Хумор, сатира и забава > Кошче
[BASH] While яде първия знак, на вас случвало ли се е?
remotexx:
Гога като се поосвободя малко ще го мъча, но дотук на прима Виста имам некой въпроси
1. Казваш да подадем името на файла като параметър, но не виждам кода да ползва параметри... script.bash param1 param1 etc.
2. Може би имаш предвид да пренасочим oti > script.bash
По въпроса за питона, ако пак ще си ги мерим... аз предлагам с# т.е. .net core
Щото питонджиите лъжат, също както и джаварите наремето, споменават само езика и крият якия фреймуърка зад него, който всъщност смятат да ползват ???
Наслушал съм се на безсмислени спорове между пишман програмисти дето си мерят езиците, а всъщност си мерят фреймуърка и даже не се усещат че то на днешно време всички езици почти се изравниха.
spec1a:
Добър вариант според мен е да се ползва командата strace,
може да се види много добре какво точно се извиква,какви
файлове се отварят и т.н.
go_fire:
Уф, доста сте писали.
Remo, излъгал съм :( Заковал съм го.
4096, тъпото е, че това, което правя, y-dl го прави и сам. Мейк чудесно го е разбрал. Вземам наличния поток аудио с най-малък размер и същото за видеото. След това ги съединявам. Самия y-dl има такава възможност с --merge-output-format mkv. И отново го прави с ffmpeg. Но го прави единствено при подадени изрично параметрите, които Мейк е дал в мнението си.
Аз лично изобщо не съм убеден, че разработчиците y-dl наистина биха го направили при най-малките размери. При най-големите да. Например те знаят ли за съществуването на форматите 597, 599 и 600? Появиха се за малко този месец и пак изчезнаха. А тези формати почти заместват 3gp и почти могат да се ползват в реално време. Те знаят ли за 139, който е много рядко срещан и е само след като нещо е било предадено поточно до момента, когато тубата не реши да го прекодира? А той понякога е счупен. Но е по-кратък от 249. И изобщо 249 ли биха изтеглили или огромния 140? Защото 140 е m4a, а 249 e webm (в действителност opus, но името лъже). 249 е 50 КБ/с, а 140 е 128 КБ/с, което го прави троен по размер.
Освен това, в предни мнения казвах, че y-dl никога не са пробвали нещото си при бавни връзки или поне не са ги симулирали с шейпър. Y-dl увисва и спира да има признаци на живот на всеки няколко минути. Затова когато тегля нещо с него винаги ми се налага да го слагам в едноредов цикъл в конзолата от типа:
КодGeSHi (Bash):for i in `seq 1 20`;do youtube-dl -f 599/600/249/250/139/251/140 https://www.youtube.com/watch?v=KMU0tzLwhbE & sleep 200 && pkill -9 youtube-dl ;done
Синтаксиса на bash e много мощен с десетилетия допълван и способен на големи автомагии. Конзолата сама по себе си не е нещо по-различно от текстов редактор с вградено управление на файлове. Нещо като примитивен Емакс или Вим. За съжаление обаче, когато е измисляна концепцията, това е било на бързо и не са се съобразили, че при такава организация си поддтикван към грешки на всеки сантиметър. Не случайно казвах да се пробва нещото в изолирана среда (нов каталог). С Bash това е неизбежно във всеки един случай, ако ще Brian Kernighan да пише.
Ще ти обясня подробно, какво прави кода, но ще е в ново мнение. По-удобно ми е да го направя в Емакс, а не директно във форума.
4096bits:
Цитат на: remotexx в Mar 28, 2020, 08:10>>>>...
<<<<
Не си мерим езиците. Аз съм любител програмист и програмирам за да си улесня живота. Досега не съм имал нужда от C#.
Впрочем, не намирам нищо лошо във библиотеки, които не идват с езика. Улесняват живота
И смятах да ползвам urllib, за да не се налага да се дърпат и инсталират още неща.
Цитат>>>>Освен това, в предни мнения казвах, че y-dl никога не са пробвали нещото си при бавни връзки или поне не са ги симулирали с шейпър. Y-dl увисва и спира да има признаци на живот на всеки няколко минути.
