Изпечатай

[Gruntz]

Цитат (nov_chovek @ Окт. 16 2007,09:27)

Моя фаворит  е шоколад "Koleff" - осемдесет и няколко процента какао - най-черния български шоколад, който съм ял. Правят го повече за износ, няма го във всички магазини - но в Метро и Кауфланд го има със сигурност '>

Знам го този шоколад. Преди си купувах такъв от Кауфланд. Но сега си вземам един, който е за кулинарни цели, но аз го ям ... отново натурален, само дето е 50%  '>

[breakout]

Милка обикновен, Милкинис или с ягодов пълнеж ако не ми стигат стотинките Нестле.

[ivak]

Lindt са престъпници срещу човечеството и трябва да бъдат изправени пред трибунала в Хага!

Тяхна е вината за поне 50% от моето затлъстяване. Вече гледам да съм на отсрещния тротоар, когато минавам покрай техните магазини.

[paranoid]

Може би е в мен или в другите, но аз не откривам никаква разлика между Своге и Милка  

Така, че винаги гледам да спонсорирам българската иконоика и избирам българското (особено когато качеството е еднакво). Но все пак любимия си остава: "Кума Лиса"  '>

[GattaNegra]

Кума Лиса има вкус на фъстъци и е мега гаден ? !
И... тая гадост още ли се произвежда !?
Айде патриотизъм ама чак пък ...

[edmon]

само ЛЗ(обикновен) преди да ида да поиграа футбол ...
кефи ме атмосферата му
хахаахах
иначе не ям шоколад ... оставям да има повече за децата и жените.

[Nikolavp]

Цитат (edmon @ Окт. 17 2007,13:12)

само ЛЗ(обикновен) преди да ида да поиграа футбол ... кефи ме атмосферата му хахаахах иначе не ям шоколад ... оставям да има повече за децата и жените.

//offtopic:
Колко са бе бате ?  

Обичам тоя класическия своге и тоя милката обаче не е лош. И да има разлика аз я усещам, а за Кума Лиса - май само тя е сладка от целия шоколад  '>

[bulg]

Примерен код

"Сладкото е постоянна съставна част на синдрома „горкото дете", тьй като в рамките на нашата социализация почти всички сме били утешавани или награждавани със сладки неща. Така „сладкото" е за повечето от нас доказан утешител или награда с „разтворима" енергия, която ни внушава, че всичко е наред, докато в деиствителност нашето положение е толкова безутешно, колкото и преди. Очевидно нашето предпочитание към сладкото е не само въпрос на наследственост, нещо, което са ни предали нашите космати предци, които подобно на всички примати особено много обичат сладките, богати на енергия плодове, а и средство, с което биваме контролирани и сами се държим под контрол в света на всекидневието. Това е напълно в интереса на воладорес и може да се каже, че в метафората за кокошарника захарта представлява един вид концентриран фураж, с който, от една страна, биваме угоявани, и който, от друга страна, има качеството да ни прави зависими и да се грижи да оставаме в рамките на нормите или поне винаги да се връщаме в сферата на тяхното влияние. Може би това е пълното послание на известната поговорка: „Дай на маймуната захар!" Карлос Кастанеда