Относно авторските/издателските праваПри авторското право, някой монополизира даден продукт, а не цялата идея. Тук става въпрос за това, че всеки има право да се разпорежда със собствения си труд, както намери за добре — ако иска да го продава, ако иска да го подарява, а ако иска да си го ползва само за себе си. Ако нямаш правото да се разпореждаш със труда си се нарича робство.
Главното правило, с което аз подхождам към въпроса е:
Работникът заслужава заплатата си
След това се опитвам да се поставя на мястото на творците, като си задавам въпроса "Аз, когато работя, заслужавам ли възнаграждението си?"
Аз смятам, че заслужавам възнаграждението си. Смятам също, че всеки от вас заслужава възнаграждение
според уговорката с вашия работодателя си. Ако някой се ползва от вашия труд
без ваше съгласие, то това е кражба.
Не знам дали си представяте труда, който полагат професионалните музиканти, за да докарат качеството, което да ви хареса. Тук са включени инвестиции в обучение, репетиции, запис, музикални инструменти, техника и — не на последно място
— маркетинг и реклама. Всичко това е много скъпо и никой не би се наел да инвестира, ако няма надеждата инвестицията да му се изплати и да направи печалба.
Тук трябва да направя уточнение — би трябвало да има разлика между "авторски", "издателски" и "разпространителски" права. "Издателските" и "разпространителските права", трябва да се притежават от продуцентите и търговците — тоест, от тези, които за заплатили за труда на артиста, а не от самият автор. Истинското "авторското право" е всъщност нещо, от типа на
Creative Commons Attribution, което всъщност указва кой е авторът или изпълнителят на произведението.
Наистина, времето за което важи авторското право е прекалено дълго. Най-малкото би трябвало да се изчислява от времето на обнародването на произведението и не бива да бъде за цял живот. Според мен би трябвало да важи 3-5 години или най-много 10, но тук все още нямам изградено мнение по въпроса.
Е, малко кофти се получи с единия от дисковете, който купих — Depeche Mode - Playing The Angel. Оказа се с някакъв Copy Protection. Не мога да го слушам на DVD плеъра си. Обаче реших, че няма да го връщам, защото успях да го изкормя на компютъра си без никакъв проблем, а на DVD-то, така или иначе няма да го слушам.
Така би изглеждал светът на развлекателния бизнес, ако няма закон за издателското/разпространителското право —
масово филмите и музиката ще бъдат изпъстрени с DRM технологии, коя от коя все по-гадни.