<<<<Погледнах по-обстойно опциите, защото ползвам само няколко.
Тези нямат ли отношение към това, за което споменаваш? Сваляне при малка скорост и прекъсването след време.
Код: Download Options:
-r, --limit-rate RATE Maximum download rate in bytes per second (e.g. 50K or 4.2M)
-R, --retries RETRIES Number of retries (default is 10), or "infinite".
--fragment-retries RETRIES Number of retries for a fragment (default is 10), or "infinite" (DASH, hlsnative
and ISM)
Видях и че има опция -F, с която могат да се вземат възможните видео формати:
Код:$ youtube-dl -F https://www.youtube.com/watch?v=eURPTdaO3ck
[youtube] eURPTdaO3ck: Downloading webpage
[youtube] eURPTdaO3ck: Downloading video info webpage
[info] Available formats for eURPTdaO3ck:
format code extension resolution note
249 webm audio only tiny 56k , opus @ 50k (48000Hz), 3.07MiB
250 webm audio only tiny 71k , opus @ 70k (48000Hz), 4.06MiB
140 m4a audio only tiny 128k , m4a_dash container, mp4a.40.2@128k (44100Hz), 7.94MiB
251 webm audio only tiny 138k , opus @160k (48000Hz), 8.12MiB
160 mp4 256x144 144p 19k , avc1.4d400c, 30fps, video only, 635.95KiB
133 mp4 426x240 240p 34k , avc1.4d4015, 30fps, video only, 876.81KiB
278 webm 256x144 144p 60k , webm container, vp9, 30fps, video only, 1.53MiB
134 mp4 640x360 360p 78k , avc1.4d401e, 30fps, video only, 1.43MiB
242 webm 426x240 240p 89k , vp9, 30fps, video only, 2.40MiB
135 mp4 854x480 480p 153k , avc1.4d401f, 30fps, video only, 2.40MiB
243 webm 640x360 360p 169k , vp9, 30fps, video only, 4.37MiB
244 webm 854x480 480p 284k , vp9, 30fps, video only, 4.44MiB
136 mp4 1280x720 720p 285k , avc1.4d401f, 30fps, video only, 4.14MiB
137 mp4 1920x1080 1080p 482k , avc1.640028, 30fps, video only, 6.68MiB
247 webm 1280x720 720p 551k , vp9, 30fps, video only, 13.23MiB
248 webm 1920x1080 1080p 979k , vp9, 30fps, video only, 22.45MiB
18 mp4 640x360 360p 238k , avc1.42001E, mp4a.40.2@ 96k (44100Hz), 14.89MiB (best)
Може още да се ползва и тази опция, за да се пести време и трафик:
Код:--youtube-skip-dash-manifest Do not download the DASH manifests and related data on YouTube videos
go_fire:
КодGeSHi (Bash):#!/bin/bash # Това го знаеш покрай Смоко. Казва се на обвивката къде да търси# интерпретатора. Без него ще се пробва със /bin/sh, но само ако има# chmod +x. Другия вариант е да го подадеш директно на интерпретатора# с например sh script # Нещо, което винаги съм ненавиждал в обяснение на нов език. Никой,# никога не казва, как се отбелязват коментари. За тях може да е# подразбиращо, но за новак това е безценна информация, която не се# споделя. Bash има само едноредови коментари и всички те започват с# диез #. Ако ще пишеш коментари на няколко реда, всеки трябва да# започва с диез. Когато се пише нещо за конзола или обикновен текст,# конвенцията е да е ограничено до 70 знака на ред. Както виждаш, не# го спазвам и в реална ситуация, биха ми дърпали ушите. unset y f l d ftdeclare -a yardeclare -a far # Първия ред премахва стойностите на променливите, които се# ползват. Това е със санитарна цел. Може да прескочи нещо от# средата. С другите две изрично декларирам, че ще ползвам масиви. Не# е задължително, може да стане в движение създаването им, но кой# знае защо се води добра практика във всички езици през всички# времена. Е то bash не е език, ама все пак. Най-вероятно спестява# работа на професора. echo "Loading..." # Почвам да давам съобщения в конзола, какво се случва, защото следват# бавни операции. Има по изключение само едно съобщение, което не е с# цел да ми казва, че следва нещо бавно. Ще стигнем и до него. if [ oti -nt oti2 ]; then # Навлизане в първото условие. Тук питам дали файл oti2 # съществува и дали той е със същата дата на промяна, каквато има # oti. Вече обясних, че всички обръщения