« Отговор #5 -: May 18, 2013, 08:25 »
Аз не тъгувам по никакъв начин. Да в онова време бях много напред с материала. Има хора дето знаят, че бях в семейство на окръжен, партиен секретар. Такива бяха четирима в града. Сиреч бях дете на елита, нищо, че не се движих във Волга. Екстрите бяха предостатъчни.
Не е тайна и, че демократичните години за мен протекоха почти кошмарно от социална гледна точка. Все още като 99% от българите се боря с живота и съм около кота нула, като често изпадам от борда. Не знам как ще докретам до пенсия и ще докретам ли изобщо.
И въпреки това не ми липсва и не искам да се връща. Защото онзи строи беше отрицание на всичко, в което вярвам. Вярвам, че човек трябва да е свободен да прави, каквото пожелае. Вярвам, че човек има право да има каквито пожелае житейски разбирания. Вярвам, че всеки трябва да има право да се определи религиозно и верево. Вярвам в равният шанс за всички. Вярвам, че човек трябва да получава според заслугите си.
Всичко това и още много, тогава просто не съществуваше като избор.