Вижда се ясно, че нещата не вървят към увеличаване на свободата, с увеличаване на "демокрацята", законността и реда по света. Във всякакъв аспект от живота ни. Става точно обратното. Тази мултифункционалност не е добра. Ако може всичко да се набута в едно нещо. Спомням си легендарното приложение за запис на медия Nero. Беше записвачка. После започнаха да му добавят разни допълнителни неща и сега вече сигурно и кафето може да ти направи рано сутрин. Не понасям такива неща. Подхода който го е имало преди време в Линукс и се надявам тази философия да се запази, а иначе, малки програмки, които правят едно нещо, но го правят, както трябва, според мен трябва да се прилага навсякъде и за всичко. Където е възможно. Ако ще говориш, говори. Не ти трябва нищо повече от слушалка. Ако ти трябва по-голям дисплей, с възможности за преглед и редакция на документи, сърфиране и прочее, има достатъчно добри и удобни по размер таблето-неща ( заради малкия дисплей не мога да си позволя да ги нарека таблети ) и тураш само една карта, която да е само за пренос на данни и това е. А сега какво става? Ако говориш повече, си принуден да вадиш цяла тухла от джоба си ( има разбира се и хендсфри-та, но тогава няма да можеш да си покажеш телефона на околните
), на която като и светне дисплея, като се пуснат да работят ония ми ти програми дето събират инфо, кой, защо, кога, къде, от къде, от какво, на какво, в колко часа, ти се обажда и батерията се източва за нула време. Колко остава за разговорите?
Преди доста време един пич беше говорил в TED.com за това, как повечето избор, намалява радостта и щастието ни. Причината е проста. Когато можем да избираме от толкова мнего неща, разбира се избираме едно, но преди това губим доста време, за да решим кое точно. Заигравката идва след това. Винаги сме "нещастни", ако това е думата, заради избора си, защото почти винаги си мислим, че е могло да изберем и нещо по-добро. Не зная, каква точно е връзката с това, което ще кажа сега, но като си помислих за него и се сетих и за това видео. Какви бяха телефоните преди време? Указател, смс-и, настройки - елементарни и основни, часовник с будилник и о, Боже, таймер. Също календар, понякога беше екстра и общо взето това беше. Една от причините, които ме отблъскват в момента от това, да си купя смартфон е тази, че като му светнеш дисплея и започваш да прелистваш десетките приложения, които идват само с телефона и ставаш разноглед. По-дяволите, не искам да губя време, за да си намеря браузъра или каквото и да е. А относно тези браузъри...
Нали имаше нещо наречено WAP? Нещо измислено, заради малките дисплеи, бавната връзка, нещо, което да става за телефони. Сега кой прави wap страници? Изобщо пишат ли се такива? Или само се променят стиловете на основната и всичко ти се сервира, както за нормален браузър? С рекламните флаш банери, видео, снимки и графики едва ли не в пълен размер...
Сигурно повечето приложения могат да се трият. Сигурно могат да се групират. Сигурно можеш да си ги достъпваш и по някакъв бърз и по-кратък път, но аджеба, кому е нужно това? И, ако това е отгоре, какво ли е отдолу, зад интерфейса. Не ми се ще и да си представям дори. И всичко това работи, стартирало е процеси и смуче енергия. Изпадал съм в ситуация, да си гледам десктопа на компютъра и да гледам, и да гледам и да видя, каквото ми трябва след половин или цяла минута. Икони, икони, и още и.....
[:човече, на което му излиза пара от ушите:] Сега десктопа ми е чист. Това е първото нещо, което правя, когато инсталирам система за мое ползване. Да разкарам всичко. Сетивата и без това са ни предостатъчно претоварени. Не ми се говори повече, мога да откарам така двайсетина страници. С две думи, развитието на технологийте е хубаво нещо, защото предполагат да ни спестяват повече време, да ни помагат да вършим по-бързо нещата, но кои неща.... приоритетите малко се губят. Оказва се в момента, че не само не ни пестят време, ами ни отнемат. То няма цена.