Не съм много съгласен с казаното от @Naka и @go_fire.
Ами то и аз не съм съвсем съгласен с казаното от мен. Това е защото преразказвам неща дадени от безкрайно по-напреднали от мен. Няма начин да не е грешно. А те поначало са предадени грешно, защото човешките езици са недостатъчни да се предадат такива идеи. Човешките езици са конкретни в това да изразим, с какво ще си напълним хладилника, но не и да предадем, какво е ангелски или божествен свят.
Разказвал съм ви, че е имало период в живота ми, когато бях пълен атеист. Виждах само човешки постъпки и никъде не виждах Бог. По някое време (след като преминах и през уфологията) взех да се връщам назад. Почти съм стигнал до момента да не виждам човешки постъпки, а божия промисъл зад всяко най-малко или голямо нещо. И се опитвам да разчитам знаците. Засега не особено успешно, ако успея е след като нещото се е случило.
Но съм убеден, че всеки, който пожелае може да види божието присъствие във всяко най-малко нещо, което се случва. В същото време никой (почти) не е виждал самия Бог. Значи хем е явен и пред нас, хем се крие и го няма. Едновременно всички сме част от него, но имайки собствена воля, сме и извън него.
=*=
В Цариград има една джамия, която християните познаваме като църквата „св. София“. Но ние всъщност не знаем нищо за нея. Тя е построена през шести век от Юстиниян. Същия този, който създава Първа Юстинияна, която не е подчинена нито на Рим, нито на Цариград. Съществува до осемнадесети век и никой поп не би я споменал.
Това не е било създадено нито като православен, нито като католически храм и определено не е кръстен на майка на тризначки от „Бай Брадър“.
Ще кажа още нещо за нея. Тази църква е най-голямото здание в света за около хиляда години. С малко го бие св. Петър в Рим. Специално е направен, за да успее да я мине. Кой е св. Петър? Според католиците това е „крайъгълния камък около който Христос създава своята църква“. Само дето не е вярно. Христос не е основавал никакви църкви. Обратното: той е убит от поповете.
Значи католиците правят най-голямата сграда в света, за да почетат най-голямата идея, която са имали. Точно същото е направил и Юстиниян. Въпреки, че той сам по себе си е бил особено голямо чудовище, то най-великата идея, която е знаел, не е била оправянето на демографията и подпомагане на многодетни майки. По онова време всяка майка е била многодетна и е имала около двадесет деца. Колко от тях са оцелявали, е друг въпрос.
Всъщност това за някаква си измислена св. София и нейните дъщери е доста късна приказка съчинена от поповете.
Така стигаме до еретичната мисъл. Настоящата джамия, която познаваме като св. София не е кръстена на човек. Да не кръстиш църква на човек е мисъл, за която поповете са те слагали на четири коня и са те разкъсвали.
На какво е кръстена?
Името казва, кръстена е на Божията мъдрост. А какво са разбирали под Божия мъдрост?
Това е женското начало, женската енергия. Тази мисъл за църквата е по-еретична и от идеята да се кръщават църкви на идеи, а не на хора. Женското начало е просто заличено в църквата.
Този въпрос е коментиран и от Христос. Той казва, че нарочно е говорил за Бог-Отец, което ние автоматично си превеждаме като Бог-Баща. Но не имал това предвид. Казвал е Отец, за да подчертае, че има и мъжко, и женско начало (енергия), която все произтича от Бог и не може без нито едното.
И казва в прав текст, че Бог е Любов. Това са две думи с едно и също значение. Където няма любов, няма Бог. И обратното.
Ето как, 4096 ти си стигнал до двете най-големи земни идеи за мъдростта и любовта. Стигнал си сам, без да си се докосвал до свещените писания. Ти си примера, че можеш да стигнеш много далеч само като следваш сърцето. Невероятен си!
Коя е следващата идея? Как след като сме станали съвършени човеци благодарение на вярата, любовта и мъдростта да прескочим и идем на следващото ниво?
По принцип атлантите (и египтяните) са лаконични по въпроса. Трябва да се превъзмогне всяко нещо. Но как се превъзмогва вяра, любов и мъдрост, след като си ги постигнал?
Може би най-известната сентенция на Христос е – аз съм пътя, истината и живота. Това е следващата велика идея, идеята за истината. Но ние знаем ли какво е истина? Не знаем. Ние казваме, че има много истини или, че истината има много лица.
Съвременния човек стига и по-далеч. Казваме, че няма черно и бяло. Това на практика означава, че за нас има единствено нюанси на сиво. И филми кръщаваме така. Оксфорд обяви за дума на 2008-ма думата пост-истина. Какво е това? Ами нищо различно от евфемизъм за лъжа. Ние живеем в лъжа.
Но, за да можем да стигнем до момента да живеем в истината и да вървим по пътя на истинския живот, то първо трябва да овладеем трите, мощни, „земни“ идеи. Едва, когато сме в истинската вяра, истинската мъдрост и истинската любов, ще можем да започнем да вървим по пътя на истината.
Имаме известен напредък. Христос ни казва, че ни трябва вяра колкото синапено семе и ще можем да преместваме планини. Не сме сигурни, защо точно синапено семе е употребил в примера си. По принцип синапа е много полезно растение, но това, което знаем със сигурност е, че синапа, има най-малката семка.
Вече можем да местим планини, макар едва ли точно това да е имал предвид. Сиреч донякъде човечеството вече успява да върви по пътя на вярата. Остават другите два.
Хм, не е много за две хиляди години, но не е и толкова малко.
=*=
Ремо, има една американска секта, която се казва „Свидетели на Яхова“. Има я и у нас. Те пък изключват напълно новия завет. Това е точно обратното на протестантите, които в голяма част от деноминациите си, не признават вехтия завет. А вехтия завет е наистина вехт, писан е от еврейски мистици, още когато са били в Египет. На най-известния се знае и името.
Та тези „свидетелите“ съм имал контакти с тях. Може да е късмет, но те са най-милите и светли същества, които съм срещал. Чел съм техни брошурки и ми е харесвало, какво пише вътре. Не мога да ги одобря, но ги харесвам.
Останал учуден, като разбрах, че и Дънов ги е харесвал и тачил. А той пък е учил в протестантски университет пак в САЩ. Някой си Дюк, бил в Бостън. Размятат се тук едни снимки, още съществува.
Значи не е невъзможно да имаш мирно съжителство с хора, които имат различни идеи от твоите. По същия начин е възможно, постижимо да има добросъседство между християни и мохамедани. Нещо повече, това го наблюдаваме в смесените райони у нас.
Христос говори и за тези различия. Някой ден (обещава ни скоро, ама какво ли е скоро за едно божество), различията между християни, мохамедани, будисти, хиндоисти, шинтоисти, даости и всички останали, щели да се изчистят и да се обединят в една обща религия на Любовта. Нямам причини да не му вярвам.