Изпечатай

[nov_chovek]

Напоследък си мисля за емиграция? Не съм удоволетворен от живота (в София). Има пари, но има и много стрес, никакъв личен живот, малко уважение и поносимо изразена злоба.

Нямам техническо образование, но отбирам от Линукс - ставам за помощник на администратор примерно. Доколко според вас наши непрофесионалисти (но ентусиасти) в Линукс сферата биха се реализирали (макар и бавно) в чужбина. Няко от Вас има ли опит в това?

Сега говорих с един американец, който работи в ИТ фирма. Той ми каза че само с ПХП, Апачи и МайЕСКЮЕЛ няма да мина. ТРябва поне , Питон или Пърл. Търсели доста Джава и .НЕТ.

Незнам. Алтернативата иначе е неквалифицирана работна ръка - да правя хамбургери в Макдоналдс смексиканците. '>

Очаквам Вашите мнения '>

[thc]

Цитат

Напоследък си мисля за емиграция? Не съм удоволетворен от живота (в София). Има пари, но има и много стрес, никакъв личен живот, малко уважение и поносимо изразена злоба.

С това съм съгласен, и аз често си мисля за емиграция и прелиствам обявите за работа в чужбина когато нещата за които говориш ми дойдат в повече.
Но след като ми поотмине първоначалния афект си мисля че никъде няма да се чуствам така добре както в България. Имах възможността да прекарам известно време в чужбина и макар и за кратко, България ми залипсва съвсем осезаемо. Т.е. нищо лошо не искам да кажа, въпроса е какъв човек си - дали живееш за да работиш или работиш за да живееш?
Ако искате да се отдадете на работа която харесвате и да ви оценят-навън възможностите са с пъти повече и по добри.
Аз лично предпочитам  да остана тук и да работя за да живея както ми харесва, а това  навън без близките и приятелите не може да стане. Също знам че по-развитите от нас общества са били в подобно на нас положение, но преди доста години. Вярвам, че от нас зависи да направим България привлекателна и желана страна за тези под нас, каквато е Англия например в момента за нас. Но за това ще трябва време и желание, колко точно не знам.
Знам само че от както сме се освободили от турското робство и комунизма се опитваме да вървим напред, но все се намира кой да ни подложи крак..

[nov_chovek]

Добре де,

аз тук вземам в България прилични пари. Но за каква сметка са ми? Личния ми живот се свежда до 3-4 часа, 2 от които прекарвам в автобусите. Гърчат в работата, няма спокойствие. Мисля си че в чужбина ще мога да си позволя съите неща както и тук, но с разликата, ще мога да си тръгна на време, без да ме гледат на криво изпод вежди. Защото тук се е зародил някакъв див експлоататорски капитализъм, даже феодализъм. Работодателя се има за богочовек и нехае за щастието на подчинените си. Мисли си че щастието свършва до превода на заплатата.

И з незнам как така ти тук се чувстваш ок. Как така ще си избираш да работиш, за да живееш. Защото при мен се получава обратното, но по принуда. Уж работя, за да живея... но не ми остава време да живея.....


Едит: Готов съм да работя за по-малко пари, но докато  работя, да не мисля за края на работното време... т.е. това за мен е щастието (в професионално отношение).

[tarator]

nov_chovek,

Няма особена разлика между чужбина и България относно работното време. Не мисля, че и в България е трудно да си намериш работа, при която да си тръгваш навреме.

[d1saster]

Мисля, че точно тези доводи не трябва да са причина за емиграция: "Не съм удоволетворен от живота (в София). Има пари, но има и много стрес, никакъв личен живот, малко уважение и поносимо изразена злоба."

Аз живея в САЩ, работя със стриктно работно време, но личния си живот го прекарвам най-често у дома. Причината е не че нямам познати и приятели, а че всеки работи по различно време и се засичаме доста рядко. Дори със съпругата си се виждам рядко, понеже и тя работи с различно работно време от моето. Казваш, че се лашкаш в София по автобусите с часове. Ако си в Лос Анжелес пак ще ти се наложи да се лашкаш, но този път в твоята си кола. Аз например понякога пътувам по 40 минути до работа, а друг път 15.

Но аз в България нямах добре платена работа, нямах дори шанс да започна по специалността си (инженер еколог съм) и за това заминах. Ако обаче имах същият стандарт в българия, какъвто имам тук в САЩ (не говоря за същите пари, просто да си позволя същите неща) с удоволствие бих се върнал. Дали ми харесва в САЩ - ДА, семейството ми е до мен, позволявам си екскурзии до красиви места, карам хубави коли, живея в удобна къща, сметките сами си се плащат, не се тревожа за нищо, получавам уважението на колегите.

