Изпечатай

[vyrgozunqk]

Мда, дълг не е имало до 80-те, защото бай Тошо, като стъпва на власт, 1960 ( приблизително, че ме мързи да преровя за точната дата...) - продава целият ни златен резерв на русия и с парите покрива всичките ни външни дългове, които са били огромни...
Дефакто следващите 10 години, българите работят нон-стоп да възстановят златото в БНБ и след това за себе си... Но без външни дългове!
После от 83-та нататък бай Тошо, почва да го обръща на социал-капитализъм, по китайски пример...

Демек може да обвинявате директно Горбачов и Европейският съюз, който започва да изолира България, както и други страни от соц блока, които не са били привърженици на Тошовата политика...

В крайна сметка 1991 г. идват китайците и ни предлагат да изкупят целият ни външен дълг, при условие, че станем техен сателит и разпространител на стоки в Европа, и приемем техният политически модел, като тогава им отказваме... ( това се знае от малцина...)

[Златко]

Точно за такъв тип теми вчера народа мрънка и ти няма няколко часа след това пусна. Виках да се засрамим и поне месец да не пишем.

Ами както изтъкнах по-рано, никой не е длъжен не само да пише, но дори и да чете темата.На който му е интересно, нека да пише. Нали това е свободата в крайна сметка?

Всички в темата сравняват икономическото положение сега и тогава.

Не само. Мен повече ме интересува социалното положение сега и тогава. Имам предвид идеали, демографска картина, сигурност, перспективи за бъдещето, образование и последно, но не по значение - ниво на свобода (икономическа и политическа).

[laskov]

Преди имаше много гугутки (Велики Преслав). Накъдето и да погледнеш, ще видиш поне две, отнякъде се чуваше специфичния звук, който издават при кацане, а сутрин се събуждах с тяхното "гугу-у-счук". След това те изчезнаха (В. Преслав и Варна) и дълги години ги нямаше. Дали заради наличието на радиация от Чернобил, или поради липсата на демокрация, или пък (ако бях по-романтичен, можеше да си помисля, че) ги бях обидил с нещо...
Преди 2-3 години (Варна) забелязах, че са започнали да се връщат, а сега отново се събуждам с тяхното пеене.

Извън темата: Днес ще предам за рециклиране един работещ Компак с процесор Intel Pentium-Pro.

[go_fire]

Демографската картина е каквато си я направиш. Викат сега има много цигани. Но това е естествен резултат. Когато са дошли на власт, циганите са били едно чергарско племе и са били около 15 000 по преброявания. Твърде е възможно поне половината заради чергарството да не са били проброени. Комунягте ги карат да отседнат. Това неминуемо води взрив в раждаемостта.

Така, когато падат от власт са минали половин милион. Вече гонят милион, а съвсем скоро ще са два. Нашата задача преди да си идем е да ги цивилизоваме. Комунягите се опитаха и имаха известни успехи. Ние обаче в демократично време напълно ги изпуснахме. Трябва с много бързи темпове да наваксаме, защото иначе ще оставим след себе си една язва в Европа.

Никой не мисли по този въпрос. А това е най-важната ни мисия. Това е последната задача, която трябва да свършим.

Относно демографията на основното ни население, вече е казано всичко хилядокртно. Бялата раса бивайки господстваща влиза в спиралата на остаряване. Ние тук имаме допълнителен фактор, който натяга въпросната спирала. Просто жените ни са с разградена ценностна система. Превърнали са се в проститутки. Отказват да раждат с мотива, че искали повече пари. Това е мислене на проститутка.

Всяка морално разложена нация е залязвала и умирала. Същото ще се случи и с нашата. По принцип ще се случи с бялата раса, но малко по-късно. Бялата раса все още има шанса да избере едно достойно бъдеще. За нас вече всичко е загубено, но не е въпрос, по който бива да жалим. Ние поживяхме достатъчно, дадохме на света достатъчно. Време е да отстъпим.

Сигурността е опасна игра. Всяко едно общество трябва да прецени точно колко сигурност иска. Защото сигурността е точно обратното на свободата. Колкото повече от едното, толкова по-малко от другото. Гледам бялата раса се увлича в сигурността. Това неминуемо ще доведе диктатура. По-точно тя вече е факт на много места. И у нас почти сме стигнали до нея.

Идеали. Идеали в днешно време няма. Ще платим за което. Вече писах.

Перспективи за бъдещето. Човека на XXI век е един  много щастлив човек. Като никога в историята той има избора, какво да е неговото бъдеще. Има го дори в такива страни като КНДР, Куба и Виетнам. Да в последните е много по-трудно, но дори там е възможно, стига да поиска човек. А какво остава при нас презадоволените галеници на западната цивилизация.