към y-dl са бавни # операции траещи по много минути (поне пет), затова гледам да ги # избягвам. # Oti e моя списък за теглене. Той може да съдържа празни редове # за разграничение и коментари. Oti2 съдържа само и единствено # индефикатори. Oti2 ще се промени, когато се промени и oti. # Това условие Ако е първата причина този код да не може да се # изпълни от обикновен sh. Също е демонстрация, колко много е # мислено по Bash през годините. Специално тази магия е само една # от многото: # http://tldp.org/LDP/Bash-Beginners-Guide/html/sect_07_01.html. След # малко ще ползваме и масиви, също нещо непосилно за sh. y=$(youtube-dl --get-id -a oti) echo "$y" > "oti2" # Това е бавната операция по вземане на индефикаторите. Те се # записват в променлива на средата, която веднага в следващия ред # наливам във временния документ oti2. Налага ми се да записвам # променливите във временни документи, защото непрекъснато скачам # от едно пакетно изпълнение към друго. Това ще го разясня към # края, защо е така, но съм го писал и в темата. #https://askubuntu.com/questions/62492/how-can-i-change-the-date-modified-created-of-a-file touch -d "$(date -R -r oti)" oti2 # Touch е команда, която служи за промяна времената на # документите. Тук я ползвам в оригиналното ѝ значение като казвам # oti2 да придобие времето за промяна на oti. По този начин в # условието на 17-и ред [ oti -nt oti2 ] разбирам дали oti е бил # променен и се налага oti2 отново да бъде налят. Страничния ефект # на touch е, че създава нови документи. Парадоксално, това е # много по-използваната му функция. #Тук също ще създаде oti2, ако не съществува. Но би трябвало #предния ред да го е създал. Ако нещо между тези две инструкции #изтрие oti2, тук ще получим първата си катастрофа. Ето, какво #значи да плаваш в непознати земи. В програмирането винаги е така. fi # Край на условието [ oti -nt oti2 ].# Ако условието не е изпълнено, то ще мина през това за под секунда. echo "Check..." # Следва нова бавна операция и ново побутване на потребителя, стига да наблюдава случващото се. while read -r l;do # Тази магия значи, че ще се чете обикновен текст от документ и # всеки ред ще бъде присвояван на променливата $l (от line или на # български − ред). Както си забелязал, във философията на Юникс # е да се пести. Всичко което не може да се сведе до една буква, # се свежда до две, а ако не може до три. Трябва да сме ефективни # и да мислим за ресурсите. При бързи професори и изобилие от # памет лесно се забравя, но все пак трябва да се стараем. # До края на цикъла Докато ще се извършват действия върху тази # променлива. Всяка врътка ще е върху следващия ред. echo "$l e super"; # Ето тук открих, че Докато между врътките ми яде буква. Слагането # на съобщения в кода е лесният и удобен начин да се прави това, # което споменатия от Спец. strace прави за транслиран код. Когато # имаме интерактивно изпълнение сме благословени. Същото би # трябвало да е и за Смоку. Макар там във версия три да влязоха # едни езикови конструкции, които са много тежки. Идеята за # структури от данни като масиви и вектори е безкрайно по-проста # от структури като класове и обекти. Мен те ме отказаха от # програмирането. Разбира се, ако си като да речем Ремо и пишеш # някакви чудовищни системи като примерно Sales Forge, то без тях # не може. Но, ако нещото е само няколко хиляди реда, то такива # чудовищни структури от данни само пречат и внасят неразбиране, # какво точно се прави. Затова за Смоку от версия три може и да не # е вече вярно. Там съобщенията биха били безсмислени, ако се # ползват обекти. Затова са измислени едни системи за изпитване, # като са разделени на класове. Например най-популярните класове # са точкови и непрекъснати. if [ -f *"$l.mkv" ]; then # Тук проверявам дали