ВНИМАНИЕ: УИНДОФИЛИЯ
http://citkit.ru/articles/487/#commentsДоктор Дарвин (младши)
18 октомври 2007 г.
Приятели!
В Мрежата и извън нейните предели се е разпространила епидемия от опасна болест -- уиндофилия.
Както може да се разбере от нейното име, уиндофилията е болезнено, противоестествено влечение на човека към операционната система Windows. От една страна спада към перверзиите, а от друга -- към инфекциозните болести.
Първите информации за тази болест се появяват в началото на 90-те години, но цялата опасност и сериозност на положението стават ясни много по-късно, когато тя е подробно изучена и са описани нейните признаци, развитие и ход на болестта.
За да се разболее човек от тази болест е необходимо наличието на няколко фактора.
Първият е наличие на много незрял и безкритичен ум. Характерно е, че индивиди с висок коефициент на интелигентност и самостоятелно мислене на практика никога не се разболяват от тази болест.
Вторият е наличие на персонален компютър с инсталирана на него операционна система Windows. Уви, за съжаление, на практика, при купуване на нов компютър, почти винаги той вече е заразен с Windows.
Трети фактор е наличието около индивида на приятели и познати, вече болни от уиндофилия. Това, колкото и да ни е мъчно, също е често явление.
Или казано с други думи, заразени се оказват около 99% от потребителите на персонални компютри.
Първите симптоми на тази болест се появяват, колкото и да е странно, още преди покупката на новия компютър и се състоят в това, че при избора на операционната система, болният лесно се съгласява със съветите на свои познати -- "слагай Windows, няма да сбъркаш". След инсталацията на операционната система идва ред на инсталирането на необходимите приложни програми и в този случай, следвайки съветите на същите си познати, потребителя не търси алтернатива на офисните или музикалните програми, на браузъра (даже знаейки, че тези алтернативни програми по правило са по-добри) и се задоволява с това, че "във Windows така и така си има всичко"). След това, потребителя започва интензивно да купува или копира от познатите си дискове с компютърни игри, музика, филми и порнография.
Скоро започва да се атрофира главния мозък, потребителя свиква всичко да прави с мишка, стигайки понякога до там, да се опитва да извади цигара или да затвори прозореца с нея.
Речта става несвързана, болният трудно формулира мислите си, грамотността му започва да куца. От време на време изкрещява безсмислени фрази от рода на "Linux sux" и "Windows forever". Нарушава се логическото му мислене, в разсъжденията се забелязва видима липса или нарушена причинно-следствена връзка.
По-нататък нещата се влошават още повече. Болният става агресивен, всеки опит да бъде запознат с други, алтернативни на Windows операционни системи -- Linux, Unix, BeOS, Solaris, FreeBSD etc., предизвиква в него пристъпи на бяс.
Нещо повече -- той започва целенасочено да посещава форуми на юниксоидите и да ги оскърбява, използвайки нецензурна реч.
След това се влошава зрението му. Юниксоидите той нарича "червенооки", но не забелязва, даже в огледало, собствените си зачервени очи, развалени от компютърните игри и многочасовото висене в Internet.
Той упорито не забелязва графичните интерфейси и техните инструменти в съвременните Unix и unix-подобни системи и твърди, че при тях всичко се прави изключително в конзола.
Самата конзола предизвиква в него пристъпи на див ужас, при които той крещи. че "нищо не може да се разбере в тази конзола" и изисква наличието на мишка.
Пристрастяването към задължителното използване на мишка предизвиква в тях разновидност на онанизъм, като още по-лоша версия на този онанизъм е практически поголовното пристрастие на уиндофилите към компютърните игри (между другото, трябва да отбележим, че някои от изброените по-горе симптоми -- влошаване на зрението, несвързания говор, агресивността и нарушените мисловни способности, чак до ШИЗОФРЕНИЯТА, лекарите от края на по-миналия век са свързвали с онанизма. Въпреки това, авторът не разполага с данни за наличие на къса и твърда синя козина по дланите на уиндофилите и ще бъде благодарен, ако му бъде предоставена такава информация).
Накрая болният става опасен за обществото. Настъпва промяна в ценностната му система -- от общочовешка, с любов към ближния и уважение към околните, те се сменя с любов към печалбата; първа ценност стават парите и само парите, всичко -- от ценността на предметите до критериите за успех на хората, се измерва с пари. Във всички разговори за безплатното програмно осигуряване, той непременно ще спомене, че "безплатно е само сиренето в капана за мишки" и че е по-добре да си купи операционната система или програмата, но да бъде убеден в техните качества. Между другото, всичко това са само думи и той въпреки това използва безплатни програми (нали така ще му останат повече пари), не забравяйки при удобен случай да облее техните създатели с мръсотия (синдрома на "свинята под дъба").
На науката са известни случаи за излекуване от уиндофилия в началните стадии на болестта, докато не е настъпила атрофията на главния мозък, докато лечение в следващите стадии на практика е невъзможно -- за усвояване на операционните системи от семейството на Unix и Unix-like са необходими мисловни способности най-малко на средно или над него ниво. Единственият начин за частично реабилитиране на изоставени болни е да ги прехвърлите на Macintosh (респективно на OS X).
За съжаление, този метод е много скъп и не е широко достъпен.
За щастие, има индивиди, притежаващи вроден имунитет към уиндофилията. Такива хора, работейки с Windows, не се фанатизират от нея, a просто я използват, виждайки както нейните предимства, така и нейните недостатъци. При успешно стечение на обстоятелствата, те даже могат да се превърнат в благородни юниксоиди, макар че това в последно време не се случва често -- влияние оказва много по-голямата разпространеност на Windows.
От всичко казано по-горе, следва че по-ефективно ще бъде не лечението, а профилактиката на уиндофилията.
С уважение,
Главен санитарен лекар на Интернет
доктор Дарвин младши.
http://citkit.ru/articles/487/#comments