор.
След това с photorec работиш с това - копието на дяла.
Как се прави, не помня. Един път през живота ми ми е трябвала тази програмка и беше отдавна. Но с четене и примери видяни в нета се оправих.
Дали я има за Windows, не зная.
Да допълня само.
Имай предвид, че ако повредения дял е с размер 500GB например, клонираното копие ще е със същия размер. DD копира всеки бит, ако може.
С ddrescue не съм работил. Там може и да е по-лесно.
