Здравейте,

Купих една такава играчка и инсталирах на картата готов имидж на Рассбериан (версия на дебиян) Не мога да разбера защо ми накъсва някой от видеофайловете ХД и Фул ХД. Не е проблем от битрейт на 5-6 Мб/с накъсва. Опитах овърклок, Нямаше разлика. Файловете ги плейва през мрежата от файлов сървър. Сменях портоколите нито Самба нито AFP имат някаква разлика. Опитах и без рутер. Почвам да си мисля че модула за мрежарката е дървен. Някой имал ли е подобни проблеми ? Плеара е XMBS
Rassbery - to е версия Б 512 Мб РАМ

Седя и чакам глупавия антивирус да свърши сканирането на твърдите дискове, за да си пусна WOW, само заради който единствено държа тази боза... Гледам двуядрения процесор се товари ,на 30% , АВГ антивируса съм го направил да чеква 1 път седмично, а по подразбиране е сложен на всеки ден... Та се запитах стотиците милиони компютри под тази ОС колко ли въглероден двуокис генерират в атмосферата, заради нейната нескопосаност ! Щели да забраняват или били забранили плазмите понеже харчели много ток... Също и класическите крушки с нажежаема жичка. Колко ли енергия би се спестила без М$ уиндоус ? 

Прочетох някъде в новините на dir.bg че във виртуалното пространство могат да се извършват нехуманни експерименти върху виртуални обекти. Реших да направя един експеримент, дали това наистина е възможно. Написах долния разказ, който е по действителен случай с елементи на художествена измислица. Ако някой предложи изтезание върху спамъра аз ще го приложа и ще кажа как е реагирал. Мисля че може да стане много интересна игра.

0.Интро

Работя в един от големите доставчици на кабелна телевизия в София, който предлага така наречения кабелен интернерт на крайните си клиенти, които аз лично наричам пациенти. Администрих между другото и един мейл сървър, оставен ми в наследство от моя предшественик.

на 20-ти по обед дойде шефа ми и почна да ми обеснява че негов съдружник щял да се отделя, обаче домейна и сървъра били негови и т.н. да се обадя в АдСис да си поръчам желязо и да го инсталирам през нощта...
Аз тука вече не издържах и се развиках, ръкомахайки неприлично с ключови думи "напускам" и "да го духате".
почна да споменава срок първия работен ден след празниците, и аз се поуспокоих малко. Обеща и да платят...
Такова животно никога не бях пускал още. Уеб сървъри много съм инсталирал, обаче мейл никога. Реших че това е коледен подарък от господ - хора които да си платят да се уча върху тях в бойни условия. Плюс това че ще науча Qmail, който винаги съм искал да науча и никога не съм имал достатъчно време.
на 21-ви по обяд ми се обади шефа ми от АдСис да ми даде човека да му кажа какво искам. Поръчах енопроцесорен двуядрен Xenon с Интелско дъно и хардурен SATA райд с 2 160-ки и му казах U3 кутия да е по проветрива. Като не ме питат а ходят направо да купуват си заслужава да плащат. Стария беше еднопроцесорен Xenon и се товареше на 4-5% - просто имат много малко клиенти които са искали поща... Реших че накрая като всичко приключи след нова година и като си почина добре, мога да помисля да го включа в някой проект за споделени изчиления, например за изучаване на човешкия геном...

1.Изгубеното време

На 22-ри ми донесоха кашона в 20 часа вечерта... Шефа вика пусни го вътре има изненада... Пичовете инсталирали 32-битово убунту 6.10 с графична среда... Ясно... требе да се форматира. Човека така се е престарал с вентилаторите че напараво насинах от течението което правят. Кръстих машината Марго, понеже все е Мара втасала и си тръгнах, обяснвайки че не работя нощем.
23-ти Инсталирах 64 битово Ubuntu 6.06 LTS и цял ден се забавлявах да инсталирам пакети, да дигам Апаче с mysql и PHP. Качих си сайта и форума пуснах SSH и FTP. Дежурните техници почнаха да смучат водка още от обяд, а аз не трябва да пия... садисти ! Отгоре на всичко надуват телевизора и слушат някакъв гаден рап. Симулирах няколко повреди в противоположните краища на квартала и се отървах от тях. Видях че няма пакети за Qumail и започнах да се плаша... Реших да пробвам да пусна Postfix и го оставих за утре...
24-ти Сутринта мина жената на шефа и ми донесе сърми и тиквеник. Почнах да си играя с Postfix и видях че не мога да се оправя с нея. А време за да се чете няма. Звъннах на един приятел, който ми каза че по чудо съм се свързал с него, понеже е в планината. Рече че е пускал qumail, а за postfix не може да ми помогне. Каза да  го правя по qmailrocks преди да прекъсне връзката. Намерих qmailrocks свалих скриптовете и соурса, след което си отидох в къщи.

