Интересно, ако вземат да го подаряват някой (оттук) ще се включи ли...
или сме на принципа ако ще платено да е ама с отворен код да е - Ама колко пък си купиха такова ..от РедХат напр.
най сме на принципа - Това са ми принципите, ако не ви харесват - имам и други
Имало било някога някакъв кибик-комик, дето го бил казал. Казвал се Граучо Маркс и май е бил мексиканец. Вероятно е било много смешно. Но не е за сериозна теза, Човек променящ си ситуационно принципите, няма принципи. Сиреч той е лицемер и търгаш.
И аз като всеки друг мога да отговарям само за себе си.
Много бих искал да мога да плащам за програмно обепечение, но не мога. Дори когато двамата съпрузи работим, едвам връзваме двата края. Странно е да го каже човек със собствен апартамент и две коли, но си е така. Не знам, какво правят хората под наем или с ипотека. Не ми се мисли. А имам много такива авери.
Да не плащам за жилище беше основния довод да се забия в този град. Но и другаде да бях нито работата, нито доходите ми биха били гарантирани. Не знам, как другите взимат ипотеки. Не го разбирам.
Както и да е. Това са битовизми и не питаш това.
Бих искал да плащам, но не мога. Ако да бих плащал, щеше да е за свободно решение. Казваш, колко си купуват РХ? Ами явно си купуват. Защото иначе нямаше да са този гигант, превзел всичко на практика. Макар напоследък да забелязвам, че режат финансирането на някои неща.
Истината е, че без проприетарни решения не може да се мине. Плащаш или не плащаш, винаги удряш в тях. Тия дни си говорехме за WinRAR. Но това е най-малкия пример. Преди време успявах да отдържам да не ползвам
фалш (Macromedia Flash player), но ето днес все още имам unrar-nonfree. Дълги години (до версия 12) ползвах и Опера. Нищо, че Мозила беше налична.
А аз съм домашен потребител. Опре ли се да се изкарват пари, там почти не можеш да ползваш свободни решения. Сега може да се каже, че съвременните SPA, js, cloud глупости са 999,999 ‰ открити решения. Ами това е много хубаво, но не и от гледна точка на крайния потребител/клиент. За него решението е 100% затворено. Може в него да са затворени примерно само петдесетина хиляди реда js, ruby или C#, от десетки милионите редове обща кодова база (само в ядрото са към два милиона реда код), но клиента няма достъп до нито един ред код.
И до този момент съм можел да ползвам решения на М$ безплатно. Чат-пат съм го правил за експерименти. М$ с всяка версия лъжеха, че ще стане невъзможно краденето, а на практика ставаше все по-лесно (в 10 нашия събрат 4096 твърди, че трябва единствено да се променят два реда в два документа) и крадените версии излизаха
преди официалните.
Затова е въпрос на избор. Ако искаш чиста съвест (в случай, че не можеш да си платиш), не ползваш платеното. Аз стигах и по-далеч. До преди десетина години, когато все още можех да си позволя да купувам хардуер, той най-често идваше с така наречения OEM. Моята работа беше да го изтрия и да си сложа Дебиан.
Това е защото вярвах (и все още вярвам!) на приказките, че проприетарщината е задънена улица. Потвържденията са хиляди.
Но дори така, пак трябва да се търси баланс. Защото, какво прави една ОС и ядрото ѝ в частност? Контролира хардуера и прави среда, в която да работят програмите. Ако да бе пълна свобода, никога не бих ползвал Дебиан и производни. Бих ползвал Колибри или друго асемблерско решение. Ама там като има пет програми на кръст и най-доброто е Dillo, какво да правя? Да ида на Haiku? По-добре е, но пак е недоработен и пак половината ми апаратна част няма да движи. А Хайкуто вече е компромис.
Много мисли в тоя дух, които многократно сме си споделяли.