1. Т.е. мога още при инсталирането да добавя всички USE флагове, които искам, а не след всеки пакет да редактирам make.conf? И това няма да се отрази негативно върху производителността, функционалността и стабилността на системата?

2. Тежки приложения няма да ползвам на нетбука, най-много да гледам 1080п филм на някой телевизор, но това ще е рядко. Разглеждах директориите и забелязах, че 64 битовите библиотеки са около 300 МБ, което беше около 10-15 % от общия обем на инсталацията.

3. Първия път като се опитах да адаптирам малко ядрото, запазих промените не в .config, а в друг файл и се оказа после, че ги няма. И затова си мисля, че ако ги запазя в .config (както си трябва), промените ще си останат, дори когато използвам genkernel --menuconfig all. Прав ли съм?

Четох някъде, че генкернел всъщност е скрипт и най-сигурно ще е да разгледам този скрипт за да съм сигурен за името на конфигурационния файл, който се използва от genkernel. Идеята ми е да си улесня задачата и хем да мога да конфигурирам ядрото, хем да използвам genkernel за останалите процедури, които май не са много сложни.

Това са официалните огледала на GENTOO
http://www.gentoo.org/main/en/mirrors2.xml

Имам няколко въпроса относно GENTOO дистрибуцията:

1. Ако имам зададен примерно dbus USE флаг и инсталирам пакет, който използва този флаг, ще се инсталира ли и dbus пакета като зависимост?
По-добре ли е първо да инсталирам съответния пакет и после до добавям неговите USE флагове ако има такива?

2. Има ли полза и каква от инсталирането на 64 битовата версия на GENTOO на нетбук с 2 GB RAM и 64 битов процесор Atom D525?
В случай, че сложа 32 битовата версия, мога ли да задам за архитектура на процесора CORE2 или ATOM в случай, че се поддържат от компилатора?

3. При използване на genkernel и промяна на настройките на ядрото преди компилирането трябва да задам име на файла ".config" в /usr/src/linux, a не това, което се предлага по подразбиране?