А министъра, дори да е квалифициран, ще се провали поради много проста причина. В почти цялата държавна администрация са герберски калинки. Знае, не знае, сложен е на поста си и това е. Там, да изпълнява нареждането на някой отгоре. За нищо друго не е там. Поставен в зависимост и поради това послушен. С малко по-голяма заплатка. Затова я има тази поговорка: цар дава, пъдар не. Жал ми е за хората, които ще са министри сега. Дори да искат да си вършат работата, дори да са квалифицирани, реалната власт е в ГЕРБ. Там, където колелцата на машината се въртят, са техни хора. Местната власт също. Една камара кметове на ГЕРБ. Те още са на власт, дори да изгубиха изборите.
Засега не искам да влизам в подробности, но не отдавна се запознах с герберски кмет, който с чисто сърце бих гласувал за него, стига да бях жител на общината му. Това му е трети кметски мандат. Старая се винаги да подхождам непредубедено към хората. Но в този случай не успях. От съвсем малкото, което знаех за този човек (и името му не знаех), си казвах — к~ъв е тоя? Ами няма такова нещо. Точно за десет минути, вече ме беше спечелил. А още не беше започнал разговора си с мен.
За сметка на това желая да ви разкажа за един видински кмет. Срещнах го за пръв (и последен) път много години преди да стане кмет. Бях студент втори курс и имах да пиша курсова работа. Това беше голям проблем. Към '99 год. Видин беше на най-ниската си точка на бедност. Неотдавна бяха закрили най-големия завод, а от три индустриални зони, работиха общо две предприятия. Едното от тях беше немска собственост. Дългогодишен директор му беше бъдещия кмет. Понастоящем е покойник.
Майка ми от някакъв предишен живот познаваше този човек. Не съм сигурен и не съм питал, дали е по комсомолска линия. Мисля, че едва ли е по партиина. Майка ми непрестанно имаше проблеми с партията, защото нейната майка ходеше на църква всеки четвъртък и събота. Не е имало нещо повече от привикване, но все пак си беше проблемно. Както и да е, успя да ми уреди среща с един от големците на града.
Бях удивен. Казвал съм ви, че този град е спрял развитието в мисленето си някъде почти два века преди да падне под турско. А този човек говореше на моя език. Беше абсолютен европеец. Не вярвах на ушите си.
Години по-късно го видях отново, но вече на телевизионния екран. Беше влязъл в общинския съвет. Доброто ми впечатление за него само се затвърждаваше. Последваха нови местни избори, където се кандидатира за кмет. Ако да бях гласувал на тези избори (вече се бях прибрал във Видин) щеше да е извъртане на душата да не дам гласа си за него.
Какво се случи? Изритаха го едва ли не с камъни в края на мандата му. Остана в историята като най-лошия кмет, който някога сме имали. Остави общината с над 50 млн. кредити. Наследихме море от проблеми.
Има го момента, че беше кмет в най-тежкото време — това на голямата, финансова измама на уолстрийтчани. Но родината е имала далеч по-тежки моменти и не толкова отдавна. Той е бил стопански ръководител във времена на хипер-инфлация, най-лошото възможно, което може да се случи на една икономика.
След него за един мандат имаше комуняга. И него го приехме с добро чувство. Беше финансист, беше млад и енергичен. Края на неговия мандат беше белязан от изтипосване по Нова на кокошарската му корупция.
А след него… отново гербер. ГЕРБ фалира общината и се върна само четири години по-късно.
Така, че никога не знаеш човек кога ще се издъни много грозно, колкото и добро впечатление да е оставил първоначално.
=*=
Говорил съм го много пъти. Една държава не трябва да е ефективна. Не трябва да е оптимизирана. Не трябва да е работеща. Не говоря за РБългария. Това е всеобщ принцип. Една държава не представлява нищо различно от една тиранична структура. Тя е иснтрумент на тероризъм в най-чист вид. Разликата днес е единствено, че не се бесят хора по улиците и не ни бият с пръчка. Но това е. Държавата има единствена цел и задача да мачка, трови, малтретира и безчинства над поданиците си.
Ето ви го КНР. Китайците имат най-ефективната държава в света. Купил си си бира — намаляме ти рейтинга. Не си отстъпил мястото си в градския транспорт — пак. После не можеш да получиш назначение. Не можеш да вземеш кредит. Губиш право да напускаш някаква територия. Може да не ти разрешат дори да се ожениш.
И другото нещо. Държавата освен олицетворение на диктатура е също така социална организация. Това винаги е било вярно, но е особено вярно от Маркс насам. Вътре има хора, които просто не биха оцелели минута в частния сектор. Те са негодни за каквото и да е. Нали съвсем скоро си говорихме за родата на Байдън и компания? Ами за всички служители е така.
Нямаме какво да правим с такава огромна маса хора, които представляват половината и повече от половината население на всяка една страна. По-добре е да са заети в някаква администрация и да взимат някаква заплата. Хем ще си попълват времето, хем няма много да тежат на останалите.
Автор
Тема: Започна се... (Прочетена 193362 пъти)