Отностно пак за черните дупки...
Бъркате маса със плътност. Ако слънцето изведнъж стане черна дупка, няма да привлече земята ей-така . Защо? Просто: масата не възниква от нищото... нашата малка нещастна планетка ще стане ледена топка обикаляща около същия гравитационен център, разбира се ако преди това не е изхвърлена от ексползията или просто не се "разкачи" и забегне в нищото.
ами наречени са черни дупки защото поглъщат светлината. За да привлечеш обратно фотона, който си излъчил си е нужна бая гравитация, по-голяма от тази на която и да е светеща звезда.
Много бъркаш. На светлина от ядрото на нашата малка-не-можеща-да-стане-черна-дупка звезда и са необходими милиони години за да излезе на вън. Е, не поради голямото гравитационно привличане, а поради голямата плътност. Но нека да не забравяме, че гравитацията отслабва много бързо когато говорим за пространство ( един вид изтича ). Когато, обаче имаме обект с много голяма плътност, се получава една специална точка( BTW, Wikipedia е лайжко четиво... ):
http://en.wikipedia.org/wiki/Black_hole#SingularityУмните хора казват, че това е точка където простраството става безкрайно... много. Затова има разлка дали говорим за маса или за маса+плътност. Аз не съм физик, но много хора казват, че веднъж преминът хоризонтът, не следва че трябва да се размажеш в нещо твърдо... Точно напротив. Пред потенциалния "пътешественик" би се разкрила нещо като нова вселена, защото черната дупка би направила безкрайно голяма извивка в пространството. Проблемът както са го описали ( пак в пустото Wiki ) e следният:
Потенциалния "пътешественик" въпреки, че минал хоризонтът все пак ще е много далеч от тялото на чената дупка, но ще бъде разкъсан, или поне разтеглен от гравитацията, както луната поражда "разтягане" под формата на приливни вълни на нашата планета.
И те така...