« Отговор #236 -: Jan 16, 2019, 08:28 »
Проблема на Венецуела не е мъдестия. Не е дори Чавес. Леви режими редовно идват на власт в тази част на света. И не е особено учудващо, защото, ако си мислите, че нашенските цигани живеят в мизерия, трябва да видите индианците. Социалното неравенство води революции. Не е задължително да са леви, но, когато неравенството е на имотен принцип, то революциите са обикновено леви.
Което ми напомня, че до тридесет години половината ни население ще е от цигани. А ние продължаваме да ги натискаме в калта. Доста вероятно е в един момент в изблик на гняв, просто да ни изколят. И никой няма да ни е виновен. Ние нарочно ги държим в гета. Като ние не решаваме техния проблем, те ще решат нашия по най-бруталния начин, който се сетят. За начина пак ние ще сме виновни, защото, ако ги бяхме образовали, цивилизовали и приобщили, можеше и да ни се размине. Или поне нямаше да е по такъв начин.
Но да се върна на Чавес. Понеже оправихме всички наши проблеми да вземем да решим и световните.
Чавес логично идва на власт и неговия режим е с логичен край, който ще настъпва бавно и болезнено. Но не е виновен Чавес. Виновен е може би най-големия нерешен проблем в реалната икономика. И той няма варианти на решение. Този проблем се нарича: концесия.
При пазара логиката е проста. Правиш нещо и го продаваш. Ако си достатъчно добър търговец, то нещото ще се купува, ти ще имаш печалба, вероятно дори служители и всичко ще върви. Ако някъде се спънеш, губиш. Живота продължава. Случва се, защото се намираш в конкурентна среда и друг ще те замести. Ако не бъдеш заместен, то има някакъв проблем със самия пазар.
Обаче не така стои въпроса, когато едни пари падат от въздуха. Не трябва да правиш нищо, парите просто си идват. Много прилича на феодализъм с разликата, че тук не се експлоатират хора, а някакъв ресурс.
Сиреч проклятието на Венецуела се нарича петрол. До Чавес по-голямата част беше в частни ръце. Какво се случва, когато ти валят огромни пари? Ами ставаш месния принц. Можеш да правиш, каквото си поискаш.
И преди Чавес имаше държавна компания. При нея, какво беше положението? Като всичко държавно. Крадеше се с пълни шепи, че и пазви. До държавния бюджет не стигаше почти нищо, а от него към бедните пък съвсем.
Колкото и левите икономисти да се напъват да казват, че държавата може да бъде добър стопанин, то те не могат да дадат примери. Не могат да дадат примери, които да издържат на критика.
След като дойде Чавес, успя да национализира над половината находища. Към бюджета взеха да текат повече пари. Съответно оставаше малко повече не откраднато, за да стигне до бедните. Принцовете разбира се бяха недоволни, защото трябваше да делят баницата с бандата на Чавес и на всичкото отгоре да има и едно малко парченце за индианците.
Е да де, ама кажи-речи единствения клиент на Венецуела е САЩ. И когато САЩ реши, че не те харесва, намира начин да купува все по-малко от теб. А няма кой друг да купи в точно онзи регион. И ти фалираш.
Ей това е буквичката „В“ след „А“ и „Б“.
п.п. Може би някой специалист би възразил, че концесия може да се управлява добре и да посочи близкия изток или дори Бруней. Да там хората наистина живеят повече от добре. Едва ли съществува материална нужда, която да не е покрита. На свободата, за кой му пука, като е пълен търбуха? Мечтата на БСП.
Само, че дори там, като се вземе съотношението на космическите суми, които влизат и това, което реално стига до населението, то извода не става никак добър. Там се краде, както никъде по света.
Естествено, че очаквам един човек с „ясен“ поглед и разбирания да дойде да ми обясни, че това не е важно, щом остава предостатъчно за него. След, което ще ми обясни, че няма проблем да е пробито нещо, което се казва „secure copy“.
На кой изобщо му пука за бъдещето? Важно е днес. Всичко е ясно.