Виж на онова време перспективи нямаше. На някакъв твърде случаен принцип (освен ако не си дете на активен борец, дори децата на партизаните нямаха такива изгоди) хващаш някаква професия в ранна, почти детска възраст. Влизаш в коловоза и си така до пенсия. Никаква свобода на духа, никакви изгледи за развитие. Ти си някакъв шибан робот.

Образование. Тогава като, че ли беше по-добро на пръв поглед. Но то беше елитарно такова. Ние получавахме широка култура, но непрактична. Все едно обучаваха някакви синове на благородници дето цял живот ще си клатят мъдете, а не пролетариат. Смея да твърдя, че това доста обърка ценностната ни система. Ние взехме да сме мислим за нещо друго, от това, което сме. Това е твърде видно днес като резултат.

Свободата икономическа и политическа е просто несравнима. Тогава нямаше никаква, нито най-малко, сега преяждаме с нея до степен на анархия. Определено сегашният вариант много повече ми харесва.
 

Ласков изразяваш се много метафорично. Но истината е друга гледайки практичният резултат. Преди имаше бюджет за хранене на птици. Цели тонове зърно се разпиляваха всеки ден по площадите на градове и села. Имаше назначени хора да го вършат. После храненето им спря, с това спря за някакъв период и земеделието, и популацията им рязко намаля. Отделно, че и хората ги избиваха за храна или просто като вредители. Но гълъбът е много приспособим, също като чайката. Намериха си някакво равновесно положение и вече ги чувам дори в момента.

Изглежда като една много интересна съпоставка с нас хората, но за съжаление ние не сме птици и от много, много столетия за нас природните закони не важат. Ние се движим по човешкият закон. Човека победи във войната да е независим и това е най-голямото ни достижение.

[Златко]

Определено сегашният вариант много повече ми харесва.

Аз пък, ако трябва да избирам между тези две злини, квазисоциализма (щото онова не беше социализъм) и квазикапитализма (щото това не е капитализъм), мисля че бих предпочел първата.  Surprise! 

Естествено, най-добре е да излезе от тая фалшива дилема посредством други варианти. 

[go_fire]

Дай предложение, така и така си търкаме копчетата на клавиатурата.


Сега като си помисля, не бих слагал квази пред определенията. Онова си беше социализъм, защото е единственият социализъм, който сме виждали. Не знаем със сигурност някакъв друг социализъм дали е възможен. А и тоя дето го видяхме, изглежда е нежизнеспособен. Това сегашното е пазарна икономика и има разлика от капитализма, макар да е негово отроче. Но масово хората не правят разлика между тях и затова също не бих сложил квази отпред. Иначе си е съвсем наред и не виждам никакъв проблем с него. Функционира просто перфектно.

Виж може би има страна, чието устроиство може да бъде наречено квазисоцио-капиталиситческо. Даже е задължително да ѝ турим тоя етикет. Защото има в себе си две несъвместими системи, паралелно. И двете обаче не приличат на това, което се разбира за тях в останалият свят. Разбира се говоря за КНР.

[v13]

Както се казваше преди време, съм от обикновено работническо семейство. По времето на социализма със стандартни заплати на родителите ми за плащането на тока на никого не му дремеше, хладилника беше винаги пълен и всеки ядеше каквото поиска, храната беше здравословна, предимно българска и без всичките тези днешни химии, ходеше се на море, ходеше се без проблем в Русия и дори на екскурзии в някой европейски страни.
Хората работеха и живееха като хора.
До 4-5 клас където успях да ида ходих и колкото спомени ми останаха от тогава толкоз. Става въпрос за море, и чести пътувания до Русия, екскурзия до Унгария, Чехия, Румъния. През онези години за пръв и последен път съм летял и на самолет.
Завърших училище и комунизма вече таман си отиваше. Станах студент а родителите ми едвам успяваха да ме издържат, особено в последните години от студентството. С купчина лишения успяха да ми платят едни шофьорски курсове. Започна да работя, от една работа на друга, стандарта на живот лош, заплатата мизерна и стига само за основните нужди. Станах на 28 живея с родителите в панелката, ожених се. Сватбата беше скромна а парите за нея събрани с много лишения и усилия. Жената имаше една панелка наследена от социализма, понеже жилището беше в по-голям град от този, в който сме ние я продадохме за добра цена и купихме същата панелка в моя град. С остатъка от парите я ремонтирахме съвсем леко и направихме основното обзавеждане. Такива екстри като сватбено пътешествие и подобни не. После всекидневна борба с живота никакви почивки и развлечения защото няма пари. Детето расте и за него има много разходи, сега вече е и ученик. На 37 години успях да си купя кола на 20 години и имам кредит и заем на обща стойност 1300 лева. Колата карам само когато има пари за бензин. Морето и пътуването извън България е някакъв мираж. Сега съм на 38 години и нищо не съм видял от живота освен това, което беше като ученик. От януари съм безработен, до края на зимата сме стояли на студено, жилището има нужда от купчина ремонти, и колата има нужда от ремонт, искам за зимата да си купя печка на дърва ама няма пари за нея. Преди един месец се наложи да продам скътано злато та да си платя данъка за жилището колата и гражданската. Да ти ЕБА живота, той половината мина и като семейство нищо не сме видели и на нищо не сме се порадвали. Само всекидневна борба за оцеляване.
Свободата е утопия, не се лъжете, че сега сме били свободни, това съвсем не е така.
И да искам социализъм дреме ми дали ще ме пускат извън България, искам да живея като нормален човек с парите от заплатата си в България и да се радвам на живото а не да оцелявам. Не искам много, мога да се радвам и на малкото но да съм на топло и да не мисля как да си платя сметките и дали ще има пари за ядене.

