Как стои въпросът с авторските права на речниците? В
законът за авторските права не пише специално за речниците.
Може ли примерно да се използва един речник за да се допълни друг по-малък речник без да се иска разрешение от носителите на правата на големия речник? Или да се ползва големият речник като база за създаване на нов речник (чрез редакция и/или допълване) без да се иска разрешение от носителите на авторските права на речника?
И ако перефразираме въпроса: Редно ли е някой да има авторски права върху думите от даден език, преводът на тези думи на друг език и обяснение на значението на тези думи? Смятам, че е редно да има права само върху оформлението на тези думи в книга (речник), а не върху самите думи (които биха могли да се разглеждат като
факти и/или
данни по чл. 4 от закона).
Дори и един речник да се напише "от нулата" без авторът му да "преписва" от друг речник, е нормално двата речника да изглеждат еднакво, защото отразяват "обективната реалност" на езика. В този контекст не е ли лишено от смисъл да се забранява редакция и допълване на речник без разрешение от носителите на авторското право?
Въпросът зададен по-конкретно: Може ли
съдържанието (не оформлението) на един речник да се разглежда като
факти и/или
данни, и по този начин да не бъде защитено от закона :
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.