Нека да не навлизаме в познатия спор "Кой език трябва да бъде първи?". Такива теми си имаме много и в тях само сме споделяли лични мнения и нападки към чужди мнения, без да стигнем до вариант, удовлетворяващ всички. Обикновено повечето от нас говорят от позиция "Аз започнах с X, после научих Y и мисля, че наобратно щеше да е по-добре". Дори и най-големите университети по света все още търсят правилния подход и постоянно експериментират с вариантите.
Истината е, че, за да стане наистина добър (в смисъл на велик), ще му трябват познания както по процедурно и системно програмиране, така и по ООП и уеб, както по архитектури и мрежи, така и по алгоритми, функционално програмиране, shell scripting и още много. Но в първите си стъпки човек може само да се мотивира и да си набелязва какво да научи, а само времето ще покаже докъде ще стигне и кои области ще му
харесат най-много.
Иначе това, което аз мога да споделя, е, че със сигурност в началото езиците трябва да ги кара един по един - след като опознае добре възможностите и духа на единия, след като види какво може да постигне с него, чак тогава да мине на друг, за да не се получи ситуацията "аз знам синтаксиса на 10 езика, обаче с никой от тях не мога да направя нищо яко". И да не пренебрегва съпътстващата IT теория, защото рано или късно ще му потрябва.
В университета пък първо с Haskell ни обясняваха основни неща в програмирането и после пак C, C++.
Други пък изобщо не са учили C/C++, a директно Java.
Това ми звучи като ФМИ. Само че вече ИС 1 курс още 1 семестър учат както Haskell, така и C++ - става добра каша. СИ пък учат УП на C++ и ООП на Java - евентуално научават Java. Но по мое мнение изборът не е толкова идеологичен и провокиран от това студентите да получат знания по най-добрия възможен метод, а е на принципа "Нямаме преподавател за C/C++, ще учат Java, a по-късно ще им сложим курс за C, за да замажем положението".