съществува обикновен документ наречен # *име.mkv. Звездичката и въпросителния знак (както със # сигурност знаеш) са специален клас знаци наречени # заместващи. Ydl именува изтеглените клипове с име, което # съдържа заглавието на клипа, както е в тубата, дефис, # идентификатора му и разширение. Това не може да се предугади # с --get-name, защото Ydl на свой ред сменя част от знаците в # заглавието, които смята за специални. Такъв например е # наклонена черта (/). Схемите за именуване на Ydl подлежат на # промяна, но подразбиращите се, ми харесват. Например, ако # теглиш всички налични формати, Ydl е достатъчно умен, за да # сложи в заглавията им и тази информация. Изобщо Ydl е един # много мощен и добре измислен инструмент от вида „швейцарско # ножче“. echo "Matroska: OK" # Това е единственото безсмислено съобщение. Сложено е, защото # Bash не позволява да не се прави нищо при изпълнено условие # Ако. А нямаме обръщане на логиката (!), когато проверяваме # за наличие на документ. Логиката, която се развива надолу е # следната: първо се тегли звука, ако той е изтеглен, се тегли # картинката, ако са изтеглени и двете, тогава с ffmpg се # съединяват. Ако вече имаме направен mkv, то работата е # свършена и трябва да минем на следващия ред от oti2. else if [ -f *"$l.mp4" ]; then # Тук навлизаме в условието, ако не е свършена работата на # обратно. Проверяваме дали картинката е потеглена. Винаги # тегля mp4, за да не стават обърквания. И без това винаги # е по-малък от webm при еднакви показатели. Тук системата # за именуване на Ydl би била полезна, но все пак така се # усложняват излишно нещата. Трябва човек да се придържа # към по-простите решения, доколкото е възможно. far[0]="*$l.mp4" # Тук се започва наливането на масива (този е едномерен, # неименован пак за удобство). При изтеглен mp4, значи е # време за съединяване. Първия елемент е името на # въпросния mp4. if [ -f *"$l.m4a" ]; then far[5]="m4a" # Както казах звука може да е webm или m4a, затова # проверяваме, кое от двете се е свалило. За нас Ydl е # външен инструмент и няма друг начин да научим, какво # е изтеглил. Присвояваме на шести елемент това # име. Защо точно шести, след малко. else far[5]="webm" fi echo "Convert..." # След като вече имаме имената на двата медийни документа, # вече може да пристъпим към съединяването им. Тази задача # за ffmpeg е бърза на професори от последните двадесет # години. Но все пак е нашата крайна цел и е добре да я # отбележим. Затова, въпреки, че задачата е бърза, а и # ffmpeg e приказлив като жена, ние даваме съобщение за # предстоящото ѝ изпълнение. far[1]=$(echo ${far[0]}) far[4]=${far[1]:0:-3} # Първия ред е поради особености на Bash. Не можем да # използваме директно първия елемент, защото Bash няма да # ни преобразува звездичката. Има второ важно познание за # Bash, освен, че не е език за програмиране. А второто # произлиза от първото. То е, че не трябва да мислим Bash # за по-умен, от колкото е. Той е мъж, а не жена. Не може # да прави по две неща едновременно. Трябва да му се # подават ясни инструкции, еднозначни и по най-много едно # нещо наведнъж. В това си качество прилича на Асемблер. # Втория ред ни казва да направим подниз от низ. Странното # заклинание значи, че махаме последните три букви # (mp4). Тях ще сменим с нашите разширения. Тук става ясно # защо този елемент е пети, а преди малко използвахме # шести. Запазваме втори, трети и четвърти за истинските # имена. Втория вече го съставихме на предния ред. Остават # трети и четвърти. Вадене на подниз с този синтаксис в # по-стари версии на Bash не беше възможно и тогава # трябваше да ползваме малко математика. Да изчисляваме # дължината на името и т.