« Отговор #598 -: Mar 09, 2019, 09:36 »
Така е предпазил един бивш военен. Биячите са били македонски бандюги, пияни и са искали да го убият, защото е бил съветник на Борис. Забравих му името. По това време Дънов вече му е бил казал да спре контактите с Борис, защото за Борис е нямало спасение. Влязъл е в съглашение със злото (фашистите). Онзи не го е послушал, защото мислел, че има, с какво още да помогне. В крайна сметка Дънов се оказва прав. Не успява да помогне с нищо. Борис е убит от своите (по заповед на Хитлер). А същия заплаща, като е осъден от народния съд. Между другото това е от малкото случаи, когато някой е осъден без да има и едно доказателство срещу него. Но е осъден на смърт.
Три дни след побоя до смърт се качва на Рила, сякаш нищо не се е случило. Това е едно от малкото явни чудеса, които прави. Друго явно чудо е, че преди да си иде всяка сутрин е изчезвал и след това отново се е появявал. При въпрос на пазачите, къде ходи, обяснява, че посреща изгрева. Никой не е разбирал, как го прави. Стени, зандани, стража не са можели да го спрат.
По принцип е избягвал да прави чудеса, но са известни и други, като това, че няколко пъти е бил на няколко места едновременно.
=*=
Въпроса за прошката е наистина комплексен. Но може да бъде опростен. И то с две думи. Мислим се за богове. Това, че Земята ни е дадена да си правим, каквото си пожелаем, не ни прави богове. Ние не знаем всички закони (включително физичните). Не знаем всички тайни (включително материалните, включително на тази планета). Не знаем нищо. Мислим си, че знаем нещо. И това е така. Но то е толкова малко, че човек като Сократ с право казва, че нищо не знае. И аз всеки път като си помисля, че знам нещо, много бързо ми се напомня, че нищо не знам.
Вярвам, че всеки, често попада в такива ситуации.
Тъй, че ние не можем да възвестим справедливост. Ние не знаем, кое е справедливо. Не го знаем дори в много ясни и явни случаи.
Например ще представя една хипотеза. Имаме човек, които е много греховен. Препишете му, каквото пожелаете. Краде от самотни майки, лъже баби, ощетява всеки по всякакви начини. Един ден банда луди решава да подпали ядрена война. Но същия този негодник не натиска копчето.
Това се е случвало няколко пъти. Има потвърдени поне два случая. Единия е доста известен. Кенеди подведен от своите генерали, без малко да изпепели света. Има още един от СССР в началото на осемдесетте, когато има фалшива тревога, но един редови дежурен запазва хладнокръвие.
Дори само едно велико действие може да изкупи хиляди грешки.
Още по-забавно би било, ако обърнем случката. Ако бабата, която излъгва е била баба на прочутия нигерийски принц. Ако майката, която ограбва е родила следващия Хитлер и това не и позволява да го изучи. Ако е било дошло времето за Армагедон, но той го е спрял.
Разбира се, Армагедон не може да бъде спрян. Божията ярост е справедливост в действие, а Бог е непреодолим. Просто нахвърлям хипотези, колко малко знаем. За атеистите могат да заменят Бог с природните сили.
Извода е, че не можем да възвестим истинска справедливост. Можем някаква „ситуационна“. Но никога няма да имаме пълната картина.
Другото Мейк ми го каза. Влизаме в една спирала на насилие. Аз ти отмъщавам на теб, сина ти има омерта към мен, а внука ми преследва него. И така до свършека на света. Самата Албания е много нагледен пример до какво води прошката. Днес те са пред нас, а много скоро ще им завиждаме.
=*=
Малински, църквата е като съвременната наука. Обрасла е в догми. Няма развитие. Застоя е смърт.
Аз много съм се чудил по един въпрос, който се оказа, че далеч не съм бил единствения. Как попа, който е грешник (че дори папа да е, пак е грешник) може да ми опрощава греховете? Не може. Може само Един. А го може чрез пост и молитва. Дълго и старателно. Него не можем да излъжем поправили сме се или не.
Как става това? Чрез смирение. Най-трудното нещо за съвременника. Аз също не го умея.
Автор
Тема: Съществува ли наистина Тайно световно правителство? (Прочетена 146646 пъти)