става с образование, до голяма степен
Ами не бих казал. Човек е функция на обществото и то от своя страна е функция от хората в него. Аз например получих възможно най-солидното образу̀вание по професията, която беляза моя път (икономист съм) и, до което имах достъп. В общи линии изпълних програма максимум за българските условия. Това обаче никак не ми попречи да се проваля в кариерното си развитие и неколкокократно да стигам дъното. Имал съм и кратки възходи, благодарение на това, че съм вадил невероятен късмет, бил съм подпомаган или нещо трето. те обаче винаги са завършвали неприятно. Мога да обвиня за това икономическата обстановка, мога да обвиня народопсихологията, мога да обвиня скапаната държава, мога да обвиня каръка или кое да си избереш, на което обикновено провалените хора се оповават.
Обаче прост анализ на причино-следствените връзки, кое до какво води, показва, че резултатите съм си ги постигнал сам. Могъл съм да избрера съвършено различни решения водещи до различни последствия във всеки от случайте. Сам и напълно съзнателно за произтичащото съм взел едно или друго решение. Всичко в живота си има логика.
Е кажи ми сега, какво ми помогна на мен дългото учение сред най-добрите? Бях си келеш преди него, по време на и след това. Не се промених. В професионалният си живот продължавам да творя глупости, нещо повече дойде ми куража. Като по-млад отчитах, че имам какво да загубя и преглъщах неща. Днес нищо не може да ме спре.
---
Сега въпрос е на образование наистина дали ще можеш да се изразиш правилно. Въпрос на усет е дали ще може да се изразиш разбираемо. Въпрос на култура е дали ще можеш да се изразиш на място. Но нито едно от тези три неща не може да те възпре да бъдеш идиот.
п.п. Изглежда, че след първото изречение никъде не споменах, защо го казвам. Това е, защото залитнах егоистично в собственото си свръх-самочувствие. Написвайки го имах идея да продължа за това, че обществото може да те отчужди, което да доведе до непукизъм, а пък общество от непукисти би се изродило в безперспективно общество. Но тогава трябваше да говоря още по-общи приказки и затова завъртях на 360°. Както се казва рисковете на живото предаване.