« Отговор #810 -: Jan 31, 2023, 21:16 »
Това е едната половина на нещата.
Както казах, решил си да храниш не този вълк, който трябва. Решил си на това да обръщаш внимание и това виждаш съответно. Филтъра ти е такъв.
Напълно осъзнавам реалността, но знаеш ли, какво ще ти споделя... Някак не попадам на хората, за които говориш. Просто става така, че ги няма. Няма ги бе. Около мен липсват. И не защото съм ги изгонил. Не се и вясват дори.
Защото избора, какво да ме заобикаля, съм го направил предварително вътре в себе си и за себе си. Това е като компютърен код, който е програмиран да прави едно нещо и това е. Антивирусната ще гледа за зловреден код и ще вижда само него или няма да вижда нищо, щото останалото просто ще го пропуска. А на диска на компютъра може да има още куп неща, както ти е известно и евентуалните вируси са много малка част от всичко.
Не казвам, че съм се откъснал от реалността и не виждам, какво се случва. Просто съм разбрал, че няма смисъл да харча енергия за това, да мисля за това ( което ти споменаваш ) и да му отделям от времето си. Много повече смисъл има да отделяш енергия и време за това, което ти харесва на теб. Останалото е част от схемата, на злодеите, за които леко намекваш. Да те оплетат толкова в такива неща, че да си пилееш времето и ресурсите, да им се противопоставяш. А вместо това можеш да ги насочиш към нещата, които ти харесват. Ако отделиш време и малко усилия ( енергия ), такива неща ще започнеш да откриваш у всеки човек. Но не и тук. Тук няма общуване. Общуването е много повече от писането на текст и по-голямата част я възприемаш с други сетива. Стига човекът да е срещу теб и да си говорите директно. Интонация и паузи, височина на гласа, изражение на лицето, положение и движения на тялото, Това носи истинската информация, не просто думите и по-голямата част, от това, което човек е решил да ти каже и ти разбираш, идва по извънсъзнателни канали.
Запитай себе си, как се чувстваш, като обръщаш внимание на глупостите, за които говориш. Какво е чувството ти и колко време остава в теб. Не е приятно, меко казано и понякога се усеща дори като отрова, която те яде отвътре. Струва ли си? Твърдо не. Има по-добри неща, за които да мислиш, на които да отделяш от безценното си време ( време не можеш да си купиш, да спечелиш, да вземеш на кредит ) и енергията на емоциите ти. А както вече казах в предния си пост, емоциите имат не малка енергия и вълните, които се разпространяват от тях може да се носят дълго, дори да придобият и размерите на цунами по някога. Защото, както ще се повторя, отсрещната страна ги възприема и отговаря по съответния начин. Опонента ти неизбежно съзнателно или не, ще ги предаде на тези около него, дори да общува с тях на разстояние, както с теб. На практика, не знаеш, твоята отрицателна нагласа и отровните емоции докъде ще се разпрострат и какво ще се случи. Сигурен съм, че женати няма да ти даде вечерта, ако ти си попил неговите отрицателни такива и те си личат просто дори само като те погледне или те чуе човек.
Може да кажеш, ами как да не реагираш по този начин, при така поставени нещата. Ами лесно. Просто избираш да не го правиш, както избираш да не правиш едно или друго. Избор е. Казано е по много различни начини. Каквото посееш, това ще пожънеш. Каквото дадеш, това ще ти се върне. Много по-хубав е живота така, повярвай ми. Това не означава, да си наивен глупак. Но е много по-приятно и ще видиш, че и хората стават по-приятни. Дори и тези, на които преди това си се дразнил.