н. far[2]=${far[4]}${far[5]} far[6]="mkv" far[3]=${far[4]}${far[6]} ffmpeg -i "${far[1]}" -i "${far[2]}" -c:v copy -c:a copy -strict experimental "${far[3]}" # НАЙ-накрая се стига и до самото съединяване, след като # сме си сглобили имената. Новото тук на по-горните # редове отнасящи се към трети и четвърти елемент. Тези # заклинания са просто сливане на низове. d=$(date -R -r "${far[1]}") touch -d "$d" "${far[3]}" # Тук правим нещо, което вече сме правили. Сменяме датата # на промяна на туко що произведения контейнер Матрьошка с # датата на изтеглените потоци. Това е нещо, което и самия # Ydl също прави. Слага датата на качване в тубата. Също е # нещо, което през годините съществуване на Ydl много ме е # дразнило, защото прави ls -rt безполезен. Но пък те # знаят, какво правят. Така се запазва поредност. Затова # го правя и аз. Ydl няма как да му се препише вина, ако # клиповете не са качвани в поредност, а разбъркано според # странични причини. # Тук по-горния ред е отново, защото Bash е мъж. Не може # да прави две неща едновременно, затова ни се налага да # ползваме променлива. Излишно е да казвам, че d е # съкращение от „дата“(date). # Забравих да го спомена по-нагоре, но синтаксиса $( ) е # нова форма на все още поддържания и по-кратък, но не # толкова отличителен ``. Това значи, че създаваме нова # обвивка, в която изпълняваме нещо и го връщаме на # майчиния процес. Ако забелязваш управлението на масиви # се извършва по същата технология, затова Bash се # обърква. Стават детски процес на детски процес. Той не # може да работи толкова надълбоко. rm "${far[1]}" "${far[2]}" # Изтриваме вече ненужните звук и видео. Добрия погромист # кърти, чисти и извозва боклука след себе си. Не остава # отпадъци след като е свършил. Питай ме защо не ползвам # Усхадуя! Тук имаме риск, ако не са се събрали добре # документите по някаква причина, то да повторите бавния # процес по тегленето. Но това е по-малко вероятно и # по-добре да сте си поринали. Ако е писано пак да чакате # с часове, ще чакате, няма де да ходите. Бърза е само # работата за другите, които желаят резултатите. За този, # който я прави е толкова, колкото е. else # Тук сме научили, че все още нямаме mp4, следователно # трябва да си го потеглим. По принцип променливата за тип # на документа за теглене ($ft) е ненужна, но ще я # използваме пак, когато искаме да разберем, какво ще # теглим. Тук може да сложим и друга променлива и след # това вместо два пъти (или три според случая) да извикаме # само веднъж --get-filename, но както коментирах, това би # направило кода много сложен и още по-чуплив от сега. ft="597/160/133" if [ -f *"$l.m4a" ]; then # Проверяваме имаме ли *идентификатор.m4a. Ако вече е # наличен, ще теглим mp4. Тук особеното е, че Ydl ни # позволява да създадем текстова база от данни с вече # изтеглени неща, да не се теглят отново. Използваме # тази чудесна възможност, едва след като ще теглим # картинката, защото тази база е проста и не ни дава # възможност да теглим нещо в различни формати. Което # може да се счита за нейно предимство. Това е # единственото в този код, което нямаше да ни достави # -f 17/36, докато съществуваше. Забравих да кажа, че # разделителя наклонена черта означава избор, като се # тегли първия наличен. Сиреч това е логическо # Ако. Логическото И е запетайка. yar[1]="youtube-dl --download-archive ito -f "$ft" $l &" # Защо отново сглобяваме масиви, ще уточним след малко. elif [ -f *"$l.webm" ]; then # Казахме, че звука може да е webm, освен m4a. Ако # нямаме m4a не е задължително да не сме го изтеглили # в webm. Webm e с по-голям приоритет във възможните # формати, а нашата логика тече на обратно. Първо # проверихме за mkv, после за mp4 и накрая за # звука. Ако и това не мине, значи нямаме дори звук и # ще теглим и него. yar[1]="youtube-dl --download-archive ito -f "$ft" $l &" # Имаме звук със сигурност, значи е време за # картинката. Тук имаме „суха“(DRY) ситуация с горната # проверка, но няма как. Може да се изнесе на # променлива и да не сме сухи, но усложняваме кода и # предизвикваме съдбата да влезе в ролята на # разгорещен негър. По-добре да сме сухи. if [ -f *"$l.m4a."