2.Старт от скрапа

25-ти. Прекръстих се и запаочнах истинската работа. Qmailrocks е много добро хау-ту ама не е за Убунту.Реших да следвам Дебианския клон. Първия проблем беше, че не знам дали да слагам errno пача. За дебиан не се слага обаче при конфигурацията ми гърми. Рискувах и стана ! Реших където гърми при конфигурацията и има errno пач, да го слагам. Всичко си вървеше по вода докато стигнах до vqadmin . Тука се закучи много лошо! Стигнах до положенито "до тука бях". Няма кой да питаш - всичко се покрило или напило. Грешката беше от типа: "Нема 64 битов линукс или аз съм много дърто."

3.Коледното чудо

От два часа ровя в гугъл - нищо смислено. По едно време затворих очи за секунда и като ги отворих видях старец с чувал на гърба и моторна резачка в едната ръка - ясно халюцинация.
- Добър вечер - каза стареца.
- Махни се бе, плод на преумурения ми мозък.
- Аз не съм халюцинация, аз съм дедо Дуумър.
- Бегай от тука бе - викам аз - имам работа.
- След малко си тръгвам само да ти дам коледния подарък.
тука се заинтригувах, вече ми беше все тая.
- Защо носиш тая резачка ? - попитах аз.
- Това синко е дълга история. Аз бех най-големия геймър на света. Един ден докато джитках Дуум, намерих едно секретно ниво. Влезнах в него и там на една колона стои топка от светлина. Приближих се и ме удари нещо като мълня от него през екрана на монитора. От тогава съм проклет да обикалям всяка коледа и да нося подаръци на закъсалите админи.
- Е какво ми носиш на мен - питам аз
- За тебе има два - жив спамър и решение на проблема ти.
- Спамъра не ми трябва - викам аз -дай решение на проблема.
- Спамъра е един от десетте най-големи в сащ - вика стреца - ето ти съпровождащите документи. Резолюция от ООН, че не е човешко същество. Разрешително от правителството на САЩ че можеш да го убиваш и изтезаваш. Доказателствата от съда са в тая папка, а на тия 3 ДВД-та му е мейлистата в компресиран формат.
- Е верно мразя спамърите, ама чак толкова...
- Като дигнеш сървъра ще го разбереш, вервай ми. - каза стареца - мога ли да ползвам ПЦ-то ти да си видя пощата ?
- Виж я, няма проблем.
гледам от чувала се пoдава глава с шапка, от тия дето ги носят рапърите. Лице с чип нос и малки зли очички.
- Ако ме пуснеш ще имаш безплатна виагра до края на живота си - каза спамера на английски
тука не издържах и му набих един шут в главата.
- Аз требе да тръгвам - каза дедо Дуумър.
Изрита няколко пъти чувала на изпроводяк и излезе през стената.
- Чакай ! - изкрещях аз - Ами решението !
Понякога съм голема лейка, гризнах дървото. После се успокоих, нали това е халюцинация, какво решение може да ми даде. Изсмях се на себе си. Обаче като видях папките и ДВД-тата на бюрото си, усмивката ми замръзна. Чувала със спамъра си стоеше и той. На екрана на компютъра ми беше отворен форума на Федора и там се описваше коя библиотека трябва да се форсира за да стане играта. Побиха ме студени тръпки. Сега какво да го правя тоя спамър ? Гледам че се беше посъвзел от ритника в главата и се опитваше да каже нещо, обаче явно си беше прехапал езика. Разопаковах го от чувала и видях че има пранги на краката и ръцете. А сега де, ами ключ? Обискирах го и в задния му джоб намерих ключа. Помислих си дали да го пусна и накрая реших че, такава гад е вредна за цялото човечество. Тогава се сетих че само аз имам ключа от катинара на атомното скривалище на сградата. Едно време много исках да го разгледам, а бабетата не ми дадоха.  Тогава разбих катанеца и сложих друг мой от същия модел. Взех две кошчета за боклук и „крайният“ интерфейс за работа с „крайни“ клиенти. Той представлява тежка дъбова сопа. Приложих интерфейса еднократно с умерена сила върху главата на спамера и той изпадна в безсъзнание.  Завлякох го в мазето. В офиса намерих половин самун мухлясал хляб от миналата седмица. Напълних едната кофа с вода, другата оставих празна, сещате се защо. Отключих скривалището завлекох спамера вътре и му оставих кофите и хляба. После се върнах в офиса и прибрах ДВД-тата и папките в чекмеджето на бюрото си.

