« Отговор #142 -: Oct 22, 2021, 18:48 »
Цял ден се чудя по сутрешната новина дето сте видели хора по опашки.
Като цяло съм разочарован. Тия хора до вчера твърдо не са искали, но днес се пречупват. Жена ми, която по принцип си мрънка, както всяка половинка, вчера ми вдигна скандал, че казах спокойно, че няма да си купувам хляб, ако ме задължат. И работата е точно там. Никой никаква жертва не ще да прави, а ако ще направи жертва, тя ще е с убежденията му. Но с битието не.
От друга страна, живота непрекъснато ме учи, че не мога да съм твърд по нито един въпрос. Всеки път, когато съм твърдо убеден, че ще направя или няма да направя нещо, съдбата намира начин да ми го сложи отзад и аз в крайна сметка да го направя или да не го направя по някаква съвсем несвързана причина, която никога не съм подозирал.
Всъщност настоящата ми работа е едно от тези неща, които казвах, че никога не ще сторя. Мога само да предполагам, как точно се стигна на мен да я предложат и да ми се превиждат някакви неща, които евентуално може и да ги няма. И в крайна сметка го направих, защото името си заложи човек, който макар и да познавам бегло, не бих казал, че бих сторил нещо за или против него. Но, когато този човек заложи честта си без дори да ме попита, колкото и да бягах от това, нямаше, как да не го направя.
Предполагам, че и с ваксините ще стане така.
Много хора са конкретно против тези ваксини. По-малка част са против ваксините изобщо. За мен много пъти съм казвал, че са надлъгване с природата, което все някога трябва да спре, защото никога крайния резултат не може да е в полза на човечеството. Но принципно нямам проблем със съществуванието им, дори съм направил на децата си всички задължителни ваксини.
Всъщност моите деца не съм сигурен дали вярват, че ще бъдат „чипирани“, но определено са настроени против и ги смятат за опасни, също като 4096. И това са си го научили по техни канали в компанията си, Instagram и Youtube.
Но предполагам, че накрая ще бъда принуден от още не знам какво и аз да се боцна. Защото винаги е така. Става това, което не искаш.
Та затова съм тъжен. От една страна, защото, колкото и големи индивидуалисти да сме, ние все пак си оставаме стадо, което е съгласно да бъде подбрано със сопа. И от друга, че най-вероятно аз също ще стана част от статистиката.
ПББ имат една много известна песен за дървото. Тая песен е създадена да ни надъхва, но ние знаем, че дървото винаги се оказва повалено от бурята, колкото и голямо коренище да има, колкото и да е старо. То стърчи, а всичко, което стърчи, винаги бива повалено. Ако бурята случайно не успее, ще дойде човека с резачката, ще го натовари на ТИР-а и ще го изнесе в Гурция. Например. Или ще го изядат термитите. Или ще има суша. Или кой знае какво. Но дървото винаги свършва повалено.