* ]; then rm *"$l.m4a."* fi # Докато сме теглили е възможно да сме започнали с m4a, но вече да е наличен webm. #Това е начина на работа на тубата. Първо предоставя #m4a, след време прекодира и във webm, но не се знае, #кога ще го направи. Твърде често се случва по време #на теглене. Тубата те надушва, че теглиш m4a и бърза #да ти даде webm. Ако го правиш достатъчно бавно, то #той ще те изпревари. А точно това се случва при бавна #връзка. Ако канала и видеото са непопулярни, то може #и никога да не се прекодират, но Гългъл надушат ли #те, веднага се правят на отзивчиви. Тогава имаш едно #пропиляно време и едни разхвърляни остатъци по диска #във формата на *.part и *.ytdl, a са възможни, и #други. Печалбата е, че ако клипа е достатъчно кратък, #то може да изпревариш тубата и да спестиш време, #защото m4a е по-малък по размер, ако не е формат #140. „Риск печели, риск губи“ с Кръстьо Вапцаров. else # Тук стигаме, ако се окаже, че нямаме никой от # търсените формати. Значи трябва да теглим # звука. Защото винаги първо теглим звука, а това е # последното разклонение на логиката ни, когато сме # достигнали: Тогава. ft="599/600/249/250/139/251/140" yar[1]="youtube-dl -f "$ft" $l &" echo "tralala 3 $l" # Това съм си правил някакви изпитания, които са # изостанали. При крайния код не би съществувало. fi # Изхода от конструкцията Ако. if [ -f "$l" ]; then f=$(cat $l) else f=$(youtube-dl --get-filename -f $ft $l) echo "$f" > $l touch "$f.part" # Тук използваме страничното действие на touch, ако # няма *.part да го създаде без съдържание. Ако # съществува, нищо няма да направи. Но на този етап # ние нямаме *.part, а наличието му е жизнено важно за # хака, който ще направим след няколко реда. Логиката # ни върви обратно. Целта е последна, начина за # достигане е пръв. Това е основата на всяко # порномиране. fi # Тази особена конструкция Ако е отново хак с цел # намаляване загубата на време. Как ще се казва бъдещия # документ е отново една много бавна операция, вършена от # външна система, която може и да надвиши пет минути. За # целта минимизираме извикването Ydl. Отново ще запишем # тази информация във временен документ, защото съвсем # скоро ще стане ясно, че се лашкаме между обвивки и си # прехвърляме топката, а ние искаме между тези действия, # тази информация да е достъпна. Както е забелязал Мейк, # името на временния документ ще е идентификатора на # нужното ни видео. Това име ще го ползваме при # сглобяването след малко, за да спестим мъничко # време. Защо? След малко. yar[0]='for i in `seq 1 20`;do if [ -f "'$f'.part" ]; then ' yar[2]=' sleep 200 && pkill -9 youtube-dl; else rm $0 "'$l'" && ./for & exit ;fi ;done' # Завършваме сглобяването на масива. Става ясно, защо # преди малко попълвахме втория му елемент, а не # първия. Това, което правим е нов цикъл. В темата вече # споменах, че за Bash e невъзможно да завърти цикъл в # цикъл, защото това значи внучеста обвивка, което е # невъзможно действие. Единствения друг начин е с goto, но # то в Bash не е налично. Има привнесени решения по # мрежата, но това усложнява кода, сиреч прави го още # по-чуплив. Не е възможно да контролираш средата на # изпълнение, затова всеки ред код е потенциална # катастрофа. Трябва кода да е възможно най-малко. # Със заклинанието от първия ред, казваме, че ще въртим # двадесет пъти. Помниш, че `` означава изпълнение в # подобвивка. Сиреч този код ни казва дай ми: 1, 2, 3 # ... ,20. # Тук е и хака за спестяване на време. Възможно е да # теглим кратко клипче (грубо под час, час и нещо). Тогава # си вкарваме условие, че ако няма наличен # *идентификатор.