НО, в България почти никога не съм се прибирал направо у дома (живях в Русе), вървейки по улицата за 1 километър срещаш поне петима познати, сядахме на кафе или биричка. Вечерта отивах дови сам в обичайната кръчма, но после се озовавах с поне 3 различни компании, които ценят и моята компания.

В крайна сметка аз лично съм доволен от емиграцията, но причината за това бяха единствено парите. Не се надявах да се реализирам като специалист тук, но се оказа че и това стана и явно това е била другата причина да емигрирам, която аз не съм знаел.

Не давам съвет защото това е изцяло лична преценка, но трябва всичко да се сложи на кантар преди да се вземе решение. Тук има доста хора, които казват "тъпата Америка", защото се работи, нямаш приятелите с които да се видиш, и те са все хора получили зелени карти и имали добро финансово положение в България.

[dedmin]

Навън ще мечтаеш за свободното време което имаш тук. Там ще трябва тепърва да се доказваш и да работиш много повече от другите. И какво ще правиш със свободното време в чужбина? Нямаш приятели, не познаваш никого! Навсякъде експлоатацията е жестока. Ние сме роби повече от всякога. Навремето баба ми когато и се прияде ябълка, излиза на двора  и си откъсва една, а аз сега трябва да си купувам всичко ...

[tarator]

dedmin,

А какво прави баба ти като и се прияде ябълка през април? :Р Или череши през декември '>

[d1saster]

Цитат (tarator @ Април 10 2007,11:07)

Няма особена разлика между чужбина и България относно работното време. Не мисля, че и в България е трудно да си намериш работа, при която да си тръгваш навреме.

Работната седмица в САЩ за работниците е 40 часа, всичко над това се плаща по 1.5 пъти. Фирмите нямат сметка да задържат работниците си повече от нормалното.

Е, ако си на някаква отговорна позиция, може да се налага да стоиш извън работното си време без допълнително заплащане.

[tarator]

> Работната седмица в САЩ за работниците е 40 часа, всичко над това се
> плаща по 1.5 пъти.

Това не е вярно. Няма закон, който да определя дали и как трябва да се заплаща времето над 40 часа.

Edit: Всъщност такъв закон има, но се отнася само за работниците, на които им се плаща на час.

[kennedy]

София (както и повечето големи градове) е лошо място за живот и добро за работа. Замисли се как искаш да живееш най-напред и след това какво искаш да работиш (ако все още имаш избор и ти стиска да го направиш). Не смятам живота в един по-малък град с по-малка заплата за по-лош от този в столицата с много стрес и много пари.
Един познат който се върна от щатите каза така "Не искам да работа по 6 дена в седмицата или на 2 места за да мога като се пенсионирам да ида на хаваите. Искам да живея сега !" . Хора всякакви приоритети различни. Аз отказах да ходя в софия и за 3-на заплата спрямо тази която получавам в момента и не съжалявам. Приятелите ми, роднините ми са наблизо, центъра, работата, яслата (където водя малката) са на 10-15 път пеша. Заплата стига без да остава много, но аз съм доволен имам свободно време за всичко ...

[nov_chovek]

В България има - Кодекса на труда. Но никой не го спазва, защото казват : "Ако не ти изнася, напускай!". Е тва ако е отношение.

Идеята ми е друга. Че в чужбина ще работя, колкото тук но ще получа няколко неща, които тук немога да получа, а именно:

- финансово спокойствие
- уважение, към възможностите ми
- уважение от колегите
- и др. които ми бяха в главата преди 30 мин в автобуса '>

Kennedy : Четеш ми мислите, приятелю. Дойдох в София, не защото ме привлича, а защото тук мога да понатрупам професионален опит. Сега съм в период, в който преосмислям това дали да се върна в по-малък град или да ходя в чужбина.

d1saster: Така си е, но ти пак говориш за сравнително малък град (Русе).  В София, също не можеш да се видиш с приятелите си на улицата и да пиете бира. Трябва уговаряне, че всеки е в различна част на града, а и трафика... уморени са хората. Това го няма в малкия град. И там са уморени, но е съвсем друго да смениш дрехите и след 5 мин да си в кафенето в квартала, или съседния, примерно.

[kennedy]

Смяташ че:
- финансово спокойствие
- уважение, към възможностите ми
- уважение от колегите
зависят не от теб, а от държавата в която живееш? И че в чужбина ще те абонират към тези работи ?

[nov_chovek]

Kennedy,  не от държавата, а от хората - колеги и работодател. Там уважават труда. Може понякога да експлоатират, но поне плащат. И има избор, ако не те удоволетворява -> търсиш друго място. Тук няма чак такъв избор.

[kennedy]

какво работиш?

[tarator]

nov_chovek,

Go for it! Винаги можеш да се върнеш. Ако не пробваш, независимо успешно или не, ще съжаляваш цял живот.

Аз лично не бих се върнал.