[Златко]

Дай предложение, така и така си търкаме копчетата на клавиатурата.

За всички не мога да говоря, но тъй като съм непоправим утопист, смятам да основа „Първа частна социалистическа република". 

А това за „квазитата", точно квазита са си. Ти правилно писа, че социализЪма си беше вид монархия (олигархия, ако трябва да сме точни. Разликата е в броя на управляващите лица). Да, точно така.
Сегашното пък е... без коментар, v13 добре го е описал.

За по-ясно изложение по въпроса на социализмите, предлагам за гледане това видео. 

[go_fire]

v13 направил си моята грешка. И аз като теб се върнах да живея в родният град.

Стандартът в София обаче е различен. Виждам го всеки ден като си говоря със състудентите. Интернет ни дава възможност да си другаруваме и до днес. Преди се е ходило на море, планина, СССР, Румъния и Чехословакия. Сега се ходи на море, планина, Турция, Гърция и Чехия. Определено мисля, че Гърция е по-добра дестинация от Румъния.

Стандарта на днешният софиянец (такъв с образование и перспективи) е не по-лош от живота на масовият българин от преди десети. Даже имайки предвид новите възможности, стандарта е по-добър. Е да не е за всички. Ама кой ни е бил по главите да сме местни патриоти?

Псувам се всеки ден за тази грешка, но тя е непоправима вече за мен. И спрях да се псувам. От друга страна спечелих. Живота извън София е много по-малко интензивен. Има някакво спокойствие. За петнадесет минути пеш стигам до работа през градската градина.

Работата е на центъра, а аз живея в краен квартал. Хем бързо стигам, хем по-здравословно, хем удоволствие. Естествено работя за някакви абсолютно смешни пари. Така е от месец. Преди това две години безработен. Бил съм безработен и преди няколко пъти. Безработицата докарва страшен стрес.

Но борбата си е борба и трябва да я водим. Единствено не трябва да забравяме, че сме хора. Защото последното е пагубно.

Иначе за храната дето била естествена. Ами да така е. Но тя пак щеше да стане боклук. Просто това, което уважаемият Дежурен нарече трета индустриална революция, у нас закъсня. Закъсня като всичко друго. Но пак щеше да дойде. И в КНР ядат ГМ ориз и какви ли не боклуци.


Забравих да напиша нещо. Оскъдицата действа възпитателно. Като гледам фимчетата на Фреско за изобилието и примирам. Защото това е пагубно. Води до разсипия. Помня много добре как хората просто оставаха чешмите да текат или всички крушки да светят, дори да не са в съответното помещение. Аз си гася монитора и телевизора от копчето, защото дори режима готовност харчи ток.

Помня как се разваляше храна в хладилника. Хладилниците бяха толкова натъпкани, че хората просто забравяха какво има вътре. И почваха да се глезят — не ми се яде това, не ми се яде онова. Миризмата на развалено беше естествената за хладилниците, защото дори беше трудно да се открие какво точно се е развалило. В последните 10 години ми се е разваляла храна веднъж. Бях заминал за два дни и станал токов удар, бушона се вдигнал. И понеже беше лято, храната се бе развалила.