разширение.part, то значи е потеглен и не # щем повече да въртим и чакаме по 3 мин. и 20 сек. на # врътка. # Използваме факта, че Ydl по подразбиране си създава # *.part за всичко, което тегли в същия каталог, в който # се изпълнява. Като чудесен инструмент, той ни позволява # настройка на това поведение. Може да налива направо в # окончателния документ или пък временния документ да е с # друго разположение, а не работния каталог. За нашия # случай обаче подразбиращото поведение е # предпочитано. Затова Ydl е чудесен. Винаги # подразбиращото поведение е най-доброто, но ни дава да # настоим всичко по наше предпочитание и нужда. # Както казах, налага ни се да убиваме Ydl, защото той # блокира често и оставаме без нищо в ръцете. Ако # скоростта ни беше бърза, то нямаше да се налага да # въртим между започване, чакане, убиване, отново (хе-хе, # нещо като REPL), но тогава нямаше и да се налага да # пишем наш код, защото Ydl може да съединява потоци # (стига да не са webm за звук), като сам извиква # ffmpeg. FFmpeg има широко приложение в Ydl. Не е само за # това. Без FFmpeg, Ydl не би успял да направи и 10% от # нещата, които прави. # На втория ред, след като цикъла от врътки е приключил, # връщаме топката във for (сиреч този код), за да прецени, # какво е успяло да се изтегли. # Сигурно го знаеш, но специалната променлива $0 означава # името на документа, който изпълняваме. Сиреч с rm $0 # изриваме боклука, който сме създали. echo ${yar[0]}${yar[1]}${yar[2]} > for2 # Наливаме съставения низ в нов временен документ наречен # for2. Не го споменах преди, но съм сигурен, че # знаеш. Все пак ще спомена. Знака по-голямо (great than # или >) значи, че изхода от изпълнението на команда ще се # запише в документ, а не на стандартния изход (демек # обвивката). Ако са два, ще бъде добавяне. Ако не # съществува, ще се създаде. Обаче ние не искаме да # добавяме. Ако все още съществува по някаква причина (а # не би трябвало), ние заличаваме съдържанието # му. По-голямо е наш отчаян опит да контролираме # неконтрилируема среда. Това е причината и за сетен път # го казвам, всеки код, който прави какво да е, трябва да # е максимално кратък и да се изпълнява максимално бързо, # за да намаляваме доколкото е възможно рисковете на # обкръжението ни, а те по никакъв начин не зависят от # нас. echo "Download..." # Следва най-бавната задача по потегляне на нещо, какво да # е, та е редно да го съобщим на потребителя, въпреки, че # самия Ydl е предостатъчно приказлив. sh for2 & echo "bibi $l" exit # Изпълняваме туко що създадения от нас for2. За да # избегнем усложняване в кода (съответно възможни # катастрофи), не сме го чесали с chmod +x, а директно го # подаваме на sh. Кода вътре е най-простия и краткия # възможен, затова е по силите и на обикновения sh. # С exit спираме по-нататъшно изпълнение. На този етап то # вече не е необходимо. Прехвърлили сме работата на # друг. Онова „bibi“ e било проверка, какво ме проваля и # не би съществувало в окончателния вариант на кода. fi fi done < oti2# Свършили са всички редове в oti2 и излизаме благополучно от# Докато. Идеята на по-малко е логично да е обратната на по-голямо,# което вече обсъдихме преди малко. rm oti2# Почистваме. echo "Done!"#Казваме на потребителя да си отдъхне. Всъщност го лъжем. Той те първа#ще види, какви сме ги свършили и изобщо има ли резултат. exit# Казваме на обвивката да се самоубие без грешка. По принцип не е# необходимо. Bash така или иначе ще излезе от изпълнение след и# последния ред на документа, ама ей тъй за добре свършена# работа. Мърлявщината не е качество, което е за поощрение.
Навигация
[0] Списък на темите