« Отговор #6 -: Apr 24, 2023, 11:45 »
Не е необходимо да е върху нещо.
Чувал си, предполагам казано с насмешка и подигравка, как някои източни монаси се съсредоточават в камъче или нещо друго толкова обикновено и насочват цялото си внимание към него с часове.
Това не е възможно без преди това да медитираш. Или иначе казано, да освободиш, пречистиш и очистиш съзнанието и ума си.
Медитацията е спиране на диалога.
Когато кажеш камък, ума ти веднага вади някаква картинка. Или няколко. Веднага тръгват въпросите, ма какъв цвят и текстура, голям или малък, гладък или не, заровен в земята, покрит от водата в реката или където и да е, как пасва на ръката. Всякакви неща свързани с камък, които е в състояние да извади ума ни и които са толкова обикновени и тривиални, че не си даваме сметка, как всичко това преминава за част от секундата през съзнанието ни, но ние дори не го и забелязваме, а продължаваме да си мислим нашите си неща. Този диалог. Свързан с всичко, което сме научили и което съзнанието ни е готово да подаде на мига, щом само някоя мисъл или нещо чуто премине през съзнанието. Можеш да го наречеш и още да спреш да мислиш. Много хора се питат, това дали изобщо е възможно. Искаме или не, ума си работи. Медитацията е спиране на този диалог. На ума със сетивата и на ума със самия него.
Представи си вселена, в която си само ти и няма нищо друго. Не познаваш нищо, не знаеш нищо, защото няма какво да знаеш, не си виждал нищо, за което после да мислиш. Имаш само себе си и единственото ти познание е за теб самия. И това е единственото нещо, за което си способен да мислиш - не познаваш нищо друго. Представи си, по какъв начин ще е оформено съзнанието ти при това положение. Мислите ти. В един момент стигаш до там разбира се, че се познаваш толкова добре, че спираш да мислиш. Щом се появи някакво усещане в тялото ти, съзнанието ти веднага ти подава всичко нужно, свързано с това усещане. Ума ти толкова е освободен от всякакъв шум, че винаги можеш да съсредоточиш съзнането си върху някоя част от тяхоло си и да я изследваш с пълния си умствен и съзнателен капацитет. Понеже няма с кого да говориш, не познаваш речта, не познаваш логическите построения, които идват с нея и мислите ти са необременени от нищо такова и следват пътища и посоки, които ние просто не сме способни да си представим.
И сега си представи, че пред теб се появи камък. Във тази вселена сте вече ти и този камък. Очите ти го виждат, ръката ти се пресяга и го усещаш колко е грапав, тежък, твърд, рони ли се или не. В този момент цялото ти съзнение е на сто процента съсредоточено в този камък. Въпросите те заливат като лавина, сетивата ти подават информация, а необременените ти с нищо друго ум и съзнание, започват търсят отговори на тези въпроси. Вече ни си само ти във вселената, но още и този камък и създаваш връзка помежду ви. Изграждаш я.
За такова съсредоточаване в камъче говорят с насмешка повечето хора, когато им кажеш будистки монах.
Но както се опитах да обясня, такова съсредоточаване не е възможно без преди това да си изчистил съзнанието си от мисли и да си спрял диалога. Да останат само усещанията ти, без обаче да са свързани със съзнанието и ума ти. Който, ако ги получи, веднага ще започне диалог и мислите ще потекат. Появява се шум в системата един вид. В такъв момент ти си същество. Същетвуваш и това е всичко. Без мисъл, без намерение, тук и сега. И след това съсредоточаваш целия този потенциял в една точка. Този камък наприимер. При такова всеобхватно съсредоточаване, не мога дори да си представя, какво разбиране може човек да постигне за обекта на вниманието си.
Въпросните монаси преди да насочат вниманието си към камъчето пред себе си, медитират. Взирането в камъка не е с цел, да постигнат нирвана, извисеност някаква, сливане с бог или нещо друго такова или пък разбиране тайните на вселената. Това е просто практика, която веднъж усъвършенствана, дава в ръцете на човек може би най-мощният инструмент, който можеш да си представиш. Нищо чудно, че постигат неща, на които ние просто можем само чудим и да се питаме, тези човеци ли са и от този свят ли са...
Та това е медитацията - спиране на шума в системата. Не е върху нещо. След ния, можеш вече да съсредоточиш внианието си върху това нещо. Но с напълно различни мащаби. Вниманието ти не е отклонявано от странични шумове и такива в ума ти. Задал си посока на мислите си, която е ясно изтеглена в съзнанието ти и твърдо установена и неизменна като релсов път, по който да се движиш и да не се отклоняваш. Сетивата ти работят, но до съзнанието ти достига само това, което е в пряка връзка с целта ти и всичко останало е извън строго определените рамки, които си очертал.
По-работоспособен си, по-производителен, постигаш повече резултати и за по-кратки срокове.
Можеш да приемеш медитацията като подготовка и привеждане на системите в оптимален режим. След това само задаваш посоката и целта. Колкото повече освободиш ума си от шума, толкова по-концентриран и отдаден ще си след това. Това е като да премахнеш изцяло или частично теглото и изобщо масата на един двигател и товара му, както и тринето на частите. Цялата енергия на двигателя ще бъде изразходвана единствно за движението. Скоростта и ускорението ще бъдат умопомрачителни.
Не зная, дали е възможно това да се постигне на сто процента. Но колкото и да е, ще издигне след това способностите и потенциала ти на по-високо ниво. Сещам се за филма "Луси" със Скарлет Йохансон.
Предполагам, че Карлос Кастанеда би нарекъл такова съсредоточаване воля.
Та, добра практика е да се отделя по малко време за медитация. А с практиката....
Автор
Тема: Физика и метафизика (плюс малко за ИИ/AI) (Прочетена 5560 пъти)