Малко късно се включвам в темата, но все пак да си дам моите препоръки в едно списъче (за някои от тях ще повторя препоръки от другите постове в темата):
1. Ползвай LVM за управление на дяловете! И на сървъри, и на работни станции, ползвай LVM! Най-големите предимства, които ще получиш, са улеснено създаване на резервни копия (със snapshot-и) и свободата лесно и много по-безопасно да променяш размерите на дяловете, ако не си преценил добре размерите им в началото (или нещо се е променило в последствие, било то и добавени допълнителни дискове към системата, върху които да се доразпънат дяловете). GRUB вече има пълна поддръжка за работата си върху LVM, така че вече не се налага да правиш отделен дял извън LVM за /boot папката. Единствените дялове, които за момента е нужно да са извън LVM (ако не броим това, че Explore2FS поддържа LVM2, но пък защо да не го броим), са тези, до които трябва да има достъп евентуално инсталиран Windows в dual-boot, защото сам по себе си Windows не поддържа LVM. Но ако притежаваш съвременен хардуер и на този Windows няма да работят приложения, изискващи някаква голяма комуникация с видео картата (например, игри и софтуер за 3D моделиране) или друг хардуер от машината, тогава отиваме към следващата точка;
2. Ползвай виртуални машини за всичко, което можеш да събереш вътре. С особена сила важи за случаите, в които пробваш нещо (дистрибуции или просто някаква функционалност) и в които имаш една шепа приложения, за които се изисква друга операционна система. Не става дума само за Windows, а за всяка система, различна от основната ти (например, аз пускам някои приложения от Debian Sid без да си цапам стабилното издание отдолу). Да си играеш постоянно да рестартираш или да си цапаш основната система, когато можеш да си го спестиш с виртуални машини, граничи с мазохизъм;
3. Не си губи излишно дисково пространство с физически swap дял, който на по-късен етап често се оказва, че пречи с разположението си (дори и да е сложен в самото начало на диска, където се препоръчва да се сложи), понякога се оказва недостатъчен (а е сложно да го преоразмериш, заради плътно разположените други физически дялове по диска) или излишно голям (но ако го смалиш, зейва дразнеща дупка до съседния физически дял). Ако няма да използваш дълбоко приспиване, най-добре въобще не добавяй swap. Когато е наличен, системата често прави обръщения към него, било то и само да провери има ли нещо в него или не (дори и приоритетът му да е снижен), а тъй като се намира на твърдия диск, това са многократно по-бавни I/O операции, отколкото останалите действия в RAM-та, и може да се усети малко или много забавяне в системата. Още по-зле става, когато системата реши да прати нещо там - към бавните операции за проверка се добавят и бавните операции около действията с данните там. Ако изпитваш недостиг на RAM, купи си още (в днешно време е много по-достъпна). Ако искаш просто малко памет отгоре за резерва, ако случайно останалата се препълни, пак си купи още RAM. Това не е подвластие на пазарната икономика - просто така стоят нещата в съвременните компютри. Виж, ако ще ползваш дълбоко приспиване, тогава ти трябва swap, но отново не на отделен физически дял. Нека бъде swap файл (или файлове, може да се променя динамично и със
swapspace) или дял в LVM. Да, малко по-бавно е, отколкото ако е самостоятелен физически дял, но в сравнение с разликата в скоростта между swap и RAM е толкова мижава, че повярвай - няма да я усетиш.
Та така
