« Отговор #704 -: Jan 11, 2022, 10:50 »
Плановете за Велика Албания са отдавна на масата, но поне засега не изглеждат осъществими. А, ако двете държави са в ЕС, ще станат напълно неосъществими и няма да има смисъл да се правят. Косово е по-заплетения случай и още дълго ще е язва на Балканския полуостров. И то без да слагаме в сметката, че има подобни язви в Босна и Хърватия.
Македония е почти напълно дебългаризирана (ако не броим около сто хиляди нейни граждани), но това не е проблем на териториалната ни цялост, защото нашите, местни македонци не са сепаратисти, а смятат себе си за неразделна част от българския народ. Имам много приятели сред тях. ОМО Илинден е простотия и не събира никаква подкрепа. Но определено беше грешка да бъде забранена.
Което ме подсети за онзи простак Каракачанов. Отново изпълзя от нейде. Щял референдум да прави. Хубаво, аз съм много голям застъпник на референдумите. Но, какво точно ще пита на него?
И все говори, че разделителната линия е 1945-та година. Не е. Годината е точно тази от заглавието на ОМО (20 юли 1903). До този момент с македонците сме едно за добро или лошо (според мен второто). Там ги изоставяме, те губят съкрушително и тръгват по свой път. Вярно е, че в следващите десетилетия той не ги отдалечава много от отечеството, но все пак вече е в различна посока. Имат друго битие, а не нашето.
Всъщност при нашето нахлуване в Македония на върха на немските щикове, тя вече е загубена безвъзвратно наполовина (отдавна е станала част от Гърция и жестоко прочиствана), а в другата половина (малко повече), в която ние нахлуваме, вече съществуват зрели процеси на дебългаризация, макар далеч по-слаби от тези заповядани от Сталин.
И тук един принос на Живков. Това е онзи, същия селски хитрец, който половината ни сънародници ненавиждат, къде с основание, къде не чак толкова. Той спира същото да се случва на българска територия с гениалната стратегия за шестнадесетта република.
По тези въпроси се мълчи, но съм ви казвал и друг път. Имам роднини македонци и те бяха жертва на възродителен процес в края на четиридесетте. Тези неща са се случвали и тук. Комунягите са ги били емнали.
=*=
Проблема с избирателните списъци има поне от деветдесетте. На почти всеки избор се повдига тази тема. Даже въпросния автор не е особено компетентен. Тези увеличения и намаления, върху които се чуди, са във връзка с местните избори, в които не участват „чужденците“.
Ако проверите официалните данни на НСИ (има ги по медиите също), преброили са общо пет милиона и нещо, и предполагат (от къде?!?), че не са преброили милион и нещо.
Нали разбирате, какво ви казвам? Българите в България с все бабичките, бебетата, кучетата и мачките са пет милиона. Хайде и висше. Но в никакъв случай не са над шест, а силно подозирам, че не бяха над шест и на предното преброяване.
Всеки друг, който смята себе си за българин, не е тук. По този въпрос са възможни само спекулации. Няма от къде да се вземат точни данни. Говори се за от милион до три.
Вярвам, че повече от три милиона са избягали, но прорукуването за три милиона навън е доста оптимистично. Защо? Не всеки от тях остава българин. Нещо повече, децата им почти сигурно не остават българи.
Нали помните Атанасов? Онзи Атанасов. Джон. Той е точно така. Баща му е от Габрово и се е преселил в Съединените щати. Джон почти цял живот не знае нищо за България. Та да дойде акад. Сендов и това име да му направи впечатление, че звучи много българско, та да започне да рови.