[v13]

Просто няма как цяла България да се изнесе в София. А и както ти go_fire пишеш провинциалният град си има ред предимства и удобства, които големия град не предлага. Не съжалявам, че съм си останал в родния град.
Образован човек съм и имам ред умения, които мога да предложа на даден работодател. За мен като човек със семейство като претегля всички разходи свързани с неудобствата на живот в София стигам до извод, че дохода ми в семейството трябва да бъде не по малко от 3000 лева на месец, че да мога да кажа, че живея като преди от гледна точка на финанси. Но удобството и екстрите на родния град ги губя завинаги а те не са маловажни. Една никак не маловажна екстра е примерно помощта на родителите особено, когато имаш малко дете.
Не са много хората в България, които взимат такива заплати, че да живеят стойностно а тези които ги взимат плащат твърде висока цена от живота си за нея. Има и един такъв момент, дали от работа ти остава време да се радваш на парите които изкарваш и дали имаш здраве за това. Защото в повечето случаи цената на високата заплата е точно личното време и здравето.
Общо взето е много малък процента от хората в цяла България, които могат да се похвалят, че живеят нормално.
Между другото в много европейски държави вече се обсъждат ред социалистически идеи.
Иначе да социализма е имал и ред проблеми но те са били следствие на това, че на онова време просто хората които са го въвели още не са били дорасли за това.

[stealth01]

Всички в темата сравняват икономическото положение сега и тогава.

Не само. Мен повече ме интересува социалното положение сега и тогава. Имам предвид идеали, демографска картина, сигурност, перспективи за бъдещето, образование и последно, но не по значение - ниво на свобода (икономическа и политическа).

разлики от преди и сега почти няма
за обикновеният човек всичко си е същото - ходи да работи за някакви пари, има за ядене, пие си ракията и гледа телевизия. може да попцува малко, но само за да е в тон с околните. за обикновеният човек, който няма пряк досег с държавата, е без значение кой е отгоре и каква политика се води. дори някои криво разбират патриотизма и слагат равенство между родина и държава...
но ако човек е активен по някакъв начин в обществото, било икономически или социално, то ще се сблъска с държавата и ще разбере, че това нещо отгоре не работи, както би трябвало, има си кусури и не би било зле да се попроменят нещата...
единственото нещо, което се е променило са проблемите... да, може би сега имаме мааалко повече свобода (по-скоро свободия), но ограничения винаги си е имало и ще ги има и за напред под една или друга форма.
а бирата вече минава пастьоризация (което няма нищо общо с държавата, а си е технологичен процес) и не е нужно да гледаш във всяка бутилка дали няма парцали

[Златко]

Това за струпването на хората в големите градове е грешка. Има си и положителни страни, не е като да няма, но отрицателните май са повече.

[go_fire]

Съгласен. Живота в  столицата идва на голяма цена. И аз не исках да я плащам, избрах уж сигурността. Ама се оказа уж. Проблема с децата е голям. Знам какво беше вчера. Денят работен, всичко е спешно и половината свят се е сетил,  че иска нещо от теб, работиш до дори по-късно отколкото по принцип, а точно в тоя натоварен ден, учениците решили да не учат. Мамка му и МОН,  никак,  ама никак не мисли за родителите.

И сега тая седмица е просто кошмар. Почти няма да се учи през нея и ще се чудя, какво да си правя хубосниците. Нямам капка идея. Горкичката им майка, защото пак тя ще го отнесе. Аз се измъквам, че при частника няма варианти.

Иначе ако не бях тук, наистина нямаше да ползвам помощ на родителското тяло. Ако ги нямаше тях нямаше да вкуся домат или месо. Нямаше да пия истинско вино и ракия. Но за себе си реших да спра с тази практика на родителската помощ.

Не може да съм станал на сто години и да разчитам на тях. На †Великден ни дадоха агнешко, перашки и козунак. Вдигнах мега скандал на жената, че ги е приела и не ги погледнах дори. Това ми е първият †Великден без козунак и перашки. Ако смятат да дават нещо на децата, да го дават докато са там. От тях повече нищо не ща. Ако имат нужда от услуги и помощ винаги, но не желая нищо от тях.

[v13]

go_fire, ако изнемогват а продължават да ти дават това онова те разбирам. не трябва обаче с грубости и скандали. просто може да поговориш с тях и да им обясниш доводите си.
Ако просто искаш да демонстрираш самостоятелност, те няма да я разберат. Родителите инстинктивно помагат на децата си с каквото могат докато могат.
Казваш, че и ти си родител, помисли си какъв ли ще бъдеш ти, когато имаш внуци? 
И на нас, често са ни предлагали разни подаръци за празници и ние сме били на твоето положение и не сме искали да приемем особено в случаи когато знаем каква цена са платили, за да ни дадат това или онова.
В такива моменти просто им казваме, "много благодарим но сега вие имате много повече нужда от това". Иначе когато родителите са материално добре за тях е радост да помогнат с каквото могат или да подарят нещо за празник, в такива случаи по-добре да приемем колкото и независими да сме, това ги прави много щастливи. Нека не ги лишаваме от тези малки моменти на радост.

[gat3way]

Мисля че по времето на НДСВ, беше най-добре. Причината е че бях в ранните си 20 и не ми пукаше за нищо. Искам си обратно тези безгрижни времена. На следващите избори ще гласувам за НДСВ ако още ги има.