4.Играта продъжава

Форсирах библиотеката и играта стана. Продължих да компилирам. Сега пък тъпото апаче нещо се е напило и не бръсне за слива .htaccess файловете. Нямам нерви да се занимавам с него. После ще го чегъртам. постепенно го докарах до qmailadmin и прочетох в ръководството че на това място е най добре да се наспя. Веднага си отидох в къщи.
26-ти Донастройвах, Пуснах го ! Едва удържах импулса да си сипя едно питие. Pосле качих Courier IMAP - тръгна !
пoсле дойде ред на Катерицата, там нямах грижи. Забелязах че, часовника ми бърза много, ненормално много. Утре трябва да се обадя на тия от Адсис, да видим тая работа. За днеска стига толкoва. Отидох си в къщи.
27-ми Шефчето се появи в офиса, изгеда гузно четрите преливащи от фасове пепелници и пита какво става.Казах му за часовника и почна да ми дава зор да им звъня. Инсталирах Clam av и SpamAssassin. Направих си кутии и си пращах и получавах. Направих имейл на клиент. Шефчето пак дава зор да звъня на тия. Обадих се. Пича поиска изхода от dmseg. Пратих му го по пощата, каза че ще го разгледа и ще ми се обади. Аз сам разгледах изхода и разбрах какво не е наред. Беше интелигентната система за промяна на тактовата честота спрямо натоварването. Влезнах в биоса и я изключих, изговаряйки серия от нецензурни думи по адрес на ИНТЕЛ. Вечерта шефовете занесоха машината в централната апаратна и я монтираха в рака с CMTS-ите. Аз се бях прибрал в къщи и се сетих, че няма как да я включат понеже съм заключил капака, а не съм нагласил от биоса да тръгва при идване на тока. Отидох до апаратната и я включих, след което се прибрах и се форматирах с помоща на шише водка.

5.Финал

28-ми Првя кутии и се кефя. Изпаднах в едно състояние което е триумф съчетан с елементи на екстаз, и точно тогава започна да ме изпълва една омраза, дълбока омраза към всички спамъри. Толкова дълбока че чак я почувствах да се разлива в костния ми мозък. Това е омразата на всеки конструктор, които е сътворил нещо с много труд за благото на хората, а идиоти го използват за глупости. Все едно да направиш небостъргач а, гадовете да се качват на покрива и да хвърлят рекламни брошури и да замърсяват целия град. "Като дигнеш сървъра ще го разбереш, вервай ми" беше казъл дедо Дуумър.
Взех интерфейса и слязох в скривалището.

в добрите традиции на системната администрация ми връчиха един CMTS (циско рутер с нестандартен интерфейс (DOCSYS) както повелява традицията showver за да намериш документацията и командите дето ти гори задника в момента '>
Евнтуално дали някой знае емулатор за cisco ios ?

докато цъках из мета кафе попаднах на тая олигофрения, показах я на техниците и те веднага отидоха да купят материалите за да изненадат секретарката '> цък

(14:59:02) 3196945**: *JOKINGLY*
(14:59:59) muhata: ъхъ, Любо , ти ли си ?
(15:00:09) 3196945**: íå å Ëþáî
(15:00:24) muhata: не излиза кирилицата
(15:00:36) 3196945**: ne e Lubo
(15:00:43) muhata: кои?
(15:01:01) 3196945**: mi edna nepoznata
(15:01:15) 3196945**: koqto sku4ae na rabotnoto si mqsto
(15:01:35) muhata: уффф намам време за флирт, аре некой друг път а?
(15:02:04) 3196945**: ne be6e ideqta flirt
(15:02:12) 3196945**: no ok nqma pr.
(15:02:28) muhata: а каква беше идеата?>
(15:02:50) 3196945**: nali ti kazah na ba4kane sam ,v momenta nqma rabota
(15:03:07) 3196945**: i prosto taka govorq si
(15:03:24) muhata: некомпетентен шеф, ясно
(15:03:59) 3196945**: ?
(15:04:22) muhata: шеф който не може да осигури уплатняване на работния ден на подчинените си е некомпетентен

Вчера взех и си купих дъно и процесор Atlon64 3000+
Сглобих машината и инсталирах Ubuntu за 64 битова архиектура. Всичко ток и жица работи като слънце, Обаче никаде не може да се намери флаш плайер за 64 битова архитектура. След продължително копаене из мрежата разбрах че такова животно не правено от Адобе, въпреки плача който надават хилядите страдащи като мене.  '>  '>  '>
Има ли някакъв начин бинарен пакет за 32 битова архитектура да се преправи за 64 битова?
Благодая

Докато рових попаднах на това тук
понеже позвам в офиса от време на време, докато шефа ми рови от моя в интернет, една гробница celeron на 233 с 64 мб РАМ с 12 х CD и не мога да преценя колко бързо работи.  '>  '>  '>

Вчера шефа ми си купи нов телефон и вижте на какво попаднах на сайта на призводителя. Секция поддръжка на моя телефон.  '>  '>  '>  '>  '>
Цък

Здравейте,

наложи ми се да направя анимиран гиф от видео. Видеото ми го дадоха като сикуенс от тарги (всеки квадрат е в един .tga фаил с име video0000.tga - до video0646). Поради некомпетентност на видеомонтажиста във всеки фаил има алфа канал който е различен примерно 50% -100%прозрачност за някои от степените на яркост. За съжаление оргиналния avi файл е изтрит и не може да бъде експортнат пак. Има ли начин да премахна алфа канала от таргите автоматично без да зареждам всяка една от тях и да я редактирам?

Aко има значение използвам гимп 2 под Мandriva 2005LE и не разполагам с М$ винбоз и фотошоп по морални причини

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:

Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

(Случаят е действителен!'>


I love vindows ?
ha -ha - ha !!!!