« Отговор #14 -: Jul 14, 2008, 23:25 »
Ами при паравиртуализацията нямаш пълна хардуерна виртуализация, демек виртуалната операционна система не може директно да работи с хардуера, има си някакъв интерфейс между хипервайзора и системата-гост по който минават заявките за хардуерни ресурси. Това означава, че виртуалната система-гост трябва да е наясно с този интерфейс и чисто практически това означава, че ядрото й трябва да е специално пачнато за целта.
При пълната (в xen света - HVM) виртуализация, виртуалната система няма идея дали е виртуализирана или не, тя директно си комуникира с хардуера, но някой се грижи тези комуникации да бъдат прихванати и обработени като хората.
По принцип, паравиртуализацията е по-бърза, дори и да има хардуер, подържащ виртуализация (vmx ли как се водеше там).
Удобството при хардуерната виртуализация е че можеш да имаш различни виртуализирани операционни системи, дори да им емулираш някаква различна архитектура (както например qemu може да ти емулира ARM архитектура върху x86 платформа).
За KVM не знам и много искам да се образовам по въпроса, още повече че редхат мислят в близко бъдеще да го развиват за сметка на xen.
Vmware е хубаво нещо, красиво и удобно, но честно казано в последно време не мога да разбера какво може да прави повече от xen - и последният си има live миграция, подържа shared storage (LUN-ове спокойно си се експорт-ват като block devices за паравиртуализираните системи, дори и тези дето ги създава multipath-a), работи относително бързо, има един хубав virt-manager и т.н. Аз имам опит предимно с qemu и xen, но от любопитство съм си играл с vmware вкъщи. Между другото, откакто citrix се сдобиха с xensource пуснаха едно нещо наречено Xenserver, което за жалост е платено (има trial версия). Последното е xen-базирано и УЖАСНО много напомня на vmware. На сайта им има едно филмче, иначе никога не съм си играл с него.