Въпроса е в мирогледа и начина за възприемане и тълкуване на света.
При мен има нещо постоянно и базово и около него се изгражда всичко останало, обаче докато аз не съм склонен да правя никакви компромиси с базата, напълно приемам (и го правя) да променям мнението си за надстройката според фактите. Случва се постоянно.
Румба, винаги е опирало до това.
Това е за всички хора, не е само за теб. Затова никога няма да се разберем. Всеки от нас е завършена личност. Изградил е своя поглед към себе си и света.
Ето ти типичен пример с теб. Казвам ти, не знам, кой е Юнг, нито, какво е казал. Още в следващото си мнение, коментирайки 4 КБ, казваш – Юнг се потвърди. Какво и защо на Юнг се е потвърдило, не казваш.
Дълбоко в себе си, без да познавам Юнг, съм убеден, че говори глупости. А съм убеден в това, защото психоанализата е наука от деветнадесетия век, а съм
предразположен невярващо към всички нови науки. Коучинг, моучинг, не мога да ги изброя.
Науки, които са в бебешката си възраст, не могат да ми обяснят света. Една сериозна наука като Физиката, която е на хиляди години и винаги е следвала човечеството в неговото развитие, дори тя не успява. Прави качествени опити в това отношение, но това са само мисловни опити без емпирично потвърждение. Просто на този етап, така ни изглежда.
=*=
Всеки е различен и сега ще ти го демонстрирам. С Ремотех, Джет и Йордан почти винаги сме на едно мнение по темите 42.
Мисля си, че това е защото е общо разбирането ни, че свободата е най-голямата ценност.
Но ние сме различни хора и се различаваме един от друг.
Ето например Наката в тази тема преди една страница се изказа за китайския модел. Той е за свободата на личността, но няма против държавата като „гарант на братството“ сиреч солидарността. В друго мнение, което отговарях на друг (Вектормен), аз казах, че насилствената солидарност, не е добро.
Сиреч аз не вярвам изобщо в идеята за държава. Наскоро от Стил разбрах, че това, което разбирам като идеален модел се наричало: минхаризъм.
Или пък с Джет. С него също имам разлики. Например той изобщо не вярва на руснаците. Според мен, ако им се даде свобода, то те могат да постигнат големи неща. Но смятам, че винаги ще има някой Путин, както винаги до сега е имало.
Остави блядките. Или основната ни разлика. Той силно вярва в собствеността като гарант за развитието. Като по-млад и аз вярвах в това. После лека-полека видях (за себе си), че материята е нещо преходно. Не е вечно и неприкосновено, както пише в конституцията ни (и всяка модерна конституция).
Днес имаш нещо, но утре го нямаш. Дали сам ще го съсипеш, дали друг, дали дори държавата, все някога материята изчезва. В днешния свят това е особено вярно.
Някога не е било и материята е изглеждала вечна. В моя град има крепост на две хиляди години, която още си стои, днес като паметник. Но тя няма много общо, с това, което е била в началото. И дори днес, въпреки, че не е обграждана и воювано срещу нея, просто би рухнала, ако не се грижеха за нея и не я поддържаха.
Ето ще ти сложа и трета (за щастие) разлика с Джет от последното му мнение. Тъй като той силно вярва в свободата (както и аз), то той не може да си представи култура без свобода. Но света е свободен (и не целия) от едва 50-60 години, а тук нямаме още 30. Нима досега не е имало култура?
Той дава за пример естрадните певици. Ами като ги сравня с актуалните в момента: Гери-Никол, Преслава, Сузанита, Галена, Тита? Ами не мога да ги сравня. При ония жени имаше музика. Те умееха да пеят. Изглеждаха добре, твърде добре. Сегашните не приличат на нищо. Едвам няколко тона успяват да докарат. А музиката, която им е за фон е просто някакъв шум от произволни звуци, които е невъзможно да бъдат изсвирени.
Това е характеристиката не просто на родната ни музика, ами на световната.
Светлин Русев може да е всякакъв боклук. Може стила му да ми е бил винаги крайно неприятен. Но тоя човек изографиса църква. Кой днес изографисва църкви???
Пък и нека си признаем. Творец от дори ниския ранг на Русев си е цяло щастие да се роди на такава малка територия. Да дори тук е имало много по-големи, Майстора, Злато Бояджиев, Нерон. Но дори след тях не всичко е било затрито. А днес как е?
В модерното изобразително изкуство имаме представители. Повечето работят навън. Някои от тях дори не искат да са се раждали българи (Кристо). Но в класическата школа, нямаме нищо.
Противно на джетовото разбиране, висока култура може да се развива в жестока диктатура. И това е така, защото света почти не е живял в нещо друго (освен сега), но е имало.
Това на което е рожба свободата е – изобилието. Никога не е имало толкова много в толкова различни стилове при това едновременно. Говоря за каквото и да било, не само музика и картини.
Това е истинското достижение на свободата.
А защо култура се развива при тирания?
Рей мисля, че вече знаеш отговора, който ще ти дам. Това е защото човешкия дух винаги се е стремял към свобода. Това е вярно дори за ретроградните ни бивши и настоящи комунисти. Те самите са осъществили не един, а два демократични прехода у нас за по-малко от век.
Без свобода, човешката душа е обречена.
Автор
Тема: Изчезва ли капитализмът? (Прочетена 53689 пъти)