« -: Jun 02, 2007, 12:50 »
Здравейте,
В момента се чувствам много объркан и затова предварително се извинявам, ако думите ми са объркани или звучат странно.
Днес е 2-ри юни. Денят на Ботев. Денят, в който честваме една велика кауза за свободна и независима България. Денят, в който трябва да се спрем за 2 минути, в което време вият сирени, и да си спомним за многобройните загинали, благодарение на които нас сега ни има... А на днешния 2-ри юни... за много хора сякаш е като всеки друг ден. Аз работя на Дондуков. Излязох на терасата в 12 часа, за да чуя сирените и да си спомня за онова велико дело. И за мое най-голямо учудване, в диапазона от Дондуков, който виждам през терасата, не видях нито един спрял се човек, нито една спряна кола... Дори тролеите летяха, сякаш живота ще свърши, ако спрат за 2 минути. Да беше някоя пуста улица, за да си помисля, че един-двамата случайни минувачи са някакви келеши, които 5 пари не дават дори за себе си, но не - това се случи на Дондуков, една от най-оживените улици в София. Какво се случи, драги сънародници? Забравихте ли вече това, на което дължите съществуването си? Имам някакви спомени, че миналата година видях спрели хора. Защо тази година не видях? Моля ви, кажете че вие сте спрели! Че въпреки PVC дограмите, които може да са попречили на някой да чуе сирените, сте се сетили да излезете навън в 12 часа и да отдадете почит. Много ще се радвам, ако това, което видях, се е случило само на Дондуков и само на тази част от него, която виждах (около моста Чавдар). Дайте ми надежда, че българите все още помним каузата България. Дайте ми надежда, че има хора, които се прекланят пред тези свети неща, защото в противен случай ще рухнем, както рухва сграда, на която сме махнали основите. Моля всеки, за който България и нейните минало, настояще и бъдеще не са безразлични, който не се срамува, а напротив, с гордост изрича думите България и българско, да напише в поста си "Аз съм българин и обичам България!". Покажете, че знаете, че това са много важни неща. А ако не го знаете - осъзнайте го, защото иначе не ни чака нищо добро.
Аз съм българин и обичам България!
А другата година, сирените отново ще завият...