Знаеш ли, защо не уважавам хартийките.
Защото на тези същите с хартийки, едно дете може да им затвори устата само с един въпрос.
Да учиш от дебелите книги, означава да ти вкарат мисленето в коловози.
Обременен си от това, което вече знаеш.
И то вкарва в рамка въпросите ти, формулировките ти, подхода ти, дори светогледа ти.
Особено последното. Има го и това. Сляпо петно в съзнанието, точно както и при зрението.
И не само. Можеш да фокусираш само в една точка и само нея виждаш ясно. ОТовколо 3 градуса от полезрението ти.
Останалото е мъгла и често пропускаш, какво става там. Дори окото ти го види - макар и размазано - не стига до съзнанието ти. Не стига до съзнанието ти и това, върху което не си фокусиран, дори да е във фокуса на зрението ти. Виждал си примери за това. Да броиш през колко ръце е преминала топката и после като те питат, видя ли горилата, ти да питаш "каква горила".
Такива петна имаш и в ума. Ума ни вижда действителността, като я прекарва през филтрите на опита и знанията ни. Което означава, че много голяма част от това, което отчитат сетивата ти, няма изобщо да го забележиш. Ще е извън твоя досег.
Тъй нареченота PhD е просто поредния филтър и пореднот ограничение за ума ти.
> Защото на тези същите с хартийки, едно дете може
> да им затвори устата само с един въпрос.
Тия мантри за "мъдрите деца" могат да звучат хубаво в началото (и на мене ми звучаха, особено като бях дете, хехе), но са много преувеличени.
>Да учиш от дебелите книги, означава да ти вкарат мисленето в коловози.
Не. Ученето от дебелите книги ти поставя някаква основа, на базата на която градиш занапред и твоята научна работа. Също, не мога да разбера, защо си решил че тея "дебели книги" са нещо непреходно и непроменимо. Непрекъснато се обновяват, има нови издания които допълват или разясняват нещо. И не на последно място -- четенето на дебелите книги е главното някъде до към магистратурата. След това се четат предимно статии, където можеш съвсем аналитично да гледаш на нещата, да видиш другите групи какво и как са направили. Тоя лукс да ти го дадат смляно и сдъвкано като "в дебелите книги" вече го няма от един момент натам, защото нене достатъчно.
По твоите думи излиза, че не трябва нищо да се чете, и стигаме до състоянието сами да си измисляме обяснения за заобикалящия ни свят. Ти това ли предпочиташ? Та нали ти самият, обясняваше как си чел книгата "Trust us, we are experts". Ето, ти пример за това което твърдиш горе -- прочел си една книга, която (хумористично) показва разни простотии с които се занимавали някои учени. И от тук нататък, ти си си изградил една увърдена представа за учените. Не мърдаш от там и определено си обременен от това. Тоест, се превръщаш в илюстрация на това което критикуваш. И твоята представа е всъщност много далеч от реалността.
> Обременен си от това, което вече знаеш.
Това изобщо не е вярно и е толкова сбъркано, че наистина ми пада ченето като го прочета. Знанието поставя основа, както казах горе, а в процеса на научната работа, човек непрекъснато продължава да се учи, а чрез неговия собствен труд да добавя нещо. Също, чрез работата си, човек проверява косвено или не и нещата които е учил. Не знам защо си решил че научната общност е в някакъв застой. Да речем има хипотеза някаква. Ако някой не е съгласен с тази хипотеза, прокарва друга, опитва се да я докаже, публикува статия. В някои случаи пък, две алтернативни хипотези се оказва че не са взаимоизключващи се.
>И то вкарва в рамка въпросите ти, формулировките ти, подхода ти, дори светогледа ти.
Това също не е вярно. Пиша го поне за трети път: знанието поставя основа. Която не е непоклатима и в науката (поне биологията, сфера в която аз работя) думата "догма" сравнително рядко се ползва и то с лека насмешка. Всеки учен, ако смята че някоя догма е сбъркана -- ами да го докаже и да си взема Нобеловата награда. Примерно, дълги години се е смятало, че язвата не е предизвикана от бактерии. После, когато доказаха хеликобактер пилори, Бари Маршал и Робин Уорън взеха нобела по медицина и физиология.
За мен е голяма мистерия, защо си решил, че учените си мислят, че всичко знаят. Ако си се сблъсквал с такива, мога да те уверя, че са малцинство. За България не знам как е. Личното ми мнение, което се споделя като цяло от повечето хора е, че напротив, колкото повече се учиш, толкова повече осъзнаваш колко неща не знаеш.
> Можеш да фокусираш само в една точка и само нея виждаш ясно.
Това също не е вярно. Може да си специалист в дадена сфера, но учените си дават сметка и за това което става около нея. Именно за това съществуват колаборации межу научни групи. Някоя група се занимава главно в една насока, друга -- в по-различна но има общ интерес който ги свързва. Работейки заедно се постига по-широкообхватна работа, открития и пр. За това има конференции.
> Тъй нареченота PhD е просто поредния филтър и пореднот ограничение за ума ти.
Не. Тъй нареченота PhD е просто демонстрация че някой е работил над научен проект и е дал нещо от себе си за науката. Толкова.
Автор
Тема: Нийл Деграс Тайсън (Прочетена 998 пъти)